Търсене

- Случи се във фоайето. Не съм сигурна дали ме издебна или е бил вътре във вилата. Влязох и той веднага ме сграбчи. - изрече Елвира и сълзи потекоха по слепоочията ѝ. - Силиа, моля те, дай ми от онези отвари на Мели. Не …

Афсол бегло се усмихна. - Това може и да ни помогне. Ще отида във вилата ти и ще претърся мястото. - отвърна принцът и сърцето му се сви.

- Помня, че го одрасках и тогава усетих плат около врата му. - отвърна жената. - Може би е имал маска на лицето, не знам. Не се виждаше нищо, абсолютно нищо. Помня също, че нещо падна. Той изтърва нещо.

Афсол се ужаси. Нима някъде там имаше такъв изрод на свобода? Принцът се доближи с една крачка, но не посмя да пристъпи повече. - Елвира, разбирам, че е ужасно и не искаш да се връщаш към онзи момент, но сигурна ли си, ч…

Елвира стисна очи. Не искаше да си спомня нищо от онова, което ѝ се случи. - Не знам. - отвърна тя, потискайки порива да заплаче. - Не можех нищо да видя в онази тъмница. Онзи мъж нищо не каза, не издаде нито звук. Казах…

Силиа поклати глава. - Не. Ти дойде пред вилата ми и с Мели ти помогнахме. - отвърна принцесата и седна на леглото, сетне въздъхна. - Елвира, Афсол иска да знае кой ти стори това.

Елвира чуваше нечии гласове близо до леглото си. Маркизата изстена от болка и бавно отвори очи. Вече можеше да вижда, макар и не напълно. - Силиа? - изрече слабо тя. - Ти си ме намерила?

- Да. - отвърна Силиа. - Не я притискай, ще ти сподели, когато е готова.

Афсол се спря за секунда пред прага, сетне си пое дълбоко дъх и влезе в стаята. Сърцето му се сви болезнено, когато видя Елвира. Вече не изглеждаше толкова зле, колкото Силиа я описваше, но все още имаше синини по лицето…

Силиа се телепортира във вилата си заедно с Афсол. Той не спираше да настоява да види Елвира и да разговаря с нея. Принцесата го отведе до стаята, в която лежеше горката Елвира.

- Добре. - изрече Силиа. - Нека я облечем и преместим. Принцесата помогна на Мели да облече нощницата на Елвира, сетне с помощта на Шао и Рейс преместиха жената в една от спалните на втория етаж. Силиа покри тялото на Ел…

- Събуди се. Дадох ѝ отварата. - изрече Мели, докато втриваше лунен прашец в раните на Елвира. - Ще се оправи до няколко дни.

Силиа се върна при Мели и остави нощницата, която носеше със себе си върху масичката. - Как е тя, Мели?

Еллвира се успокои. Намираше се в добри ръце при Силиа и Мели. Тя изпи отварите, които робинята ѝ даде и се унесе в сън.

- Във вилата на господарката Силиа. - изрече Мели. - В безопасност сте тук. Робинята посегна към едно шишенце от отварите си. Това щеше да облекчи поне малко болките на Елвира. Другата отвара, която Мели ѝ поднесе щеше д…

Елвира дойде на себе си. Изстена от болка. - Къде... съм?

- Не питаш когото трябва, Мели. - изрече Силиа. - Ще отида да донеса нещо, което да ѝ облечем.

Очите на Мери се разшириха от ужас. Изобщо не можеше да оприличи жената пред себе си като Елвира. Робинята внимателно започна да почиства тялото на Елвира от засъхналата кръв, сетне почисти и раните ѝ. Макар и да изглежд…

Силиа стисна очи. Това беше истински кошмар. - Не, Мели, ще направиш и невъзможното, защото това е Елвира. - изрече Силиа. - Когато дойде на себе си ѝ дай много силна отвара за сън. Има нужда от възстановяване.

Мели се върна при Силиа и започна да третира жената върху канапето. Тя сряза изцяло роклята ѝ и прехапа устни, когато забеляза множеството засъхнала кръв по бедрата на жената. - Господарке, не само са я пребили толкова ж…

Силиа остана при жената, докато Мели отиде да търси материалите си. Принцесата внимателно огледа пострадалата жена. Колкото повече я гледаше, толкова повече започваше да ѝ прилича на някого. Тя се втренчи в роклята ѝ и с…

- Така се появи на прага. - изрече робинята. - Не знам коя е, но трябва да ѝ помогнем.

Лесли бе събудила Силиа, но почти нищо не ѝ обясни. Принцесата нямаше друг избор, освен сама да разбере какво се случваше под покрива ѝ. Тя слезе долу и забеляза Мели да се суети около нещо край канапето. - Мели, какво..…

Лесли дочу някакъв шум и се огледа, но първоначално нищо не забеляза. Тя се втренчи във входната врата и забеляза нещо странно пред нея. Робинята ядно въздъхна, пак я занимаваше някой с глупости. Тя отиде да отвори и се …

Елвира се довлече някак до нечия вила. Жената не успя да се задържи на краката си повече и се строполи пред входната врата. Дори не знаеше дали има някой тук. Тя с длан удари няколко пъти по стъклото на вратата, но не бе…