Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Изражението на Беатрис посърна. Вече се чувстваше неловко, че поздрави мъжа по такъв начин.
- Съжалявам. Надявам се това да не ви обижда, но вече същински се радвам, че съм родена в Кросфайър Муунлайт. Това, което казвате звучи ужасно.

- Не виждам причина да се обиждам. В Ефос никога не се е гледало с особено добро око на браковете по сметка, но татко съвсем изплиска легена, така че нищо не ме учудва. - въздъхна Сандреа.

- Наистина нямам представа, Силиа. Ще се радвам, ако остане в замъка, това поне няма да ме съсипе напълно, но тя вероятно няма да пожелае и ще я разбера. - въздъхна Афсол.

Беатрис поклати глава.
- Нямам предвид браковете по сметка изцяло, а насилственото им сключване. Бих отнела живота си, ако някой ме принуди да сторя подобно нещо. Съжалявам, не мога да го приема за нормално.

Силиа изсумтя.
- Честно, не знам какво да кажа. Иде ми да те шамаросам, но закъснях с това. - изрече тя. - Направил си грешка и то голяма, дано не ни коства много.

- То не е нормално. - изрече Сандреа. - Има нещо повече от това, което изглежда, но не мога да ви споделя.

- Няма да ви коства нищо, не се тревожи. Не бих позволил да пострадате. - изрече Афсол.

- Разбирам, предполагам и това е причината никой всъщност да не празнува. - отвърна жената. - Чудно ми беше що за празненство е това, но вече ми става ясно.

- Нямам против останалите да празнуват, но може би са толкова объркани и учудени, колкото и ние. - изрече Сандреа. - Съжалявам единствено Елвира, не изглежда като да приема добре новината.

- Елвира? Жената, с която се запознах при едно от предните си идвания тук. Защо тя би била разочарована?

- Тя беше любовница на Афсол, може би още е, не съм наясно в какви отношения ще са след тази сватба. - отвърна Сандреа.

Беатрис сви устни.
- Това звучи доста неприятно, наистина. Надявам се нещата за тях да се наредят, в противен случай, предполагам че би могъл да изменя на съпругата си, след като не я желае. - сви рамене тя.

- Не е невъзможна опция, но веднъж изневерил... - сви рамене Сандреа. - После не би имало гаранция, че няма да изневери на някоя друга жена.

- Не съм съвсем съгласна, според мен тази ситуация е доста различна от това брат ви да е просто женкар като Арус и приятелите му. - отвърна тя. - Той е поставен в ситуация без изход, след като не е щастлив и няма право на раздяла, какви други опции би имал?

- Имате право, но не съм сигурен дали той самият би сторил подобно нещо. - изрече Сандреа. - Времето ще покаже, разбира се, бих го подкрепил каквото и да реши. Цяла година в подобна ситуация е същински кошмар.

- Дори и ден в подобна ситуация е ужасен, наистина ви съжалявам. - отвърна Беатрис.

- За съжаление, той нямаше особен избор. - въздъхна тежко Сандреа. - Бракът му би продължил доста по-кратко, ако Аша забременее, но той няма никакво намерение да я докосне. Добре че баща ни не знае това, иначе сигурно щеше да удължи времетраенето на този фарс.

- В такъв случай това не прави ли цялото нещо безсмислено? Не разбирам кому са нужни тези циркове. - отвърна Беатрис.

- Безсмислено е, но баща ни не знае за това. - отвърна Сандреа. - След година, ако нямат дете, татко ще изтегли армията си от Милбърн и ще поиска златото си обратно. Няма безплатен обяд, предполагам. Мога единствено да се надявам тези хора да спечелят войните си в рамките на тази година.

- След като са толкова бедни, защо воюват толкова? - попита Беатрис, макар и да знаеше, че мъжът няма как да ѝ отговори на този риторичен въпрос. - Някои хора наистина трябва да си премислят възможностите.

- Нямам представа дали някой не ги напада или те просто се опитват да превземат нещо, което да им донесе злато. - отвърна Сандреа. - Каквото и да е, мога само да им пожелая благополучен завършек, независимо дали го заслужават или не.

- Предполагам. - Беатрис сви рамене. - Мога само да се радвам, че Кросфайър Муунлайт не предприема подобни действия.

- Мирно кралство е, дано се задържи така. - въздъхна Сандреа. - Не ми се ще да се въвличаме в още войни. Достатъчно съм преживял, никога не завършват добре, независимо дали си победител или победен.

- Освен ако някой от север не реши да ни нападне, Кросфайър Муунлайт няма с кого да воюва. Най-южното кралство сме, всички останали в околията са много по-бедни от нас, а Шиера е влиятелно място, но престъпниците, както вероятно знаете, са доста неорганизирани, плюс това са прекалено вглъбени да се карат помежду си, доколкото съм чувала.

- Това е така, да. - изрече Сандреа. - Относно северните кралства, не съм чул да имат някакви такива намерения.