Мистериозна гора - Отбор 1

На Марибел ѝ беше малко трудно да повярва, че това момиче няма да ги обърка и изгуби някъде, но нямаше особен избор, освен да следва групата. Отново съжаляваше, че са само жени, а и не изглеждаше като другите две да приемаха думите ѝ насериозно. Явно нямаше надежда за младото поколение.

Моника също последва останалите. Надяваше се пещерата да е интересна.

Лисицата нямаше търпение да пристигнат и да разгледа наоколо. Мъртъв драконов владетел означаваше, че несъмнено мястото ще крие нещо ценно.

Серена и останалите продължиха напред, докато не преминаха гората и не се озоваха в подножието на пещерата.
- Ето това е, връзката между тази гора и източните драконови територии. Сега тялото на Великия Дракон служи за преминаване от човешките територии в техните.

- Изглежда невероятно. - усмихна се Юки и побърза да се огледа наоколо. Навсякъде имаше кристали.

Серена забеляза, че тази лисица наблюдава кристалите. Разбира се.
- Съветвам всички ви да не докосвате тези кристали. Силно отровни са за нас човеците, източните дракони строят домовете си от тях, за да се предпазват от натрапници. Предполагам поради тази причина тук рядко биха се намерили човеци.

- Аз не съм човек, но благодаря за предупреждението. - "По-отровена не бих могла да стана" въздъхна лисицата, но все пак реши да не рискува още сега с непознат за нея материал. Трябваше да запомни това място и да се върне сама, когато се подготви по-добре.

Моника бързо прибра протегнатата си ръка, с която смяташе да докосне един от кристалите. Това място наистина изглеждаше красиво.
- Не предполагах колко невероятни гледки има отвъд Шиера и Кросфайър Муунлайт. Наистина е жалко, че отношенията ни със Севера са толкова недоразвити.

- Не се учудвам, че са такива, предвид управлението на онази нещастна узу... глупачка Клара. - изсумтя Серена. - Но тези земи специално нямаше да са открити за други кралства, тук наистина не живее никой, освен източните дракони, не бих казала, че тази местност е част от Севера. По мое мнение, тези земи са много по-необитаеми, въпреки мекия си климат.

Марибел не изглеждаше особено впечатлена от местността.
- Аз не знам какви са тия глупости. Някакви кокали, според мене трябва да си ходим от това място. Не изглежда хубаво.

Юки в никакъв случай не планираше да си тръгва, преди да научи всичко, което я интересуваше за това място.
- Свободна сте да си вървите. - усмихна се лисицата. - Разбира се, без останалата част от групата, не е съвсем сигурно дали ще се приберете жива и здрава вкъщи.

Възрастната жена изцъка с език.
- Че то това и сега не е сигурно, само жени сме тука, ако стане нещо, кой ще ни спасява? Че и внуците ми ги няма, съвсем ще я втасаме.

Юки присви очи. Тази дъртачка не се ли беше оплаквала, че поведението на Нана ще притесни внуците ѝ преди?
- Внуците Ви не са ли деца? Биха били повече от безполезни тук.

- Как ще са деца, на по тридесет са. - възмутено отвърна Марибел.

Лисицата не успя да сдържи смеха си.

Марибел застана с ръце на кръста.
- Не разбирам кое му е смешното. Ако бяха тука, нямаше да се налага да ви слушам младежките дивотии и да идвам на подобни занемарени места.

Юки продължи да се смее. Тази жена наистина не бе с всичкия си вече, явно човеците не живееха прекалено дълго, преди да загубят разсъдъка си.
- Това е повече от нелепо. - през смях продължи тя. - Сигурна съм, че биха били еднакво безполезни, каквато си и ти. Можеш да бъдеш благодарна, че се налага всички да се приберем живи от това място.

Серена извъртя очи, слушайки как тази старица продължава да бръщолеви нелепости.
- Вероятността да бъдем нападнати от източните дракони е нулева, госпожо. Все пак, аз съм тук. Драконите не биха ми посегнали.

Моника знаеше истинската самоличност на Серена, но след като тя изглежда не желаеше да я разкрива пред тази жена, реши също да не го прави.
- Аз също предпочитам да остана. В Кросфайър Муунлайт нямам възможност да видя подобни неща, всичко тук ми е безкрайно интересно.

Баба Марибел присви очи.
- Ето за това нещо говоря. Владимир навремето същите неща казваше, а пък пак ни нападнаха дракони и Брукмуур изгоря до основи. И на него не можеше да му се вярва, както и на вас. Чели сте нещо, кой знае какво сте чели-недочели и сега се правите на героини тук. - възмутено отвърна жената.