Търсене

- Ти сериозно ли ме питаш това? - повдигна вежди Катрин. - Каво, ти не си наред. Как така ще дойда в дома ти, за да ми се случва какво ли не?

Нана кимна и отиде да си налее от виното на тези.

Каво плака сълзички. - Але булче що ве. - попитливо каза Каво.

Катрин въздъхна. - Благодаря за предложението, Каво, но категорично ще откажа да се замесвам с вас.

- Не е от особено значение. - отвърна Силиа. - Трябва да се справям с други проблеми.

Каво говори. - Але как що ве булче тука крадливия Дейвит кат не ще да та зима с звънчетата ше та зимами ве булче няма ко да си го туряш на главата. - обясливо каза Каво и си прай мусколите.

- Разбира се, че не, Каво! - изрече Катрин. - Дори не знам защо ме питаш.

- А аз не съм особено сигурна. - студено отвърна Юки. - Не продължавай с това, ако наистина искаш помощта ми за каквото и да било, това определено не е правилният подход.

Елвира приближи Силиа и допълни чашата си. - Как въобще се стигна до това?

Каво са яви на булчето Катрин на очите. - Але булче ше искаш ли да дояздиш в нас ве. - сексиво каза Каво.

Нана впери поглед в наемния убиец. Не изглеждаше гневен. Тя се обърна отново към Юки, отдъхвайки си. - Сигурна съм, че господарят Неро съжалява много за това. - отвърна тя.

Катрин я заболя от отговора му, но го разбираше. Беше си втълпила пълни глупости, не биваше да я учудва, че той не желае да има общо с нея. - Разбирам. - изрече тя и отиде да си налее друга чаша с вино.

Силиа тръгна към останалите и отиде да си налее вино. Надяваше се скоро всичко да се нареди.

- Колко щедро от негова страна. - саркастично отвърна Юки. - Пропускаш обаче малката подробност, че вината за състоянието ми в момента е изцяло негова. Не виждам особено много искреност в това да ми търси антидот за отро…

- Добре ще е да го сторим, да. Чашата ми е празна. - разклати я той с пръсти, сетне изчака Силиа да тръгне напред, в случай че някой стоеше наоколо. Изглежда Еритос не беше съвсем безопасен за принцесата, а вероятно и за…

- Наистина? - Дейвид се усмихна, сетне стана сериозен. - Стига глупости, Катрин. Не съм сигурен дали мога да ти повярвам. Какво ми гарантира, че няма да превъртиш отново? Предпочитам да си нямам такива проблеми на глават…

Силиа реши да не налива масло в огъня. И без това вървеше по тънък лед тук. - Предполагам имаш право. - сви рамене тя. Не разбираше отношенията му с тази изобщо. - Да се връщаме при останалите?

- Изцяло на твоя страна съм. - оправда се Нана. Имаше нужда да е от добрата страна на Юки. - Просто не смятам, че постъпваш правилно с господаря Неро, това е. Той наистина иска да ти помогне. - сви рамене тя.

Катрин въздъхна. - Осъзнах грешката си и се разкайвам за нея. Съжалявам за онова, което наговорих на теб и Ливия.

- Да им вярвам? - изсмя се тихо Крисчън. - Ни най-малко не им вярвам и на двете. Сметнах просто, че точно поради факта, че този случай не я касае лично, Нана няма да сметне за нужно да го споделя с други. А и всячески се…

- След като разбираш какво представляват, е съвсем непонятно за мен защо продължаваш да си на тяхна страна. - присви очи Юки.

И ето от къде можеше да се зароди яростта ѝ - от проклетата лисица. - Да, това... - въздъхна Силиа. - Предполагам, че вече няма значение какво може да бъде казано по темата с Нана. Не мога да те упреквам, но наистина не …

- Разбира се, че не мога да живея спокойно на онова място. Баща ми отново ще експериментира върху мен, или ще ме изпрати на друго отвратително място, като Валдора например. - въздъхна Нана.

- Можеш спокойно да правиш това и в Долината на Кошмарите. - ядно отвърна Юки.

- Защо изобщо ме питаш това? - вирна вежда Дейвид. - Кое те кара да си мислиш, че ще се занимавам отново с налудничавата ти ревност?