Парти по случай рождения ден на Розан

Лилит скръсти ръце.
"Питах. Отговаряш ми пълни небивалици, ако въобще ми отговориш.", изрече жената.

Юки поклати глава.
- За мое щастие, нямам нищо общо с тези слабаци. Аз съм йокай, идвам от изток. А ти? - попита на свой ред тя.

- Винаги съм бил нищо повече от напълно искрен с теб, Лилит. Не е моя вината, че по неясни за мен причини, ти не си склонна да приемеш отговорите ми.

- Аз съм Аджакс, ефоският бог на войната. - изрече мъжът. - Не съм чувал за расата ти до сега.

"Те звучат неадекватно, честно казано.", изрече Лилит.

Юки кимна.
- Съвсем нормално, повечето същества от моя вид бяха избити от демоните, идващи от Долината на Кошмарите. Останахме само двама. Повечето спиритуални същества не бяха силни, беше естествено да загинат. Аз притежавам безкрайна спиритуална енергия, или поне притежавах... докато силите ми не бяха отнети от онези нещастници. - изсумтя лисицата.

- Прекрасно, значи осъзнаваш как се чувствам аз, получавайки един и същ нелеп въпрос всеки път, щом се срещнем. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Предполагам, с тези демони не сте роднини? - попита Аджакс. - Друго е, когато уж баща ти ти отнеме силите.

"И все пак, никога няма да разберем какво толкова намираш в Силиа и ти харесва."

Юки поклати глава.
- Не сме роднини. Те са чудовища, притежаващи физическа форма, моята такава е просто илюзия, която поддържам, за да общувам с човеците. - отвърна лисицата. - Баща ти?

- Ако след толкова време това е все още странно за теб, не бих могъл да ти помогна, наистина. - сухо отвърна Крисчън.

Беатрис обръщаше поглед ту към приятеля на Арус, ту към Лилит.
- Не знам какъв ви е проблема, но не е добре да се карате, след като ще живеем под един покрив заедно.

- Върховният бог и върховната богиня са създали останалите богове. - въздъхна Аджакс. - Пълна тъпотия.

- Интересна система. - замислено отвърна лисицата. - На изток, откъдето идвам аз, боговете се издигат в такива според забележителни постижения като смъртни. Не съм сигурна кое е по-добре, тъй като те също са във война с Долината на Кошмарите...

"Не се караме.", изрече Лилит. "Май има някакво странно недоразумение между нас и то дори не е на това парти."

Аджакс се засмя.
- Това е безумие. Трябва да прекараш целия си живот, за да се харесаш на нещо, което да те издигне в бог. Ужас.

- Не бих казал, че сме скарани. - засмя се Крисчън. - Лилит не е от най-приятните събеседници, това е.

"И защо така?", учуди се Лилит. "Нима да слушаш оплакванията на госпожица Дърво е по-добре?"

Лисицата сви рамене.
- Не е гарантирано. Не всеки смъртен има потенциал да стане бог. Бих казала, че повечето са слабаци, като тези тук.

- Както е тръгнало, изобщо няма да се съгласиш да спиш с нас... - измърмори под носа си Беатрис.

Аджакс отново огледа тълпата.
- Нямам особено впечатление. Само бих казал, че онзи гол мъж никога не би станал бог. Това е пълно безобразие!

Лилит дочу думите на Беатрис.
"Аз ти казах.", тихо ѝ подшушна тя.

- Лилит, аз не слушам ничии оплаквания. Ако с теб е намерила за нужно да стори това, приеми искрените ми съчувствия. - подигра се Крисчън, сетне дочу казаното от Беатрис. - Ако намираш нещо възбуждащо в дразнещото поведение на Лилит, мога да бъда единствено възхитен. - обърна се той към нея.

Юки извъртя очи, стараейки се да не вперва поглед в Каво, тъй като вероятно отново щеше да започне да я излага.
- Този е абсолютен ненормалник. Не съм наясно как е станал каквото и да било, нито как е жив още. - пренебрежително отвърна тя.

"Дразнещо поведение?", учуди се Лилит.