Търсене

Юки въздъхна. "Повярвай ми, той във всяко състояние е така, но уви. Разбира се, че не очаквам от теб да стоиш при него, просто те моля да останеш докато тази идиотка ми се махне от главата."

"То отдавна щеше да е спрял, но ти някак го държеше с нещо - я отвари, я магия."

"Но Юки... Аз не желая наистина да живея при него завинаги. Не мога да остана прекалено дълго. Плюс това, в това състояние е съвсем безполезен, дори не може да води разговор като хората."

"Не. Тя е толкова тъпа, че дори няма да се усети, че нещо ѝ се случва. Няма смисъл. Продължавай с наемния убиец, просто внимавай. Ако продължи да не се интересува от него, в крайна сметка нещата пак ще се наредят за мен,…

Силиа извъртя очи. - Но разбира се. Ако не бях интересна и забавна, нямаше да иска да се виждаме толкова дълго.

Нана въздъхна, чувайки гласа на Юки в съзнанието си. "Както виждаш, опитвам се, но тя изобщо не се интересува от него, сякаш. Нито веднъж не ме е заговорила, коментира някакви глупости с разни други хора и не изглежда ка…

На Юки ѝ писна да чака, но не можеше директно да отиде при Нана, щеше да бъде прекалено подозрително. Тя реши просто да използва телепатичната връзка помежду им. "Наемният убиец не изглежда особено добре, което е разбира…

"Честно, не знам каква е причината, в теб няма нищо интересно, нито забавно. Явно най-накрая му е дошъл акъла в главата и решил да прекрати отношенията си с теб.", изрече Лилит и се засмя. "Което е много хубаво, че нещо …

Силиа изсумтя. - Пак говориш глупости, Лилит. Съмнява ме това да е причината.

"Надсмиване?", засмя се Лилит. "Скъпа, аз всеки път те предупреждавах, че трябва да работиш над уменията си. Ако го беше направила, любимият ти Крисчън сега нямаше да мачка чаршафите с друга."

- Ти си последният човек, с когото ще обсъждам подобни неща, Лилит. Приключи с надсмиването?

"Скрити неща? За какво говориш?", учуди се Лилит.

Силиа извъртя очи. - Съмнява ме да съм му задържала интереса толкова дълго време. - изрече принцесата. - Научавам някакви неща, не от когото трябва, кой знае колко още скрити неща има.

"Е, тогава как успя да задържиш интереса на Крисчън към теб толкова дълго време?"

Също както и Юки, Нана имаше доста по-добър слух от този на човеците и чуваше разговора на онази Силиа с другата жена, която не си беше направила труда да помни. Лисицата се изсмя на себе си, явно тази Силиа също беше си…

- Лилит, не ти разбирам глупостите. На никого не съм правила магии, за тези неща трябва да се обърнеш към добрите лисици. - засмя се Силиа. - И не знам защо намесваш императора на Калабрия, никога не съм разговаряла с не…

Лилит се засмя. "Вече прие ли факта, че за нищо не ставаш? И магиите ти започнаха да губят действието си. Първо се отърва онзи император на Калабрия, сега и Крисчън."

Силиа извъртя очи. - То и не виждам причина да ми обръща внимание, предвид че се е обградил с толкова лисици.

Каво игра цапцарап с кончо и Курвито прайха кръга яко и мило рисуваха курвата как им лигави зверски чепарете с огин и танцуваха пяха зверско кумбая.

Лилит погледна Крисчън и Нана и отново се изсмя. "То даже вече не те и отразява. И може би така е по-добре, че иначе сигурно инфаркт щеше да получи, когато те види. Че приличаше на съсухрена бабичка, приличаше, ама сега …

Силиа се изсмя. - Лилит, пак ще ти повторя, че няма как да изгубиш нещо, което не си имал.

"Хм, изглежда, че някак си поумняла. Преди щеше да се разцивриш за това, че си изгубила онова, което си имала."

Силиа се изсмя. - Уменията ми са си добре, просто аз не съм лисица, нито попадам в графата "лилава коса". - отвърна принцесата. - И не виждам за какво да рева, не можеш да изгубиш нещо, което никога не си имал, Лилит.

"И така са си добре.", отвърна Лилит. "Аз като ти казвах, че трябваше да усъвършенстваш уменията си, ти не ме послуша. Сега ще си ревеш за това, което изгуби."

Силиа се засмя. - Разбира се, че ги харесва, иначе надали щеше безразсъдно да си жертва живота всеки път за тях. - отвърна принцесата и отпи от чашата си. - Вероятно си отиват. Ако тя беше малко по-лилавокоса щяха да са …