Парти по случай рождения ден на Розан

- Имахме нужда от тренировка и доплувахме до тук. - през смях отвърна мъжът.

Далия извъртя очи. Разбира се, че нямаше да се мине и една вечер без досадната пикла да се появи.

Силиа се засмя.
- И как Далия се е навила на това?

- Наложи ѝ се, поради факта, че корабът на Арус се оказа вятърничъв като него и реши да ни изостави, потъвайки близо до брега. - отвърна чернокосият мъж.

- Ако и той не се съгласи, ще се усъмня че е болен. - отвърна Беатрис. - Приятелят му е странна птица изглежда. Ще разбера каква е работата с него.

- Радвам се, че сте се спасили. - въздъхна Силиа облекчено. - Утре ще се приберете с друг.

"Според мен, Дървото нещо му е направило, но не съм сигурна какво по-точно.", тихо отвърна Лилит. "Не виждам защо му е да се занимава постоянно с нея и да не търси други жени, с които да се забавлява."

- Вече съм изпратил телеграма към Арус да ни прибере, за тази вечер ще намеря къде да отседна с Далия и Беатрис, макар и Далия да не го заслужава, не бих могъл да я оставя тук в този вид. - отвърна той.

- Не го следя, така че не съм сигурна кого търси. - сви рамене Беатрис.

Силиа кимна и вътрешно се подразни. Явно отново нямаше да останат сами.
- Да, пък и вече е късно за друг кораб да дойде. Пристанището е затворено.

"Русото Дърво, с което в момента говори. Да му се чуди човек.", сви рамене Лилит.

Блейд реши с Конър да си вървят. Той пожела лека вечер на всички и задърпа съпруга си към замъка.

- Уви, осъзнах го. - отвърна Крисчън. - Не се тревожи, ще се оправя. Ти добре ли си? Предния път разбрахме, че си била отвлечена, как успя да се измъкнеш?

- Нямам представа, наистина. Ще се опитам да разбера каква е тази история. - отвърна тя.

Силиа въздъхна.
- Бях отвлечена от ефоския бог на войната. Искаше да му извърша услуга и го сторих. Надявам се да се осъзнае да не създава проблеми. - изрече принцесата.

Юки също реши да си върви. Най-после беше успяла да поговори с някой нормален, за разлика от тези идиоти, но трябваше да се прибере и да се увери, че Зарган и малоумния му слуга Ято не са пипали съкровищата ѝ. Трябваше и да убеди демона да си прибере слугата, за да се отърве най-сетне от него.

"Добре. Надявам се да ме уведомиш, каквото и да е.", изрече Лилит. "Към теб може и да е благосклонен."

Катрин реши да си върви. Вече ѝ се доспиваше и тя искаше да си почине. Пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Това звучи опасно. Сигурна ли си, че всичко е наред? - попита Крисчън, спомняйки си за собствения си лош опит със задачите на Юки.

Дейвид реши да си ходи. Този път животните не се бяха изпокарали, което си беше чиста изненада, освен началото на партито. Той пожела лека вечер на всички и тръгна към дома си.

- Ще се опитам да разбера какво се случва. - кимна Беатрис.

Силиа въздъхна.
- Опасно е, да, но е още по-опасно той да продължава да се навърта наоколо. Аджакс няма навика да оставя живи хората, които са го виждали, не знам защо. - отвърна принцесата. - Нямаше да изпълня молбата му, ако не ме беше заплашил със смъртта ви. Не мога да позволя да пострадате заради мен.

Лилит кимна и отиде да си налее вино, сетне се върна при Беатрис.
"Така и така нямате къде да останете в момента, искате ли да пренощувате в замъка ми?"

- Разбирам те, по същата причина върших услуги за Юки, не мога да позволя да нарани някого, заради мен, макар и да не бе по силите ми да ѝ помогна особено. - отвърна Крисчън. - Надявам се всичко да е наред.

- Ще бъде, ако Аджакс поне малко преглътне гордостта си и се извини, но знаейки го, няма да се случи. - въздъхна Силиа. - Опасявам се, че ще се наложи да съжителства край нас вече.