Парти по случай рождения ден на Розан

Аджакс се намръщи. Трябваше час по-скоро да си върне оригиналната форма и да ги смачка тия като въшки.
- Ти се радвай, че не мога да използвам напълно силите си, щяхте да видите всичките. - изсумтя богът. - Аз съм Аджакс, твоята скъпа сестра ми отдава почит, съответно мога да я моля за услуги.

Крисчън поклати отрицателно глава.
- Съветвам те да не слушаш делюзиите ѝ. Може да са заразни. - намигна ѝ той.

- И какво правиш тук? - учуди се Афсол. - В какво си забъркал Силиа? Къде е тя?

Аджакс още повече се намръщи.
- Проклетият дъртак Хенар ми отне повечето сили и трябваше да дойда тук, за да накарам Силиа да говори с него да ми ги върне. Тя е в Ефос в момента и преговаря с дъртака.

Очите на Афсол се разшириха от изненада и ужас.
- Ти луд ли си? Как ще я пратиш там? Баща ни превъртя и издаде заповед за екзекуцията ѝ. Може вече да са я убили.

- Както и да е. - махна с ръка жената. - Лилит изглежда гостува в имението.

Аджакс скръсти ръце.
- Това не е мой проблем. И ако се е случило, лошо за вас тогава. - отвърна богът. - Аз не обичам много живи хора, знаеш.

Крисчън въздъхна и се обърна към Лилит.
- Наистина ли? Пошегувах се онзи път. - засмя се мъжът. - Не очаквах, че ще приемеш думите ми толкова... насериозно.

"Е, Арус ми позволи да остана, така че ще ме виждаш малко по-често.", засмя се Лилит. "Добра идея беше да ви погустувам малко."

Афсол тежко въздъхна.
- Надявай се Силиа да се върне жива и здрава.

- А аз смятах, че те виждам по-често отколкото е здравословно за мен... - с подигравателен тон отвърна Крисчън.

Аджакс се изсмя.
- Иначе? - изрече той. - Макар и без сили, пак мога да ви избия всичките. Ти се моли Силиа да се върне жива и здрава.

"Не мисля. Продължаваш да мислиш за Дървото, нещо не ти е наред."

Афсол присви устни. Още повече започна да се тревожи за Силиа. Надяваше се тя да се появи скоро.

- Лилит, имаш ли да споделиш нещо с останалите? - присмя се Крисчън. - Нима ти също си полу-елф, като коня на коняря, та имаш способността да четеш мисли?

Аджакс отиде да си налее вино, докато чака принцесата да се върне. Той отпи една глътка и почти моментално я изплю.
- Каква е тая помия? Как човеците го пиете това?

Юки се приближи до странния тъмнокос мъж.
- Аз всеки път се чудя същото... - изрече лисицата.

"Не съм никакъв полу-елф, нито мога да чета мисли, за съжаление. Тогава сигурно щях и сама да си отговоря на въпросите си относно теб.", изрече Лилит.

- Ех, само да имаше по-лесен и реалистичен начин да отговориш на въпросите си. - подигра се мъжът. - Например... Като попиташ?

Аджакс се обърна към тази непозната лисица. Силиа му беше казала нещо за еритоските богове.
- Ти еритоска богиня ли си? Изглеждаш по-различно от тези тук.