Замъкът на графиня Катрин Таргариен

Усетила, че нещо я докосва, Катрин се разбуди. Очите ѝ се разшириха от ужас, когато видя Иан надвесен над нея. Това кошмар ли беше? Момичето тръгна да пищи.  

Иан побърза да постави кърпичката върху устата и носа ѝ.
- По-добре не го прави. - изрече мъжът. - Милата ти приятелка оказа съпротива, ти поне недей. 

Катрин ужасно се притесни. Какво беше сторил този мъж със Силиа? Момичето вдиша от веществото и скоро затвори очи. 

- Чудесно. - изрече Иан.
Той покри Катрин с чаршафа и я преметна на рамо, след което излезе от стаята ѝ и затвори вратата. Трябваше внимателно да напусне замъка. С тихи стъпки се отправи към изхода, след което затвори и тази врата и тръгна към неосветените участъци на кралството. Имаше бая да върви до изоставената къща, която намери. 

Розан бе взела първия кораб към Еритос, след което веднага се отправи към замъка на Силиа. Жената се изненада, когато не видя принцесата в стаята им. Катрин също я нямаше. 
- Силиа? - провикваше се жената из коридорите. 
Робите сигурно бяха излезли, но и двете жени?

Силиа най-сетне се разбуди. Усещаше ужасно главоболие, тоя Иан явно беше прекалил с дозата. Принцесата осъзна, че е в друга стая и побърза да излезе. Трябваше да се преоблече и да намери Розан. Докато вървеше към стаята си, принцесата се засече с Розан.
- Иан ни нападна снощи. - изрече Силиа. - Трябва да проверим Катрин.

Очите на Розан се разшириха от ужас, но бързо се овладя.
- Ти добре ли си? 

- Да. - изрече Силиа, докато бързаше да се качи на горния етаж. - Упои ме, каза че е дошъл да види Катрин. Дано нищо не ѝ е сторил. 

Розан тежко въздъхна. След като Силиа осъзна, че Катрин я няма, наемната убийца поклати глава.
- Мисля, че я е отвлякъл. - изрече жената. Нямаше друга възможност в момента. - Облечи се, трябва да я потърсим.

Силиа побърза да облече първото, което напипа в гардероба. Тоя Иан постъпваше точно като Конър едно време. Принцесата можеше само да се надява проклетникът да не посегне отново на Катрин. Момичето не заслужаваше нищо от това.
- Ще се наложи да съобщим на Дейвид, но нека първо обиколим.

Катрин и Дейвид дойдоха до дома на момичето. Завариха Силиа и Розан в двора. Тя се втурна към Силиа и я прегърна.
- Добре съм. - изрече тя. - Дейвид ме спаси. 

Силиа отвърна на прегръдката ѝ.
- Радвам се да узная, че си добре. - изрече тя и погледна към Дейвид. - Иан се е свързал с теб? 

- Да. - отвърна Дейвид. - Мъртъв е.

Катрин се отдръпна от Силиа и се обърна към Дейвид.
- Благодаря, че рискува живота си, за да спасиш моя. 

- Бях длъжен. Той нямаше право да те въвлича в нещо, което не е твое. - отвърна Дейвид. - След като се уверих, че си добре със собствените си очи, предлагам всички да си починем. Най-вече ти. 

Катрин кимна. Наистина искаше да махне тази нощница и да си вземе дълъг душ. Толкова дни сред подобна мизерия ѝ се отразяваха. 
- Още веднъж благодаря! Никога няма да мога да ти се отплатя!
Тя тръгна към замъка си, а Розан я последва. 

- Ти добре ли си? - попита Силиа и забеляза, че е има зараснали рани. 

- Остава само да се възстановя. - отвърна Дейвид. - Погрижи се за нея. Изглежда твърде спокойна за някой изживял похищение.
Мъжът пожела лека вечер на Силиа и се отправи към замъка си. За пръв път от много години насам щеше да спи една идея по-спокойно. 

Силиа въздъхна и се върна обратно в замъка. Трябваше утре да поговори с Катрин.

Катрин се прибра в дома си след като беше излязла до казиното. Беше изгубила триста хиляди, и спечели едва сто и петдесет.

Катрин се върна от казиното. Беше похарчила 570 000 злато, но поне си тръгна с печалба от 1 290 000. Чистата ѝ печалба беше 720 000 злато, това беше добре. 

Катрин се изненада от късмета си или по-скоро липсата на такъв. Момичето беше заложило 300 000, а спечели едва 210 000 злато. Тази седмица явно нямаше да ѝ върви. 

Лесли дойде да остави съобщение до този дом.

"Силиа беше убита.
Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."