Парти по случай рождения ден на Розан

- Те такива дълго оцеляват, освен ако някой не ти ги принесе в жертва. - изрече Аджакс.

- Лилит, прекалено млад съм, за да повтарям едно и също безброй пъти, задавайки ми все същите нелепи въпроси не работят особено в твоя полза, ако целта ти е да преспиш с мен. Също така, съветвам те да престанеш да въвличаш невинни хора в нелепостите си, никога не свършва добре за теб така или иначе. - сви рамене мъжът, след което остави двете жени и отиде да си налее чаша вино.

- Съжалявам, явно наистина ти е сърдит за нещо... - въздъхна Беатрис, наблюдавайки отдалечаващия се приятел на Арус.

- Аз бих се обидила, ако някой посмее да ми принесе... това - посочи тя с ръка към Каво и животните му. - в жертва. - засмя се лисицата.

Каво киризи мъжката курва че си изкара пръстите и са изплаши да не стане бутурник да му го нафарфори в анала и са скри зад кончо и са държаха за гъза.

"Защото искам да спя с него и твърди, че съм отчаяна. Просто не разбирам отказа му, не съм свикнала на подобно отношение от мъжете.", въздъхна ядно Лилит.

- Имаш право, но честно казано, на повечето не им пука особено. - изрече Аджакс.

- Разбирам те, аз също бих се издразнила ако някой не ме желае. Не ми се е случвало досега, но сигурно е ужасно. - отвърна Беатрис и сви рамене.

- Предполагам. В такъв случай бих убила и нещастника, който посмее да ми принесе толкова унизителна жертва. - отвърна Юки.

Лилит се учуди.
"Не си ли пробвала да спиш с него? Дано поне на теб не откаже."

Аджакс се засмя.
- От векове не съм имал толкова отдаден вярващ в мен човек. Силиа е смотана, но чудесно се справя с жертвоприношенията. - отвърна богът.

- Не съм. - поклати глава Беатрис. - Не отидох в дома на Арус с такава цел, баща ми беше ядосан заради петдесетте милиона, които откраднах от чичото на Пейтън, поради което ме принуди да ги изработя като прислужница в дома на Арус, тъй като се познават отдавна. Сделката ми с Арус беше спонтанна, не съм планирала нищо подобно, когато отивах там. Пък и, доколкото разбирам вече, Крисчън, или както му е името, си има връзка. Едва ли ще иска да я рискува.

Силиа? - изненадано възкликна Юки. - Същата Силиа, която ние познаваме? Русокосата? Съжалявам, трудно ми е да повярвам, че тя убива каквото и да било. - изсмя се лисицата.

"Връзка?", засмя се Лилит. "Нищо подобно. Просто най-често спи с онова Дърво, което адски много ме учудва. Не е във връзка, няма от какво да се притесняваш. Даже бих те окуражила да пробваш с него, така и той ще си припомни какво е да спиш с нещо по-опитно от дърво."

Аджакс въздъхна.
- Не го прави особено често, трябва да призная. На два пъти обаче получих доста приношения от нея, което беше добре.

- Не знам. - с колебание в гласа отвърна Беатрис. - Само това ми липсва, момичето да вземе да разбере и да започне да разказва как съм ѝ развалила връзката. Другите слухове, които Пейтън разпространи бяха достатъчни, за да развалят репутацията ми за доста време напред.

Зениците на Юки се разшириха. Може би трябваше да принуди нея да ѝ помага срещу Долината на Кошмарите, отколкото онзи безполезен наемен убиец?!
- Трудно ми е да повярвам подобно нещо, предвид факта че я познавам. Тя се възмущава от смъртта на невинни, не знам какво я е принудило да убива. - отвърна тя.

"Съмнява ме Дървото да посмее. Има тенденции леко да се прави на жените, които спят с Крисчън, но май се е кротнала относно това. Може би си знае, че ще изгуби и малкото, което има с него, ако се държи ужасно с другите. Все пак, те нямат връзка, тя няма никакво право да му държи сметка."

- За единия път знам, че беше войната, в която си върна отнетото преди години. - отвърна Аджакс. - Вторият път обаче и аз не го разбирам. Дори и боговете бяха възмутени. Знаем, че е изравнила цяло кралство със земята. Вероятно обаче това няма да се случи отново.

Юки си отдъхна. Значи Силиа не беше сторила всичко сама, явно не беше особено по-силна от преценката ѝ за нея.
- Така има повече логика, разбирам. - отвърна лисицата.

- Предполагам си права, ако това е така. - отвърна Беатрис. - Въпреки това, аз почти не го познавам. Придружава мен и Далия в Еритос, тъй като на юг се счита за опасно място, но не бих казала че водим особено задълбочени разговори по пътя си до тук и обратно.

- Е, разбира се, няма как обикновен човек да извърши толкова жертвоприношения колкото и добър боец да е. - изрече Аджакс. - Важна е бройката, а не как се е стигнало до нея.

- Това е така. Просто е странно, предвид характера, който показва тук в Еритос. Не звучи като неща, които биха били характерни за нея. Не е от най-умните, ще ме прощаваш. - невъзмутимо отвърна Юки.

"Сигурна съм, че умееш да флиртуваш. Дано ти върже. Не изглежда като лош човек, пък и не се държи като Арус.", отвърна Лилит.

- Арус не се държи зле. - отвърна Беатрис. - През повечето време. - засмя се жената.