Мистериозна гора - Отбор 1

Серена се усмихна.
- Желанието на Юки ме трогна много, никога не съм предполагала, че чужденка ще е толкова заинтересована от кристалите по нашите земи. Смятам, че е редно да ѝ помогнем да си вземе кристал. - тя изгледа дяволито старицата Марибел.

- Ами помагайте си ѝ вие. Аз това нещо няма да го пипам. - тросна се старицата.

- Разбира се, не съм ѝ очаквала да го сторите. Просто не мисля, че е редно да изоставяме някого, когато иска да си вземе нещо за спомен от това място, така че за съжаление все още няма да се прибираме.

- Благодаря за загрижеността, но не виждам как ще ми помогнеш. - отвърна Юки. Беше напълно наясно, че момичето казва това, просто за да създаде неудобство за старицата.

- Аз не бих докосвала кристалите с голи ръце. - продължи Серена. - Но ти не си човек, има голяма вероятност отровата им да не действа върху теб. Въпреки това, не бих рискувала. Друг вариант би бил да прекосим пещерата и да помолим някой от източните дракони да ни даде кристал.

- В никой случай! - тропна с крак Марибел. - Никъде няма да ходите, ако трябва ще ви нашаря с ей оная сопа ей там. - тя посочи към един самостоятелно откъснат клон от едно от дърветата в гористата част.

Юки се изсмя с глас.
- Бих искала да видя как опитваш това. - присви очи тя. - Но след като се налага да се завърнеш жива, ще се въздържа.
В крайна сметка, тези човеци ѝ бяха подарили доста добро пиршество в този ден, карайки се постоянно. Негативната енергия беше в изобилие и намаляше действието на отровата, течаща във вените ѝ.

- В такъв случай имаме проблем. - засмя се на свой ред Моника. - Юки иска кристал, но ние не можем да вземем такъв за нея. Не можем и да прекосим пещерата и да рискуваме с драконите там. Какво ще правим?

- Ще се прибираме, как какво ще правим? - раздразнено отвърна Марибел.

- Само ако всички сме съгласни, че няма повече както да се прави тук. След като сме отбор, не е редно да слушаме само една от нас. - усмихна се фалшиво Серена.

- Ако бяхте нормални момичета щяхте да ме чуете като най-възрастна, но забелязвам, че явно в кралството има проблем с младите поколения. - възмутено отвърна старицата.

- Аз съм съгласна с каквото и да решите. - отвърна Моника. - Така или иначе не мога да помогна с взимате на кристал. Ако няма нищо друго за правене тук, можем да се прибираме.

Докато караниците на останалите продължаваха, Юки беше обходила пещерата и за съжаление, Серена не беше излъгала в опит да запази богатствата на териториите си. Тук наистина нямаше нищо, освен стар драконов скелет и отровните кристали. Лисицата наистина планираше да вземе един, но определено не смяташе да рискува собственото си здраве. Най-вероятно щеше да изпрати Ято, или ако наемният убиец посмееше да я разгневи, щеше да стовари върху него тази задача. Тя се върна при останалите.
- Прави сте, няма смисъл да стоим тук само за един кристал. Ще намеря начин да взема някой от тях и сама.

- Ами да беше казала по-рано бе момиче, можеше да сме се прибрали. - укори я Марибел.

Серена извъртя очи.
- Не мисля, че дори и Клара би била чак толкова глупава, за да ни награди ако просто обиколим онази гора. - отвърна тя. - Така поне имаме история за разказване, в случай че слугите ѝ решат да питат какво сме правили.

- При всички случаи, аз се радвам, че дойдохме. Наложи се да търся познати от Шиера тайно, за да наема онези драконоубийци преди време, аз самата не бях имала досег с тези същества преди да посетя едно от събиранията ви. - включи се и Моника. - Определено трябва да се постарая да науча повече за това място.

- То вече не става за нищо това място. - зацъка с език възрастната жена. - Едно време беше то хубавото, вече се напълни с дракони и не останаха свестни хора, особено сред младите.

- Еритос е бедно кралство, но съвсем не е най-лошата територия, на която съм пребивавала. - сви рамене Юки.

- Можеше да бъде много по-добре развито, ако странични хора не се бяха месили. - ядно добави Серена.

- А! Че добре го каза момиче, един път да се съглася с тебе днеска. Ако Владимир не се беше месил навремето, той крал Синамор си му разбираше на Брукмуур. Умен човек, мислеше за народа.

Серена отново се разгневи. Ако тази жена беше по-млада, щеше да заподозре, че нарочно я провокира с тези нелепи думи.
- Изпитвам доста силни съмнения в думите Ви, госпожо, но не смятам пак да започвам този разговор. Хубавото предполагам е, че след като толкова харесвате онзи негодник Синамор, вероятно няма да чакате твърде дълго, преди отново да го срещнете. - злорадо продължи тя.

- Ау, че си невъзпитана! - възкликна Марибел и тропна с крак. - Ей това представлявате днешната младеж, като пораснеш още малко, ще почнеш да се разгологъзваш и ти като онази курва. - зацъка за пореден път с език тя.

- На мен не ми се струва като да има какво да се прави повече тук. - намеси се Юки. Трябваше да разкаже на Нана за премеждията си на това място обезателно. - След като чакахте мен да реша, можем вече да се прибираме.

- Ами а най-после! - радостно възкликна Марибел. - Какво чакаме?

- Ще ви последвам до разклона за пристанището, след което ще се прибера с кораба си. - обяви Моника.