Партито на Катрин

- Не съм сигурна... - тихо отвърна Нана, решавайки да игнорира тона на Силиа по адрес на Юки за сега. - По-рано днес настоя да дойдем тук, когато дойдохме, твърдеше, че не си спомня разговора ни. Прекалено млад е за да има подобни проблеми.

Силиа въздъхна. Не звучеше като Крисчън, но вече нищо не можеше да я учуди.
- Ами не съм сигурна, но предвид, че е забравил и други неща, може и да му има нещо, което не съм забелязвала преди.

- О не, това звучи ужасно. - престори се на разтревожена лисицата. - Ще направя всичко по силите си да му помогна да се почувства по-добре.

- И типично по лисически, това ще му струва нещо, заради което да си излага живота на риск, нали?

"О, Силиа, не.", помисли си Елвира. Беше ѝ ясно, че принцесата скоро ще изгуби търпението си.

Нана присви очи.
- Извинявайте, но не разбирам за какво говорите. Разбира се, че не бих пожелала нищо в замяна, та той ми спаси живота! Не е бил нищо друго, освен изключително мил с мен, защо бих постъпила по подобен начин?

Силиа сви рамене.
- Защото това всеки път прави най-милата и отзивчива лисица Юки, разбира се. - отвърна принцесата. - Защо да си по-различна?

- Съжалявам, но не го вярвам. Юки е мила и състрадателна, ако беше такава, каквато я описвате, щеше ли да спаси живота ми? - тихо отвърна Нана. - Защо говорите така?

Халон тежко въздъхна. Дори и без скандалите на Евдемия и Каво, останалите също намираха за какво да се изпокарат.

- Защото я познавам малко или много. - отвърна Силиа. - Или те е спасила, защото има някаква изгода от теб, или просто защото си същата като нея.

- Съжалявам, но това просто не е вярно. Юки не би постъпила по подобен начин, онзи господин ще го потвърди. - тя отиде до Крисчън и го помоли да я последва, сетне двамата се върнаха при Силиа. С хипнозата си нямаше да има какво да направи, освен да ѝ се подчинява. - Моля те, обясни на тази жена, че греши за Юки. Твърди, че е зла и че принуждава другите да ѝ вършат услуги. Аз съм сигурна, че не може да е вярно.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Ако става въпрос за онзи Каво, нищо не му е сторила. - монотонно отвърна той.

Нана постави ръце на кръста си и се обърна към Силиа.
- Ето виждате ли, не е лоша! - отвърна тя. Не знаеше какъв е тоя Каво и какво общо има.

Каво са изплаши че за мъжката курва са обаждат някакви дела и са подплаши да не доязди да му го бутне едно яко и зверски напрао са кри завалията си зе кончото и Курвито и рипнаха да си праят бягането. Каво препсува тъпата курва дето не доязди тряаше да я мята да я прай на ренде.

Силиа въздъхна. На Крисчън явно нещо наистина не му беше наред.
- Наистина ли забрави, че тя те накара да ѝ търсиш някакъв камък на майната си и едва не те убиха? Накара те да се обучаваш да убиваш там някакви същества от онази Долина, после пак рискува живота ти. Иска диамантите ти, както и да превземе Калабрия и не е зла? - вирна вежда принцесата.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Всичко изброено бяха лични договорки между мен и нея. Дължах услуга, тя спаси живота ми. Не съм бил принуден, но не можех да не ѝ помогна. - студено отвърна мъжът.

- И защо така? - попита принцесата. - И отново ѝ помагаш, не беше ли тя тази, която натресе тази лисица в имението ви? Защо не се погрижи тя за нея?

- Не виждам причина да не помогна на някого в нужда. - сви рамене Крисчън.

Нана се престори на изненадана.
- Госпожо, наистина ли обвинявате някого за това, че ми е спасил живота? Не знам дали Юки е зла, но Вие.... се държите меко казано странно.

- Разбира се. Чух, че и благодарността ѝ била чудесна. - кимна принцесата и се обърна към тази. - Много интересно, защо мислите така?