Партито на Катрин

Нана присви очи.
- Извинявайте, но не разбирам за какво говорите. Разбира се, че не бих пожелала нищо в замяна, та той ми спаси живота! Не е бил нищо друго, освен изключително мил с мен, защо бих постъпила по подобен начин?

Силиа сви рамене.
- Защото това всеки път прави най-милата и отзивчива лисица Юки, разбира се. - отвърна принцесата. - Защо да си по-различна?

- Съжалявам, но не го вярвам. Юки е мила и състрадателна, ако беше такава, каквато я описвате, щеше ли да спаси живота ми? - тихо отвърна Нана. - Защо говорите така?

Халон тежко въздъхна. Дори и без скандалите на Евдемия и Каво, останалите също намираха за какво да се изпокарат.

- Защото я познавам малко или много. - отвърна Силиа. - Или те е спасила, защото има някаква изгода от теб, или просто защото си същата като нея.

- Съжалявам, но това просто не е вярно. Юки не би постъпила по подобен начин, онзи господин ще го потвърди. - тя отиде до Крисчън и го помоли да я последва, сетне двамата се върнаха при Силиа. С хипнозата си нямаше да има какво да направи, освен да ѝ се подчинява. - Моля те, обясни на тази жена, че греши за Юки. Твърди, че е зла и че принуждава другите да ѝ вършат услуги. Аз съм сигурна, че не може да е вярно.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Ако става въпрос за онзи Каво, нищо не му е сторила. - монотонно отвърна той.

Нана постави ръце на кръста си и се обърна към Силиа.
- Ето виждате ли, не е лоша! - отвърна тя. Не знаеше какъв е тоя Каво и какво общо има.

Каво са изплаши че за мъжката курва са обаждат някакви дела и са подплаши да не доязди да му го бутне едно яко и зверски напрао са кри завалията си зе кончото и Курвито и рипнаха да си праят бягането. Каво препсува тъпата курва дето не доязди тряаше да я мята да я прай на ренде.

Силиа въздъхна. На Крисчън явно нещо наистина не му беше наред.
- Наистина ли забрави, че тя те накара да ѝ търсиш някакъв камък на майната си и едва не те убиха? Накара те да се обучаваш да убиваш там някакви същества от онази Долина, после пак рискува живота ти. Иска диамантите ти, както и да превземе Калабрия и не е зла? - вирна вежда принцесата.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Всичко изброено бяха лични договорки между мен и нея. Дължах услуга, тя спаси живота ми. Не съм бил принуден, но не можех да не ѝ помогна. - студено отвърна мъжът.

- И защо така? - попита принцесата. - И отново ѝ помагаш, не беше ли тя тази, която натресе тази лисица в имението ви? Защо не се погрижи тя за нея?

- Не виждам причина да не помогна на някого в нужда. - сви рамене Крисчън.

Нана се престори на изненадана.
- Госпожо, наистина ли обвинявате някого за това, че ми е спасил живота? Не знам дали Юки е зла, но Вие.... се държите меко казано странно.

- Разбира се. Чух, че и благодарността ѝ била чудесна. - кимна принцесата и се обърна към тази. - Много интересно, защо мислите така?

- Не знам госпожо, Вие сте тази, която се държи лошо в момента, държейки сметка на някого за това, че ме е спасил.

Елвира въздъхна, Силиа беше започнала да се дразни още повече.

- Не очаквам нищо в замяна. Просто добра воля. - сви рамене Крисчън.

Силиа скръсти ръце.
- Това ли казах? Защо не се погрижи милата ви приятелка Юки, а трябваше отново да товари други с проблемите си? - отвърна Силиа и се обърна към Крисчън. - Добра воля?

- Доколкото знам, господинът е предложил помощта си, тъй като в имението им има лечител. - невинно отвърна Нана. - Не е ли било така, Крис?

Крисчън кимна.
- Да, Фий е доста полезна в подобни ситуации, отново не разбирам защо е проблем да помогна на някого в беда.

- Няма проблем, разбира се. - изрече Силиа. - Какво беше тогава онова с благодарността на миналото парти?

- Божества, Силиа... - тихо въздъхна Елвира.
Пак щеше да създаде някакво недорзамумение.

- Нищо, което касае някого другиго, освен нас. - сухо отвърна Крисчън, макар и истината да беше че нямаше представа за какво говори жената пред него. Сякаш нещо го караше да продължава да отговаря, но не осъзнаваше случващото се.

Очите на Силиа се разшириха.
- Аз вече наистина ще взема да ѝ повярвам, че получаваш някаква странна амнезия понякога. - изрече принцесата. - Явно и уговорката ни си забравил. Исках само да ми казваш, когато си бил с друга. За Линг Фей научих от разговора ѝ с Лилит, сега и с тази стана същото.