Мистериозна гора - Отбор 1

Моника хвърли скептичен поглед към Юки. Сега тя ли смяташе да започне?!
- Не можем ли наистина да спрем с това? Не ме интересуват тези хора, искам да знам повече за тази гора. Серена, спомена че знаеш повече.

Серена се обърна към Моника.
- Не знам твърде много за самата гора, отвъд това че съм минавала от тук по пътя си към източните драконови територии. Наблизо има стара постройка за почит към източния драконов Бог - Граел, но не бих казала, че е интересна. - момичето се замисли. - Всъщност, знам място в близост, което бихме могли да посетим. Не толкова, защото има нещо твърде интересно за правене, колкото че е интересна забележителност на поне четири хиляди години.

Юки наостри уши, чувайки думите на Серена. Вероятно на мястото, за което говореше щеше да има скъпоценности.
- За какво по-точно става дума? - попита лисицата.

- Тук наблизо е скелетът на Великия Дракон. Преди много години, още преди посоките да бъдат разделени между четирите драконови Бога, цялата драконова раса се е управлявала от това същество. Бил е толкова огромен, че в момента скелетът му сам по себе си представлява пещерата.

Моника не разбираше как всички тези неща бяха истина. Като дете четеше доста книги в Шиера, историите наподобяваха разказаното от Серена, но умът ѝ не побираше как приказния измислен свят, в който се потапяше тя, бе бил реалност за други. Жената слушаше с интерес.

- След като е бил толкова могъщ владетел, как се е случило така, че е бил превърнат в пещера? - не че самата Юки не знаеше как се случват тези неща, просто ѝ бе любопитно какво точно се е случило тук.

Серена въздъхна. Предполагаше, че ще попитат и това.
- Случилото се е причината Фафнир да ме мрази толкова. - наведе глава момичето. - Във времената на управлението на Великия дракон, тогавашните човеци са съжителствали мирно с драконите, древни родове с драконови ездачи не са били рядкост по тези земи. Род Калиахен обаче не е пожелал да се примири с просто съжителство. Смятали са, че ако успеят да убият Великия Дракон, останалите ще им се подчинят от страх. Тъй като им е имал доверие, не е подозирал до последното за предателството им, което от своя страна е довело до това планът да успее. Разбира се, нищо след това не е било част от него и действията им са довели до първата драконова война, а разривът в отношенията между човеци и дракони не е поправен напълно дори и в наши дни. - тя хвърли леден поглед към старицата Марибел.

- Даже не знам как знаеш тая приказка на тия години, момиче, но това бяха измишльотините на Владимир. - отвърна старицата. - Никой нормален не му се връзваше, то затова и стана каквото стана. - пренебрежително махна с ръка възрастната жена.

- "Никой нормален не му се връзваше"? - изсмя се Серена. - Госпожо, след като толкова обичате да ми напомняте постоянно за възрастта си, не би ли следвало да сте очевидец на втората драконова война? Тази, която Вашият любим Синамор е започнал?

- Именно, момиче, затова ти казвам все, че си малка и не знаеш как бяха нещата. Наистина имаше дракони, за всичко беше виновен Владимир. Сега, крал Синамор наистина сгреши като се опитваше да преговаря с тия твари в началото, то пак стана по заръка на онзи глупак. И той така като тебе разправяше за съжителства и подобни небивалици, но каква я говореше, каква стана. Направи кралство Еритос и ей ни къде сме сега - гладуваме, защото се напълни навсякъде с дракони. Ами за нас хората кой ще мисли?

- След като сме постъпили така с техния владетел навремето, защо някой трябва да мисли за нас? - с леден тон попита Серена. - Не си спомням по време на ба... крал Владимир да е имало гладуващи.

- Нямаше, но щеше да има с тия неговите ферми за изхранване на дракони. Как си я мислиш тази работа, че щеше да продължи? Добре, че беше крал Синамор да ни отърве. Тази Клара сега съсипа целия му труд, ама какво ли можем да кажем ние обикновените хорица. Момиче, ти си още млада, прогледни докато е време, не те знам къде си намерила тия приказки на Владимир, ама нищо от тях не е истина. Били сме им убили там някакъв важен дракон - дали сме го убили, дали не сме, аз никакъв дракон не съм убила. Защо аз да живея в страх и глад?

На Юки започваше да ѝ писва да слуша тези глупости, искаше да види какви скъпоценности се крият във въпросната пещера.
- Освен ако не желаете да Ви освободя от тези две чувства завинаги, предлагам да отидем да видим пещерата.

Моника се изсмя на думите на лисицата. Това, което жената не предполагаше бе, че тя определено не се шегуваше.
- Аз също предлагам да продължим към пещерата.

Серена също осъзна, че е по-добре да престане да говори с тази старица, инак рискуваше да не успее да сдържи гнева си.
- Добра идея. Последвайте ме.

На Марибел ѝ беше малко трудно да повярва, че това момиче няма да ги обърка и изгуби някъде, но нямаше особен избор, освен да следва групата. Отново съжаляваше, че са само жени, а и не изглеждаше като другите две да приемаха думите ѝ насериозно. Явно нямаше надежда за младото поколение.

Моника също последва останалите. Надяваше се пещерата да е интересна.

Лисицата нямаше търпение да пристигнат и да разгледа наоколо. Мъртъв драконов владетел означаваше, че несъмнено мястото ще крие нещо ценно.

Серена и останалите продължиха напред, докато не преминаха гората и не се озоваха в подножието на пещерата.
- Ето това е, връзката между тази гора и източните драконови територии. Сега тялото на Великия Дракон служи за преминаване от човешките територии в техните.

- Изглежда невероятно. - усмихна се Юки и побърза да се огледа наоколо. Навсякъде имаше кристали.

Серена забеляза, че тази лисица наблюдава кристалите. Разбира се.
- Съветвам всички ви да не докосвате тези кристали. Силно отровни са за нас човеците, източните дракони строят домовете си от тях, за да се предпазват от натрапници. Предполагам поради тази причина тук рядко биха се намерили човеци.

- Аз не съм човек, но благодаря за предупреждението. - "По-отровена не бих могла да стана" въздъхна лисицата, но все пак реши да не рискува още сега с непознат за нея материал. Трябваше да запомни това място и да се върне сама, когато се подготви по-добре.

Моника бързо прибра протегнатата си ръка, с която смяташе да докосне един от кристалите. Това място наистина изглеждаше красиво.
- Не предполагах колко невероятни гледки има отвъд Шиера и Кросфайър Муунлайт. Наистина е жалко, че отношенията ни със Севера са толкова недоразвити.

- Не се учудвам, че са такива, предвид управлението на онази нещастна узу... глупачка Клара. - изсумтя Серена. - Но тези земи специално нямаше да са открити за други кралства, тук наистина не живее никой, освен източните дракони, не бих казала, че тази местност е част от Севера. По мое мнение, тези земи са много по-необитаеми, въпреки мекия си климат.

Марибел не изглеждаше особено впечатлена от местността.
- Аз не знам какви са тия глупости. Някакви кокали, според мене трябва да си ходим от това място. Не изглежда хубаво.