Парти по случай рождения ден на Розан

Аджакс отново огледа тълпата.
- Нямам особено впечатление. Само бих казал, че онзи гол мъж никога не би станал бог. Това е пълно безобразие!

Лилит дочу думите на Беатрис.
"Аз ти казах.", тихо ѝ подшушна тя.

- Лилит, аз не слушам ничии оплаквания. Ако с теб е намерила за нужно да стори това, приеми искрените ми съчувствия. - подигра се Крисчън, сетне дочу казаното от Беатрис. - Ако намираш нещо възбуждащо в дразнещото поведение на Лилит, мога да бъда единствено възхитен. - обърна се той към нея.

Юки извъртя очи, стараейки се да не вперва поглед в Каво, тъй като вероятно отново щеше да започне да я излага.
- Този е абсолютен ненормалник. Не съм наясно как е станал каквото и да било, нито как е жив още. - пренебрежително отвърна тя.

"Дразнещо поведение?", учуди се Лилит.

- Те такива дълго оцеляват, освен ако някой не ти ги принесе в жертва. - изрече Аджакс.

- Лилит, прекалено млад съм, за да повтарям едно и също безброй пъти, задавайки ми все същите нелепи въпроси не работят особено в твоя полза, ако целта ти е да преспиш с мен. Също така, съветвам те да престанеш да въвличаш невинни хора в нелепостите си, никога не свършва добре за теб така или иначе. - сви рамене мъжът, след което остави двете жени и отиде да си налее чаша вино.

- Съжалявам, явно наистина ти е сърдит за нещо... - въздъхна Беатрис, наблюдавайки отдалечаващия се приятел на Арус.

- Аз бих се обидила, ако някой посмее да ми принесе... това - посочи тя с ръка към Каво и животните му. - в жертва. - засмя се лисицата.

Каво киризи мъжката курва че си изкара пръстите и са изплаши да не стане бутурник да му го нафарфори в анала и са скри зад кончо и са държаха за гъза.

"Защото искам да спя с него и твърди, че съм отчаяна. Просто не разбирам отказа му, не съм свикнала на подобно отношение от мъжете.", въздъхна ядно Лилит.

- Имаш право, но честно казано, на повечето не им пука особено. - изрече Аджакс.

- Разбирам те, аз също бих се издразнила ако някой не ме желае. Не ми се е случвало досега, но сигурно е ужасно. - отвърна Беатрис и сви рамене.

- Предполагам. В такъв случай бих убила и нещастника, който посмее да ми принесе толкова унизителна жертва. - отвърна Юки.

Лилит се учуди.
"Не си ли пробвала да спиш с него? Дано поне на теб не откаже."

Аджакс се засмя.
- От векове не съм имал толкова отдаден вярващ в мен човек. Силиа е смотана, но чудесно се справя с жертвоприношенията. - отвърна богът.

- Не съм. - поклати глава Беатрис. - Не отидох в дома на Арус с такава цел, баща ми беше ядосан заради петдесетте милиона, които откраднах от чичото на Пейтън, поради което ме принуди да ги изработя като прислужница в дома на Арус, тъй като се познават отдавна. Сделката ми с Арус беше спонтанна, не съм планирала нищо подобно, когато отивах там. Пък и, доколкото разбирам вече, Крисчън, или както му е името, си има връзка. Едва ли ще иска да я рискува.

Силиа? - изненадано възкликна Юки. - Същата Силиа, която ние познаваме? Русокосата? Съжалявам, трудно ми е да повярвам, че тя убива каквото и да било. - изсмя се лисицата.

"Връзка?", засмя се Лилит. "Нищо подобно. Просто най-често спи с онова Дърво, което адски много ме учудва. Не е във връзка, няма от какво да се притесняваш. Даже бих те окуражила да пробваш с него, така и той ще си припомни какво е да спиш с нещо по-опитно от дърво."

Аджакс въздъхна.
- Не го прави особено често, трябва да призная. На два пъти обаче получих доста приношения от нея, което беше добре.