Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Елвира отново се засмя.
- Силиа, и аз така мислех, но се оказа, че съм грешала. Той твърдеше, че няма да се ожени за нея, но го стори. Дори не ми каза, чудя се защо. - въздъхна жената.

Юки на драго сърце би приела тази провокация, но уви, вече не ѝ се занимаваше с дъртаци като този. Плюс това, Ефос щеше да бъде просто малко отклонение в истинските ѝ планове, бърз десерт, не можеше да си позволи да му отнема много време
- Сестра ти? Няма ли именно сестра ти да бъде най-облагодетелствана, ако този човек бъде премахнат? Подозирам, че дори ще ти благодари!

Афсол явно нямаше намерение да запознае присъстващите с булката си, затова Лилит реши сама да разбере как тази е успяла да го омотае.
"Здравей. Предполагам ти си съпругата на Афсол?", попита червенокосата жена Аша. Тя огледа и другото момиче с тях, но ѝ се стори прекалено посредствена, за да бъде съпругата на Афсол.

- Може би, но колкото и да го мрази, Силиа не би пожелала подобно нещо. - изрече Афсол. - Пък и Ефос по този начин остава без управител, а аз не желая да се връщам там.

Аша се обърна към непознатата.
- Аз съм, госпожице. - усмихна се принцесата. - Вие коя сте?

"Лилит, близка приятелка на Афсол.", отвърна червенокосата жена. "Много ми е интересно как се е съгласил на подобен брак. Беше с Елвира съвсем доскоро."

- Нямаше да е ситуация, в която да си за дълго, ако ми се беше доверил. Все пак помисли над предложението ми, ако в някакъв момент ти дойде акъла в главата. - изсумтя жената, сетне се върна при останалите.

Усмивката на Аша помръкна. Трябваше да изглежда като толкова недоволна, колкото беше и Афсол.
- За съжаление, така трябваше да се случи. - отвърна принцесата. - И аз не желаех това, но нямах никакво право на избор. Милбърн е в отчайващо положение и татко се съгласи на предложението на крал Селиандър да се омъжа за сина му.

Крисчън забеляза, че Юки се отдалечи с Афсол, познавайки я, подозираше какви щяха да бъдат намеренията ѝ. Щом я забеляза да се връща, той се приближи до нея.
- Отново не успя? - подигравателно изрече наемният убиец.

Афсол въздъхна тежко. "Да ме беше пратила на някоя смъртоносна мисия.", помисли си принцът и се върна при останалите.

Лисицата извъртя очи.
- Териториите на тези идиоти не са ми приоритет, просто исках да видя дали ще се вържат без да се налага да полагам усилия. - невъзмутимо изрече тя. - Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, ти нямаш нито територии, нито титли, опасявам се че никой няма да те търси, ако вземеш да изчезнеш.

"Такава ли била работата?", изрече Лилит. "Странно как се е съгласил на това, но вече е без значение, предполагам."

- Не говори, така, милият ми шеф ще ме потърси... евентуално. - засмя се той.

- Той е в същото положение като теб, така че на никой, който има значение, не му пука за вас двамата. - сви рамене Юки. - Така или иначе и двамата имате навик често да посягате на животите си.

Аша кимна.
- Така е. Няма връщане назад вече. - отвърна тихо тя.

Елвира се замисли.
- Абе, нали Каво също все си търси булка? Защо не дадохме тази на него? Вярно, нищо нямаше да постигне с малкия си план, но щеше да има подобаващ съпруг. - изрече маркизата.

- Не съм съгласен. Ако не бяхме ние, на всички ви щеше да ви се налага да вършите доста повече работа.

- Елвира, разбирам, че я мразиш, но не бива да ѝ пожелаваш подобно нещо.

- Робите ли имаш предвид? Честно казано, само заради този "роб", с който се сдобих заслужавате да набуча главите ви на кол на входа на южното кралство. Спасява ви единствено това, че нямаше как да подозирате за истинската му същност и факта, че съм щедра и добра. - лисицата натърти на последните си думи.

- О, напротив. - изрече маркизата. - Даже бих я изпепелила с Амалтея, но това много ще нарани Афсол. Втора негова съпруга ще загине.

Лилит забеляза другите непознати с тази жена.
"А тези кои са?"

- Честно казано, ако това е щедрата ти и добра същност, не бих искал да си представям какво би било, ако по някаква случайност не беше такава. - през смях отвърна Крисчън. - Остави горкия Афсол намира, семейството им няма нужда от повече проблеми.

Аша се усмихна отново.
- Това е Силас, мой първи братовчед, а момичето до него е Ейда, наша повереница. - отвърна Аша.

"Повереница?", учуди се Лилит.

- Не осъзнавах, че "горкия Афсол" толкова много ти е на сърце, ще се постарая да го запомня за следващия път, когато решиш да ми се правиш на интересен. - невъзмутимо отвърна Юки.