Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

- По тези земи прието ли е да се държиш така? В Милбърн щяха да го съдят. - изрече Аша.

- Вината за въпросните случки е изцяло твоя. - сви рамене лисицата. - Нямам намерение да убивам никой, който е значим за това кралство, прекалено комфортно ми е да живея тук.

Лилит сви рамене.
"Вероятно е прието. Нито са го потърсили от лудницата, нито са го арестували за подобно нещо.", отвърна тя.

- Дори и Каво? - засмя се Крисчън.

- То няма и нужда да я познаваме. Дано не реши да се мъкне по партитата ни. - изрече Елвира. - Нека си седи в замъка, на никого не е притрябвала.

Юки изцъка с език.
- Добре знаеш, че коняря не се страхува от смъртта. Има други страхове по отношение на мен, но мога да те уверя, че не съм толкова луда.

Крисчън се изсмя с глас.
- Наистина не разбирам защо след като това е сред страховете му, продължава да се държи по този начин с теб.

- Повярвай ми, аз бих искала да науча същото, но уви, всеки път когато опитам, той просто се крие и бяга. Така или иначе нямам нищо против да страни от мен, и без това е изключително луд.

Каво киризи че мъжката курва нещо са активира и са изплаши да не доязди да му го бутне. Каво игра тихо казачок с кончо и Курвито ама не пирпили.

- Бих могъл да го попитам, но не съм сигурен, че ще разбера отговора му. - през смях отвърна Крисчън. - Така или иначе не съм особено сигурен, защо бащата на Афсол изпрати покана и в Кросфайър Муунлайт за това събитие. С Арус бяхме останали с впечатление, че мрази и двама ни. Неговото предположение е, че е била донесена случайно.

- След като научих, че е бил принуден да се жени за тази, реших да предложа помощта си, но глупакът отказа. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Опасявам се, че помощта, която предлагаш идва с прекалено много уловки. Аз също бих отказал.

- Да, наясно съм че интелекта ти е еднакво недостатъчен, няма нужда да ми го напомняш. - махна с ръка Юки.

Беатрис скучаеше. Това празненство всъщност не беше никакво празненство, почти никой не обръщаше внимание на горките булка и младоженец, освен Лилит. Тя реши да се приближи до младоженеца, поне за да поздрави.
- Желая на вас и съпругата ви вечно щастие и много успехи! - приветливо се усмихна жената.

Силиа се доближи до Афсол и го дръпна за ръкава, сетне се отдалечиха.
- И какво смяташ да правиш с горката Елвира сега?

Афсол се усмихна на Беатрис, макар и да не му беше до това изобщо.
- Благодаря! - тъкмо изрече, когато Силиа го дръпна.
Той е последва и въздъхна, когато чу въпроса ѝ.
- Не знам. Вече нищо не знам. - изрече той. - Искам просто да се събудя и това да не се беше случвало.

Силиа скръсти ръце.
- И Елвира би искала същото, но уви, цяла година ще живеем в този кошмар. Акълът ли си изгуби, че се съгласи на тази глупост?

Беатрис въздъхна и отиде при брата на този Афсол.
- Нямах представа, че брат ви е бил сгоден, инак щях да се подготвя по-добре и с подарък, но... Простете, винаги ли празненствата по случай сватби са толкова бездействени?

- Възможно е да си права, но поне животът ми е в безопасност. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Не за особено дълго, ако продължиш да се правиш на интересен.