Замъкът на графиня Катрин Таргариен

- Никой не ми е казвал, че ти ще ми се паднеш, Каво. - скръсти ръце Катрин. - Не, тази салата няма да я пробвам.

Каво са пляска главата.
- Але добре ве добре булче сполай ти ше ходим да прайм прибиране с кончо тука давахме гормето. - обясливо каза Каво и остай на булчето Катрин гормето да си зоба кат реши и си зе кончото и Курвито и отлетя.

Катрин веднага изхвърли на Каво гадната салата. Надяваше се стомахът ѝ да не се разстрои много от тази гадост.

Катрин се върна до замъка си. Отвори входната врата и влезе вътре. 

Силиа се обърна към Розан.
- Върви до замъка ми и помоли Мели да ти даде мехлеми и отвари, после ги донеси. - принцесата последва Катрин вътре.

Розан кимна и веднага се отправи към замъка на Силиа. 

Катрин се качи в стаята си и съблече роклята си. Отиде в банята и напълни ваната си с вода. Не разбираше как има сили да прави това. 

Силиа реши да остане на входа на стаята на Катрин. Не искаше да я притеснява излишно. 

Катрин се потопи във ваната и затвори очи. Остана неподвижна няколко минути, след което взе гъбата, сапуниса я и започна да мие тялото си. 

Розан се върна и тръгна да търси Силиа. Откри я на единия от етажите.
- Как е тя? - тихо попита жената.

- Как да е? Влезе да се изкъпе. - Силиа сви устни. - Трябва да разберем какво е станало, но тя няма да разкаже веднага. 

Розан разтърка чело с ръка.
- Горкото момиче. Изнасилвачите тук трябва да се наказват, както ги наказват в Ефос! - тихо изсъска наемната убийца. 

Катрин бе успяла да се изкъпе, въпреки болките в слабините си. Момичето излезе от банята и се облече в чисти дрехи, след което легна на леглото си и сви крака към корема си. 

Силиа влезе в стаята на Катрин и застана до нощното ѝ шкафче. Знаеше, че момичето нито ще ѝ проговори, нито ще ѝ позволи да я докосне.
- Това са мехлеми и отвари за сън. Ще облекчат болките ти и ще ти помогнат да заспиш. - изрече принцесата и ги остави върху шкафчето. - С Розан ще останем тук, ако имаш нужда от нещо.
Принцесата реши да остави Катрин и излезе от стаята ѝ. Двете с Розан се настаниха в стаята отсреща. 

Катрин нищо не каза. Продължи да се взира в нещо, дори не разбираше в какво. Надяваше се да може поне да заспи. 

Розан погледна към Силиа.
- Не губим ли ценно време така? Как ще намерим извършителя? 

Силиа поклати глава.
- Само ще ѝ навредим. Тя е в ступор, няма нищо да ни каже, а въпросите няма да направят ситуацията по-лесна. Ще трябва време. 

- Ами ако той се укрие? Следите са пресни... 

- Казах ти, че няма да стане. - изрече Силиа. - Добре знам какво изживява. Знам през какво още ще премине и как ще се чувства. Остави това на мен. 

Розан кимна. Силиа беше права. Тя познаваше тази болка по-добре от нея. 
- Добре. - изрече наемната убийца.