Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Лисицата извъртя очи.
- Нали не ти пукаше за онова място? Какво значение има какво ще стане с тези територии, щом си бил принуден да се жениш, за да ги спасяваш, заслужават ли го действително? - усмихна се тя. - Защо те трябва да живеят комфортно, докато ти страдаш? Честно ли е?

- Защото не е. Разбирам защо Елвира говори така, но между него и Аша няма любов. Има принуда от страна на бащите ни. - въздъхна Силиа. - Това е поредният кошмар.

- Териториите на Ефос не са заплашени. Аша е тази, чието кралство има нужда от помощ и средства. - отвърна Афсол. - Бащите ни са сключили уговорка и са ни сгодили без наше знание и одобрение. За съжаление, трябваше да се съглася на тази глупост.

- Не разбирам защо. - сви рамене Юки. - Интересува ли те кралството на тази непозната? Винаги можеш да им помогнеш, ако си решил, тук изкарваш добро злато. Защо не се разправиш с пречката в лицето на баща си и не завземеш териториите си обратно? - лисицата виждаше потенциал в този идиот. - Заслужава ли човек като него да управлява?

- Юки, ако желаех подобно нещо нямаше да съм тук, а в Ефос. - отвърна Афсол, въздъхвайки. - Вярно, че аз останах единствения престолонаследник на баща ми, но не мисля, че е време да управлявам.

- Звучи наистина ужасно. - въздъхна Катрин. - И моите родители искаха да ме омъжат насила, знам горе-долу какво му е.

- След като си толкова жертвоготовен и честен, не смяташ ли, че тиранин като него няма място на престола? Ако се държи така със собствената си плът и кръв, как ли би се държал с подчинените? Те заслужават ли го? - Тя вдигна пръст и го размаха пред лицето на принца. - Имаш силата да им помогнеш, както имаш силата да помогнеш и на новата си "съпруга". Защо просто не го сториш?

Елвира се засмя.
- О, не. Това е просто някакво скалъпено обяснение на голямата им любов. Само гледай какво ще се случи в близкото бъдеще - тази ще е бременна съвсем скоро. - изрече жената, а в гласа ѝ се четеше нескрита неприязън.

Афсол се засмя.
- Добър опит, Юки, но на никого не помагам, освен на сестра си. - изрече Афсол. Не желаеше да намесва Елвира повече в това. - Баща ми е този, който ще осигурява защита и средства на Милбърн, трябва към него да отправиш въпросите си.

Силиа въздъхна.
- Не бих го позволила. - изрече принцесата. - Не вярвам Афсол да е съгласен да изостави детето си, познавам го.

Елвира отново се засмя.
- Силиа, и аз така мислех, но се оказа, че съм грешала. Той твърдеше, че няма да се ожени за нея, но го стори. Дори не ми каза, чудя се защо. - въздъхна жената.

Юки на драго сърце би приела тази провокация, но уви, вече не ѝ се занимаваше с дъртаци като този. Плюс това, Ефос щеше да бъде просто малко отклонение в истинските ѝ планове, бърз десерт, не можеше да си позволи да му отнема много време
- Сестра ти? Няма ли именно сестра ти да бъде най-облагодетелствана, ако този човек бъде премахнат? Подозирам, че дори ще ти благодари!

Афсол явно нямаше намерение да запознае присъстващите с булката си, затова Лилит реши сама да разбере как тази е успяла да го омотае.
"Здравей. Предполагам ти си съпругата на Афсол?", попита червенокосата жена Аша. Тя огледа и другото момиче с тях, но ѝ се стори прекалено посредствена, за да бъде съпругата на Афсол.

- Може би, но колкото и да го мрази, Силиа не би пожелала подобно нещо. - изрече Афсол. - Пък и Ефос по този начин остава без управител, а аз не желая да се връщам там.

Аша се обърна към непознатата.
- Аз съм, госпожице. - усмихна се принцесата. - Вие коя сте?

"Лилит, близка приятелка на Афсол.", отвърна червенокосата жена. "Много ми е интересно как се е съгласил на подобен брак. Беше с Елвира съвсем доскоро."

- Нямаше да е ситуация, в която да си за дълго, ако ми се беше доверил. Все пак помисли над предложението ми, ако в някакъв момент ти дойде акъла в главата. - изсумтя жената, сетне се върна при останалите.

Усмивката на Аша помръкна. Трябваше да изглежда като толкова недоволна, колкото беше и Афсол.
- За съжаление, така трябваше да се случи. - отвърна принцесата. - И аз не желаех това, но нямах никакво право на избор. Милбърн е в отчайващо положение и татко се съгласи на предложението на крал Селиандър да се омъжа за сина му.

Крисчън забеляза, че Юки се отдалечи с Афсол, познавайки я, подозираше какви щяха да бъдат намеренията ѝ. Щом я забеляза да се връща, той се приближи до нея.
- Отново не успя? - подигравателно изрече наемният убиец.

Афсол въздъхна тежко. "Да ме беше пратила на някоя смъртоносна мисия.", помисли си принцът и се върна при останалите.