Търсене

- Не страдам от липса на добра компания в никои отношения, Лилит. - присмя се Крисчън. - Изглежда ти си тази с подобен проблем, напоследък е единственото, за което ми говориш, съчувствам ти, ако е така.

Елвира се засмя. - Да не би и Афсол да е избягал по този начин?

"Разбира се, че не.", засмя се Лилит. "Имаш нужда от по-добра компания и в други отношения."

- Сандреа се справи добре последния път, когато трябваше да отсъствам, затова пак ще я управлява. - сви рамене принцесата. - Аз си взимам дракона и си тръгвам.

- Не виждам защо да не останем приятели. Познавайки те обаче, предполагам, че нямаш това в предвид. - присви очи Крисчън.

"Не това имах предвид. Компанията пак може да се задържа и без да е твоя собственост.", изрече Лилит.

- А парфюмерията?

- Да я задържа? Тя не е моя собственост. - отвърна наемният убиец.

Силиа сви рамене. - От къде да знам? Проклетата лисица лъже, че съм я била нагрубила. - изсумтя принцесата. - Честно казано, не ме интересува вече. След това смотано парти, взимам Клеодора и отивам на самотен остров. Пис…

"Дървото явно не вижда така нещата.", изрече Лилит. "Щом е добра компания, дано я задържиш, че Силиа изобщо не е."

Елвира доближи Силиа и я дръпна за ръка, сетне я отдалечи от останалите. - Какво се случва там?

- Не забравям ни най-малко, просто откровено не разбирам, за какво говориш. Нана е приятна компания, разбира се, но това няма нищо общо с никого другиго.

"Че е доста по-добра компания от госпожица Дърво.", изрече Лилит. "Виждаш ли до къде те доведоха отношенията с Дървото? Започна да забравяш."

- Не разбирам какво намекваш по отношение на Нана. - сухо отвърна чернокосият мъж.

"Е, с Нана, как с коя?", засмя се Лилит.

- Съгласна е тя. - тихо изсумтя Силиа. Принцесата се съмняваше, че се случва нещо странно тук, но нямаше представа какво. Знаеше обаче, че по някакъв начин двете проклети лисици са в дъното на всичко.

- Нищо не ми става, какво да ми става? - изненада се Крисчън. - Чувствах се зле известно време, вероятно бях хванал някой вирус. Юки може да бъде доста ексцентрична и се опасявам, че не си спомням твърде много от предния…

Лилит се засмя. "Не ти трябва да обръщаш внимание на простотиите на госпожица Дърво. Добре си с тази."

Силиа се учуди. - Аз наистина не знам какво ти става напоследък. Не съм се държала лошо с тази, спорих с теб. И казах нещо, което си е неоспорим факт - Юки си е зла.

Каво игра на въртележка с кончо и Курвито. Кончито спечели и го обухаха.

Крисчън се обърна към Силиа. - Че си направила какво? - въпросително отвърна той. - Дори и да си, не смятам че е станало кой знае какво в крайна сметка.

Силиа дочу казаното от Крисчън и се обърна рязко към двамата. - Ти наистина вярваш, че съм го направила?

- Правилно. - отвърна Крисчън. - Силиа не е лош човек, дори и да е казала тези неща, вероятно просто е имала лош ден.

Нана изсумтя тихо. Този също не кооперираше особено без да е под пълното влияние на хипнозата ѝ. - Предполагам сте прав. - реши да се съгласява с него, надявайки се да спре да се прави на интересен. - Не бива да позволяв…

- Вярвам, че истината е някъде по средата. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не звучи особено значително, не обръщай внимание.