Партито на Катрин

Каво си въртя яко чепа.
- Ае булче ко да си длъжен ве ти прай ли сам салатата яко и мило прай я ве. - обясливо каза Каво.
- Але да ве ти си го търсише булка да ставаш. - обясливо каза Курвито.

- Аз ли да знам? Защо не го питаш?

- Търсите си вие белята и един ден ще си я получите. Имахте късмет, че тогава не предполагах какви изроди и ненормалници сте.

- И мислиш, че ще ми обърне внимание? Предният път дори не ме отрази. - отвърна Силиа. - Все едно. Нямам време да се занимавам с глупости, скоро трябва да се връщам в парфюмерията.

Каво са смя като зъбел.
- Але ква беля ве булче ти си гьонсурат патрав ве. - адски каза Каво.

- Не, по-добре е да се прибереш и да се наспиш, както трябва. Изглеждаш наистина ужасно.

- Говори за себе си, Каво.

Силиа се засмя.
- Благодаря за загрижеността, но нямам нужда. Ще се оправя.

Каво са източи на булката на Курвито на очите да си знай и си зе кончото и Курвито и игра яко въртележка.

Халон изсумтя и отиде да си налее вино. Тези бяха пълни изроди и вече разбираше защо Евдемия очевидно е спряла да посещава тези тъпи партита.

- Най-много да си докараш нещо. - въздъхна Елвира и реши да смени темата. - Афсол върна ли се вече?

- Още не. - отвърна Силиа. - Отиде на мисия, предполагам, че скоро ще си дойде.

- Дано. Горката му съпруга сигурно е изпаднала в депресия, че няма да може да забременее час по-скоро. - изсмя се Елвира. - Нека се връщаме при останалите.

Силиа кимна и последва Елвира. Когато се върнаха, принцесата отиде да напълни отново чашата си с бяло вино.

Крисчън се обърна към лисицата до себе си. Дори нямаше спомен кога са пристигнали в Еритос, нито защо. Напоследък се чувстваше отпаднал, сякаш енергията му се изпаряваше още от сутринта.
- Какво правим тук? - тихо попита той.

Нана се изкикоти тихо.
- Не си ли спомняш? Ти настоя да дойдем. - тя се престори на изненадана от въпроса.

- Съжалявам, напоследък не се чувствам добре. - сухо отвърна мъжът. - Дори не си спомням кога съм казал нещо подобно.

Лисицата наклони глава встрани.
- Сигурен ли си, че всичко е наред? Ако желаеш, ще си тръгнем. - престори се на загрижена тя. Разбира се, че нямаше да позволи подобно нещо.

- Не, няма нужда. - махна с ръка Крисчън. - След като вече сме дошли, нека останем. Може чистият въздух да ми повлияе добре. Съжалявам.

Нана сви рамене и се усмихна. Пълен идиот.

Силиа извъртя очи, докато наблюдаваше Крисчън и поредната лисица, с която се занимаваше.

Лилит се изсмя тихо, сетне се доближи до Силиа и си наля чаша червено вино.
"Е, госпожице Дърво, какво мислиш за новата изгора на своя любим? Не е ли сладка?"

Силиа извъртя очи. Вече съжаляваше, че вместо да иде на работа, бе избрала да дойде тук.
- Сигурно, и?

"Само толкова ли ще кажеш?", засмя се Лилит.

Силиа сви рамене.
- А какво повече да кажа? Не ме привличат лисици. - отвърна принцесата.