Партито на Катрин

"То отдавна щеше да е спрял, но ти някак го държеше с нещо - я отвари, я магия."

Юки въздъхна. "Повярвай ми, той във всяко състояние е така, но уви. Разбира се, че не очаквам от теб да стоиш при него, просто те моля да останеш докато тази идиотка ми се махне от главата."

- Ще спреш ли с тези глупости? Нито съм давала отвари на когото и да е, нито съм правила магии. - изсумтя Силиа. - Не правя подобни неща, тъпачке.
Принцесата реши да се отдръпне от тази луда. Добре че беше само тя, че ако се бяха домъкнали и другите изроди, които ѝ съсипваха нервите, съвсем щеше да полудее.

"Но... Не чуваш ли тази червенокосата? Твърди, че и тя му е правила някакви магии. Ако пак реши да го стори, какво ще правя?"

Юки се изсмя тихо. "Не ѝ вярвай, няма нищо такова, спокойно. Както казах, тя е доста тъпа. Не е способна на подобни неща."

Нана си отдъхна. "В такъв случай не би трябвало да има нищо притеснително, освен факта че не ѝ пука за този наемен убиец толкова, колкото ти твърдеше, но какво да се прави..."

Лилит се засмя. Беше настъпала Дървото по мазола.
"Аз като ти казвах...", изрече Лилит, смеейки се.

"Спокойно. Отиди при идиотката. След като тя не желае да говори с теб, може би ти можеш да сториш нещо по въпроса." Подкани я лисицата.

Нана кимна, сетне се усмихна широко и се приближи до тази Силиа.
- Здравейте госпожо, изглеждате леко бледа. Добре ли се чувствате? - невинно попита тя.

Силиа се обърна към тази. Само това ѝ липсваше, тази да я заговори.
- Здрасти. - фалшиво се усмихна принцесата. - Да, добре съм, просто съм затрупана с работа напоследък.

Каво игра на думи с кончестър и Курвито пада са курвопрост Каво спечели и ги обуха яко.

- Работа... Да, това е ужасно, съчувствам Ви. - приветливо се усмихна лисицата. - Помислих, че е възможно тук да върлува някакъв вирус. Един мой скъп приятел също не се чувства добре днес.

Силиа сви рамене.
- Не съм чувала да върлуват вируси. - отвърна принцесата. - Съжалявам за приятеля ти, дано скоро се оправи.

Елвира въздъхна, когато видя Силиа и тази лисица да си говорят. Надяваше се принцесата да успее да издържи без да я нападне.

- Аз също. - наведе глава Нана. - Тъкмо се излекувах, но спиритуалната ми енергия все още е твърде слаба. Радвам се, че и Вие не сте болна. Чувала съм за хората тук от Юки, благодарна съм и на нея за това, което направи за мен, винаги е толкова мила и отзивчива.

Силиа се засмя.
- Разбира се, че е мила и отзивчива. Най-милата и отзивчива лисица на тази земя. - продължи да се смее принцесата.

Нана се усмихна широко и плесна с ръце.
- Така е! Радвам се, че сте приятелки, тя е наистина лесна за общуване. - отвърна лисицата. - Ако не беше тя, вероятно сега нямаше да бъда жива. Онзи господин на юг също много ми помогна, затова сега и аз искам да му помогна. Познавате ли го? Знаете ли дали и преди е боледувал от нещо подобно?

- Не сме приятелки с нея. - леко повиши тон Силиа. - И за кой господин от юга говорите? Не е само един.

Нана се престори, че не разбира странния изблик на Силиа и наклони въпросително глава настрани.
- Не сте приятелки? - учудено възкликна тя. - Имах предвид Крис, Юки ме запозна с него, той ми помогна да се излекувам, но... изглежда сега той има нужда от помощта ми. Ако не го познавате, съжалявам, не желая да се натрапвам.

Силиа извъртя очи.
- Не, не сме приятелки. Съмнява ме и да бъдем. - отвърна принцесата, притесни се за Крисчън. - Познавам Крис, да. Какво му е? Фий е там, ще го излекува веднага.

- Не съм сигурна... - тихо отвърна Нана, решавайки да игнорира тона на Силиа по адрес на Юки за сега. - По-рано днес настоя да дойдем тук, когато дойдохме, твърдеше, че не си спомня разговора ни. Прекалено млад е за да има подобни проблеми.

Силиа въздъхна. Не звучеше като Крисчън, но вече нищо не можеше да я учуди.
- Ами не съм сигурна, но предвид, че е забравил и други неща, може и да му има нещо, което не съм забелязвала преди.

- О не, това звучи ужасно. - престори се на разтревожена лисицата. - Ще направя всичко по силите си да му помогна да се почувства по-добре.

- И типично по лисически, това ще му струва нещо, заради което да си излага живота на риск, нали?

"О, Силиа, не.", помисли си Елвира. Беше ѝ ясно, че принцесата скоро ще изгуби търпението си.