Замъкът на графиня Катрин Таргариен

Розан кимна и веднага се отправи към замъка на Силиа. 

Катрин се качи в стаята си и съблече роклята си. Отиде в банята и напълни ваната си с вода. Не разбираше как има сили да прави това. 

Силиа реши да остане на входа на стаята на Катрин. Не искаше да я притеснява излишно. 

Катрин се потопи във ваната и затвори очи. Остана неподвижна няколко минути, след което взе гъбата, сапуниса я и започна да мие тялото си. 

Розан се върна и тръгна да търси Силиа. Откри я на единия от етажите.
- Как е тя? - тихо попита жената.

- Как да е? Влезе да се изкъпе. - Силиа сви устни. - Трябва да разберем какво е станало, но тя няма да разкаже веднага. 

Розан разтърка чело с ръка.
- Горкото момиче. Изнасилвачите тук трябва да се наказват, както ги наказват в Ефос! - тихо изсъска наемната убийца. 

Катрин бе успяла да се изкъпе, въпреки болките в слабините си. Момичето излезе от банята и се облече в чисти дрехи, след което легна на леглото си и сви крака към корема си. 

Силиа влезе в стаята на Катрин и застана до нощното ѝ шкафче. Знаеше, че момичето нито ще ѝ проговори, нито ще ѝ позволи да я докосне.
- Това са мехлеми и отвари за сън. Ще облекчат болките ти и ще ти помогнат да заспиш. - изрече принцесата и ги остави върху шкафчето. - С Розан ще останем тук, ако имаш нужда от нещо.
Принцесата реши да остави Катрин и излезе от стаята ѝ. Двете с Розан се настаниха в стаята отсреща. 

Катрин нищо не каза. Продължи да се взира в нещо, дори не разбираше в какво. Надяваше се да може поне да заспи. 

Розан погледна към Силиа.
- Не губим ли ценно време така? Как ще намерим извършителя? 

Силиа поклати глава.
- Само ще ѝ навредим. Тя е в ступор, няма нищо да ни каже, а въпросите няма да направят ситуацията по-лесна. Ще трябва време. 

- Ами ако той се укрие? Следите са пресни... 

- Казах ти, че няма да стане. - изрече Силиа. - Добре знам какво изживява. Знам през какво още ще премине и как ще се чувства. Остави това на мен. 

Розан кимна. Силиа беше права. Тя познаваше тази болка по-добре от нея. 
- Добре. - изрече наемната убийца. 

Силиа не бе успяла да спи много. Въртеше се, ставаше и отиде да провери дали Катрин няма нужда от нещо. Принцесата накрая стана и реши да приготви нещо за нея. Знаеше, че изобщо няма да има апетит, но трябваше да хапне поне малко. Тя почука на вратата на стаята на Катрин, след което влезе вътре заедно с подноса. Беше изпържила яйца и препекла филийки. Силиа остави подноса върху нощното шкафче и погледна Катрин. Не бе помръднала и със сантиметър. Само мигането на очите ѝ издаваше, че тя все още е сред тях. Момичето не бе докоснало нито мехлемите, нито отварите, които принцесата ѝ остави. 

Катрин бе започнала да идва на себе си, въпреки това обаче, нямаше желание за нищо. Не можеше сама да се погрижи за себе си, нямаше представа как. Знаеше, че Силиа е преминала през подобни неща, но не беше сигурна дали е готова да поиска помощ.
- Боли ме. - тихо изрече тя и усети как я залива срам. 

Силиа сви устни.
- Знам. - изрече принцесата без да влага емоция. Помнеше как Мели третираше нараняванията ѝ и колко зле се чувстваше след това. - Мога да ти помогна, но трябва да те предупредя, че няма да е приятно. 

Катрин сведе поглед. Не искаше да изпитва болки, нито пък да има проблеми заради това, че не е третирала раните. Тя засрамено погледна Силиа, сякаш я питаше какво ще следва. 

Силиа остана спокойна.
- Имаш външни и вътрешни наранявания. - изрече принцесата. - Ще трябва да обработя и вътрешните наранявания. Ще се наложи да проникна. 

Катрин стисна очи и потрепери. Вярваше на Силиа, но не беше сигурна дали ще издържи това.
- Д-добре. - тихо отвърна момичето. 

- Недей да изтърпяваш това, защото се налага. Ако искаш да спра, кажи веднага. - изрече Силиа.
Принцесата взе двете тънки клечки, които Мели бе направила за подобни ситуации.
- Застани в удобна за теб поза. - каза ѝ тя, докато покриваше клечките с памук и марли.
Знаеше колко е важно доверието в тази интимна ситуация и нуждата на Катрин да знае, че има пълен контрол над нея. 

Катрин съвсем леко се надигна, след което легна по корем на леглото. Тя придърпа възглавницата си и зарови лице в нея, стискайки я. 

След като Силиа приготви клечките, тя започна да разнася от мехлемите по тях.
- Може ли да сваля бельото ти и да започна? 

Катрин стисна още по-силно възглавницата и надигна леко глава.
- Да.