Търсене
104 поста в „Мистериозна гора - Отбор 1“
- Тук наблизо е скелетът на Великия Дракон. Преди много години, още преди посоките да бъдат разделени между четирите драконови Бога, цялата драконова раса се е управлявала от това същество. Бил е толкова огромен, че в мо…
Юки наостри уши, чувайки думите на Серена. Вероятно на мястото, за което говореше щеше да има скъпоценности. - За какво по-точно става дума? - попита лисицата.
Серена се обърна към Моника. - Не знам твърде много за самата гора, отвъд това че съм минавала от тук по пътя си към източните драконови територии. Наблизо има стара постройка за почит към източния драконов Бог - Граел, …
Моника хвърли скептичен поглед към Юки. Сега тя ли смяташе да започне?! - Не можем ли наистина да спрем с това? Не ме интересуват тези хора, искам да знам повече за тази гора. Серена, спомена че знаеш повече.
- В такъв случай е повече от прекрасно, че въпросната "долна курва" не присъства тук в момента. Сигурна съм, че би била доста щастлива да чуе гласа Ви. - с фалшива усмивка на лице продължи Юки.
Марибел не схвана подмятането на среброкосата жена със странните уши. - Не знам откъде се навъдихте напоследък такива невъзпитани млади хора. Всичко започна с онази долна курва и от там все на зле е тръгнало това кралств…
Юки кимна удобрително. - Аз също съм дошла тук за златото, не за обсъждане на бивши и бъдещи стари трупове. - подигра се лисицата.
На Моника ѝ омръзна да слуша този безпредметен спор. Така или иначе явно въпросният Синамор бе мъртъв. - Всичко зависи от ситуацията, госпожо. В момента сте единствената, която настоява да продължим да говорим за някакъв…
Старицата доста се изненада от невъзпитаното държание на това младо момиче. Онази уличница все пак бе успяла да поквари и други жители на Еритос с безобразното си поведение?! - От мен да помниш момиче, не е хубаво да дър…
Серена се разгневи. Беше напълно готова да загърби думите на възрастната жена, но тя не преставаше. - Видяла съм достатъчно от любимия Ви Синамор, за да бъде смъртта му от нечии други ръце най-големият пропуск в живота м…
Юки започваше да разбира негативното мнение на Нана за тази старица. Наистина беше доста дразнеща. Лисицата реши да не се включва в този спор, така или иначе изглеждаше, че на това пътешествие ще има доста негативна енер…
- Момиче, ти няма как да имаш мнение, като си толкова малка. - засмя се Марибел. - Нищо не си видяла от живота още, но ще разбереш един ден, че баба ти Марибел е била права.
Серена се опита да сдържи гнева си. Тази възрастна жена нямаше вина за действията на Синамор, разбираше донякъде защо би казала това, но въпреки всичко ѝ беше трудно да се владее. Прокле се, че не взе вино със себе си. -…
- Не знам кой е този Синамор, но ми е трудно да повярвам, че живот в село би бил по-добър от този в кралство. - невъзмутимо отвърна Юки, разглеждайки маникюра на едната си ръка.
Моника не разбираше защо думите на тази старица толкова дразнеха белокосото момиче, но реши да не се меси, така или иначе нямаше представа за какво говорят.
- Ами то по-добре, бе момиче. - невъзмутимо продължи Марибел. - Ти си малка, не знаеш колко хубаво си ни беше като си бяхме село Брукмуур.
Серена присви очи, чувайки думите на възрастната жена. Момичето бавно си пое въздух, сетне издиша. - Ако не бяха тези лоши твари, това кралство нямаше да съществува. - студено изрече тя.
- О, има си ги бе момиче. Навсякъде са тия лоши твари. - отвърна старицата. - Добре си беше при крал Синамор, той се грижеше за нас да има храна, не за тях.
- За разлика от вас, не съм израснала по тези земи, така че се опасявам, че думите ти не ми говорят абсолютно нищо. До съвсем скоро дори не вярвах, че дракони наистина съществуват.
Серена въздъхна. Спомняше си, че другата лисица Нана се бе оплаквала от някаква възрастна жена. Надяваше се да не е тази. - Нека оставим годините на страна. Госпожо, ще се постараем да Ви помагаме. - "Макар и да не съм с…
Възрастната жена присви очи и изчисти очилата си, за да се увери, че вижда сравнително добре. Тази жена много приличаше на долната уличница, която известно време бе живяла в съседство до нея, но изглежда не беше тя. Не р…
Юки се изсмя с глас, когато видя, че последната им "съотборница" е старицата, от която се оплакваше постоянно Нана. - Не съм сигурна какво им е на годините Ви, аз съм живяла доста повече и се чувствам отлично. - присмя с…
Марибел най-сетне успя да открие гората. Напоследък не успяваше да припечелва добре от плетените дрехи, които продаваше и ѝ се наложи да потърси злато другаде. Не ѝ се понрави много, когато видя, че в отбора ѝ има само ж…
Моника хвърли учуден поглед към тази жена. Изглежда Крис бе успял и тази връзка да съсипе. Жената въздъхна.
Юки присви очи. - Аз и наемният убиец не сме приятели. Но да, това е името ми. - с леден тон отвърна лисицата.
