Търсене

- Интересна система. - замислено отвърна лисицата. - На изток, откъдето идвам аз, боговете се издигат в такива според забележителни постижения като смъртни. Не съм сигурна кое е по-добре, тъй като те също са във война с …

- Върховният бог и върховната богиня са създали останалите богове. - въздъхна Аджакс. - Пълна тъпотия.

Беатрис обръщаше поглед ту към приятеля на Арус, ту към Лилит. - Не знам какъв ви е проблема, но не е добре да се карате, след като ще живеем под един покрив заедно.

- Ако след толкова време това е все още странно за теб, не бих могъл да ти помогна, наистина. - сухо отвърна Крисчън.

Юки поклати глава. - Не сме роднини. Те са чудовища, притежаващи физическа форма, моята такава е просто илюзия, която поддържам, за да общувам с човеците. - отвърна лисицата. - Баща ти?

"И все пак, никога няма да разберем какво толкова намираш в Силиа и ти харесва."

- Предполагам, с тези демони не сте роднини? - попита Аджакс. - Друго е, когато уж баща ти ти отнеме силите.

- Прекрасно, значи осъзнаваш как се чувствам аз, получавайки един и същ нелеп въпрос всеки път, щом се срещнем. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Юки кимна. - Съвсем нормално, повечето същества от моя вид бяха избити от демоните, идващи от Долината на Кошмарите. Останахме само двама. Повечето спиритуални същества не бяха силни, беше естествено да загинат. Аз прите…

"Те звучат неадекватно, честно казано.", изрече Лилит.

- Аз съм Аджакс, ефоският бог на войната. - изрече мъжът. - Не съм чувал за расата ти до сега.

- Винаги съм бил нищо повече от напълно искрен с теб, Лилит. Не е моя вината, че по неясни за мен причини, ти не си склонна да приемеш отговорите ми.

Юки поклати глава. - За мое щастие, нямам нищо общо с тези слабаци. Аз съм йокай, идвам от изток. А ти? - попита на свой ред тя.

Лилит скръсти ръце. "Питах. Отговаряш ми пълни небивалици, ако въобще ми отговориш.", изрече жената.

Аджакс се обърна към тази непозната лисица. Силиа му беше казала нещо за еритоските богове. - Ти еритоска богиня ли си? Изглеждаш по-различно от тези тук.

- Ех, само да имаше по-лесен и реалистичен начин да отговориш на въпросите си. - подигра се мъжът. - Например... Като попиташ?

"Не съм никакъв полу-елф, нито мога да чета мисли, за съжаление. Тогава сигурно щях и сама да си отговоря на въпросите си относно теб.", изрече Лилит.

Юки се приближи до странния тъмнокос мъж. - Аз всеки път се чудя същото... - изрече лисицата.

Аджакс отиде да си налее вино, докато чака принцесата да се върне. Той отпи една глътка и почти моментално я изплю. - Каква е тая помия? Как човеците го пиете това?

- Лилит, имаш ли да споделиш нещо с останалите? - присмя се Крисчън. - Нима ти също си полу-елф, като коня на коняря, та имаш способността да четеш мисли?

Афсол присви устни. Още повече започна да се тревожи за Силиа. Надяваше се тя да се появи скоро.

"Не мисля. Продължаваш да мислиш за Дървото, нещо не ти е наред."

Аджакс се изсмя. - Иначе? - изрече той. - Макар и без сили, пак мога да ви избия всичките. Ти се моли Силиа да се върне жива и здрава.

- А аз смятах, че те виждам по-често отколкото е здравословно за мен... - с подигравателен тон отвърна Крисчън.

Афсол тежко въздъхна. - Надявай се Силиа да се върне жива и здрава.