Търсене

Катрин съвсем леко се надигна, след което легна по корем на леглото. Тя придърпа възглавницата си и зарови лице в нея, стискайки я.

- Недей да изтърпяваш това, защото се налага. Ако искаш да спра, кажи веднага. - изрече Силиа. Принцесата взе двете тънки клечки, които Мели бе направила за подобни ситуации. - Застани в удобна за теб поза. - каза ѝ тя, …

Катрин стисна очи и потрепери. Вярваше на Силиа, но не беше сигурна дали ще издържи това. - Д-добре. - тихо отвърна момичето.

Силиа остана спокойна. - Имаш външни и вътрешни наранявания. - изрече принцесата. - Ще трябва да обработя и вътрешните наранявания. Ще се наложи да проникна.

Катрин сведе поглед. Не искаше да изпитва болки, нито пък да има проблеми заради това, че не е третирала раните. Тя засрамено погледна Силиа, сякаш я питаше какво ще следва.

Силиа сви устни. - Знам. - изрече принцесата без да влага емоция. Помнеше как Мели третираше нараняванията ѝ и колко зле се чувстваше след това. - Мога да ти помогна, но трябва да те предупредя, че няма да е приятно.

Катрин бе започнала да идва на себе си, въпреки това обаче, нямаше желание за нищо. Не можеше сама да се погрижи за себе си, нямаше представа как. Знаеше, че Силиа е преминала през подобни неща, но не беше сигурна дали е…

Силиа не бе успяла да спи много. Въртеше се, ставаше и отиде да провери дали Катрин няма нужда от нещо. Принцесата накрая стана и реши да приготви нещо за нея. Знаеше, че изобщо няма да има апетит, но трябваше да хапне п…

Розан кимна. Силиа беше права. Тя познаваше тази болка по-добре от нея. - Добре. - изрече наемната убийца.

- Казах ти, че няма да стане. - изрече Силиа. - Добре знам какво изживява. Знам през какво още ще премине и как ще се чувства. Остави това на мен.

- Ами ако той се укрие? Следите са пресни...

Силиа поклати глава. - Само ще ѝ навредим. Тя е в ступор, няма нищо да ни каже, а въпросите няма да направят ситуацията по-лесна. Ще трябва време.

Розан погледна към Силиа. - Не губим ли ценно време така? Как ще намерим извършителя?

Катрин нищо не каза. Продължи да се взира в нещо, дори не разбираше в какво. Надяваше се да може поне да заспи.

Силиа влезе в стаята на Катрин и застана до нощното ѝ шкафче. Знаеше, че момичето нито ще ѝ проговори, нито ще ѝ позволи да я докосне. - Това са мехлеми и отвари за сън. Ще облекчат болките ти и ще ти помогнат да заспиш.…

Катрин бе успяла да се изкъпе, въпреки болките в слабините си. Момичето излезе от банята и се облече в чисти дрехи, след което легна на леглото си и сви крака към корема си.

Розан разтърка чело с ръка. - Горкото момиче. Изнасилвачите тук трябва да се наказват, както ги наказват в Ефос! - тихо изсъска наемната убийца.

- Как да е? Влезе да се изкъпе. - Силиа сви устни. - Трябва да разберем какво е станало, но тя няма да разкаже веднага.

Розан се върна и тръгна да търси Силиа. Откри я на единия от етажите. - Как е тя? - тихо попита жената.

Катрин се потопи във ваната и затвори очи. Остана неподвижна няколко минути, след което взе гъбата, сапуниса я и започна да мие тялото си.

Силиа реши да остане на входа на стаята на Катрин. Не искаше да я притеснява излишно.

Катрин се качи в стаята си и съблече роклята си. Отиде в банята и напълни ваната си с вода. Не разбираше как има сили да прави това.

Розан кимна и веднага се отправи към замъка на Силиа.

Силиа се обърна към Розан. - Върви до замъка ми и помоли Мели да ти даде мехлеми и отвари, после ги донеси. - принцесата последва Катрин вътре.

Катрин се върна до замъка си. Отвори входната врата и влезе вътре.