Партито на Катрин

"Хм, изглежда, че някак си поумняла. Преди щеше да се разцивриш за това, че си изгубила онова, което си имала."

Силиа се изсмя.
- Лилит, пак ще ти повторя, че няма как да изгубиш нещо, което не си имал.

Лилит погледна Крисчън и Нана и отново се изсмя.
"То даже вече не те и отразява. И може би така е по-добре, че иначе сигурно инфаркт щеше да получи, когато те види. Че приличаше на съсухрена бабичка, приличаше, ама сега изглеждаш още по-зле."

Каво игра цапцарап с кончо и Курвито прайха кръга яко и мило рисуваха курвата как им лигави зверски чепарете с огин и танцуваха пяха зверско кумбая.

Силиа извъртя очи.
- То и не виждам причина да ми обръща внимание, предвид че се е обградил с толкова лисици.

Лилит се засмя.
"Вече прие ли факта, че за нищо не ставаш? И магиите ти започнаха да губят действието си. Първо се отърва онзи император на Калабрия, сега и Крисчън."

- Лилит, не ти разбирам глупостите. На никого не съм правила магии, за тези неща трябва да се обърнеш към добрите лисици. - засмя се Силиа. - И не знам защо намесваш императора на Калабрия, никога не съм разговаряла с него свободно.

Също както и Юки, Нана имаше доста по-добър слух от този на човеците и чуваше разговора на онази Силиа с другата жена, която не си беше направила труда да помни. Лисицата се изсмя на себе си, явно тази Силиа също беше си служила с магии за хипноза, макар и да не разбираше защо. Този наемен убиец толкова ли пък беше ценен?!

"Е, тогава как успя да задържиш интереса на Крисчън към теб толкова дълго време?"

Силиа извъртя очи.
- Съмнява ме да съм му задържала интереса толкова дълго време. - изрече принцесата. - Научавам някакви неща, не от когото трябва, кой знае колко още скрити неща има.

"Скрити неща? За какво говориш?", учуди се Лилит.

- Ти си последният човек, с когото ще обсъждам подобни неща, Лилит. Приключи с надсмиването?

"Надсмиване?", засмя се Лилит. "Скъпа, аз всеки път те предупреждавах, че трябва да работиш над уменията си. Ако го беше направила, любимият ти Крисчън сега нямаше да мачка чаршафите с друга."

Силиа изсумтя.
- Пак говориш глупости, Лилит. Съмнява ме това да е причината.

"Честно, не знам каква е причината, в теб няма нищо интересно, нито забавно. Явно най-накрая му е дошъл акъла в главата и решил да прекрати отношенията си с теб.", изрече Лилит и се засмя. "Което е много хубаво, че нещо беше започнал да се побърква."

На Юки ѝ писна да чака, но не можеше директно да отиде при Нана, щеше да бъде прекалено подозрително. Тя реши просто да използва телепатичната връзка помежду им. "Наемният убиец не изглежда особено добре, което е разбираемо, предвид умението ти, но внимавай. Целта ми не е да умира, все още има с какво да ми бъде полезен. Насочи се повече към тази руса тъпачка, последният път тя си позволи да ми се прави на интересна."

Нана въздъхна, чувайки гласа на Юки в съзнанието си. "Както виждаш, опитвам се, но тя изобщо не се интересува от него, сякаш. Нито веднъж не ме е заговорила, коментира някакви глупости с разни други хора и не изглежда като наистина да ѝ пука за случващото се. Другият вариант е просто да се прехвърля на нейната енергия, но ще ѝ се случи същото като това, което се случва с него. Има ли смисъл?"

Силиа извъртя очи.
- Но разбира се. Ако не бях интересна и забавна, нямаше да иска да се виждаме толкова дълго.

"Не. Тя е толкова тъпа, че дори няма да се усети, че нещо ѝ се случва. Няма смисъл. Продължавай с наемния убиец, просто внимавай. Ако продължи да не се интересува от него, в крайна сметка нещата пак ще се наредят за мен, тъй като ще спре да ми надува главата с истериите си, относно живота му."

"Но Юки... Аз не желая наистина да живея при него завинаги. Не мога да остана прекалено дълго. Плюс това, в това състояние е съвсем безполезен, дори не може да води разговор като хората."