Партито на Катрин

Елвира махна с ръка и въздъхна. Не разбираше Силиа какво се опитва да постигне.

- Но аз не съм с никоя? - изненадано отвърна Крисчън. - Нямам представа защо ти и Лилит толкова държите да ме сватосате с всяка жена, която съществува в близост до мен, но смятах че за толкова време и двете ме познавате достатъчно добре, за да сте наясно, че нямам интерес към подобни... дългосрочни отношения.

- Аз съм последната, която ще се опитва да те сватосва с някаква друга. - изрече Силиа.

Лилит се доближи до спорещите.
"Защото искаш да го сватосаш само със себе си.", засмя се жената. "Няма да ти се получи, госпожице Дърво."

- Тогава не разбирам кое налага да твърдиш подобни нелепости, както прави Лилит. - студено отвърна наемният убиец.

Силиа стисна ръце в юмруци. Какво му ставаше на този?!
- Това беше моето условие в уговорката ни! - изсумтя принцесата. - Но разбира се, за пореден път искам твърде много от хората около себе си.

"То с тея умения си е цяло чудо, че изобщо си имала избор да искаш нещо.", продължи да се смее Лилит.

Халон реши да си върви. Не знаеше защо Евдемия бе решила да пропусне партито, надяваше с нея всичко да е наред. Той пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

- Но ти сама го каза - искаш специално предупреждение, ако имам връзка с друга жена. Нямам връзка с друга жена, следователно не виждам какво бих могъл да кажа. - монотонно отвърна Крисчън.

Серена реши да си тръгва. Както винаги, всички отново се бяха изпокарали.

- Не съм говорила за връзка. Казах, че исках просто да ми казваш, когато си бил с друга, докато имаше отношения с мен. - въздъхна Силиа. - Но все едно.

- По последни спомени, не съм бил с друга, докато съм бил с теб, остава освен да не съм забелязал присъствието ѝ. - тихо се засмя Крисчън. Чувстваше се ужасно, дори не разбираше защо води подобен разговор, нито откъде бе тръгнал той. Вероятно Лилит, обикновено с такива простотии се занимаваше тя.

- Крис, дори не разбирам защо продължаваш да отговаряш на тази жена, държанието ѝ е ужасно! Как може да обсъжда подобни неща на публично място?! - намеси се и Нана.

Силиа присви очи.
- Значи не си бил с тази жена? - посочи тя лисицата.

Крисчън продължаваше да се изненадва от странните въпроси и поведение на Силиа. Не беше спал с Нана, колкото и ужасно да се чувстваше, знаеше, че нищо подобно не се бе случвало.
- Не съм. - отсече той. - Щях да си спомням, ако бях спал с толкова прекрасно създание. - той погали ръката на лисицата до себе си.

Силиа въздъхна.
- Тогава за каква благодарност намекваше ти предният път? - принцесата се обърна към Нана.

- Госпожо, нищо не съм намеквала! - престори се на обидена Нана. - Вашата приятелка с червената коса ми говореше неприлични неща, просто казах, че бих направила всичко по силите си, за да се отблагодаря за помощта! Дори не разбирам защо това Ви интересува и защо сте толкова истерична.

- Истерична? - повдигна вежда Силиа.

- Ами госпожо, вече доста време разпитвате горкия Крис за някакви нелогични неща. Какво Ви интересува? Вие клюкарка ли сте?

Юки реши да се прибира, Нана явно беше решила да не бърза с резултатите. Лисицата не се интересуваше какво точно смята да стори приятелката ѝ, стига наемният убиец и тъпата му жена да бъдат наказани. Тя не пожела нищо на никого.

Силиа изсумтя. Малко ѝ оставаше да зашлеви тази проклетница. Принцесата реши, че няма смисъл да се занимава с тези тъпотии повече и без това нищо съществено нямаше да разбере, както всеки път. Тя си тръгна, имаше си достатъчно работа в парфюмерията.

- Много странна жена... - тихо отвърна Нана.

Елвира също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на Катрин, сетне си тръгна.

- Нека се прибираме. Дори не съм сигурен защо сме тук. - изрече Крисчън и подкани лисицата да го последва към пристанището.

Лилит въздъхна. Явно нищо не се беше случило между Нана и Крисчън. Жената сви рамене и се телепортира обратно в имението на Арус.