Замъкът на графиня Катрин Таргариен

Силиа не бе успяла да спи много. Въртеше се, ставаше и отиде да провери дали Катрин няма нужда от нещо. Принцесата накрая стана и реши да приготви нещо за нея. Знаеше, че изобщо няма да има апетит, но трябваше да хапне поне малко. Тя почука на вратата на стаята на Катрин, след което влезе вътре заедно с подноса. Беше изпържила яйца и препекла филийки. Силиа остави подноса върху нощното шкафче и погледна Катрин. Не бе помръднала и със сантиметър. Само мигането на очите ѝ издаваше, че тя все още е сред тях. Момичето не бе докоснало нито мехлемите, нито отварите, които принцесата ѝ остави. 

Катрин бе започнала да идва на себе си, въпреки това обаче, нямаше желание за нищо. Не можеше сама да се погрижи за себе си, нямаше представа как. Знаеше, че Силиа е преминала през подобни неща, но не беше сигурна дали е готова да поиска помощ.
- Боли ме. - тихо изрече тя и усети как я залива срам. 

Силиа сви устни.
- Знам. - изрече принцесата без да влага емоция. Помнеше как Мели третираше нараняванията ѝ и колко зле се чувстваше след това. - Мога да ти помогна, но трябва да те предупредя, че няма да е приятно. 

Катрин сведе поглед. Не искаше да изпитва болки, нито пък да има проблеми заради това, че не е третирала раните. Тя засрамено погледна Силиа, сякаш я питаше какво ще следва. 

Силиа остана спокойна.
- Имаш външни и вътрешни наранявания. - изрече принцесата. - Ще трябва да обработя и вътрешните наранявания. Ще се наложи да проникна. 

Катрин стисна очи и потрепери. Вярваше на Силиа, но не беше сигурна дали ще издържи това.
- Д-добре. - тихо отвърна момичето. 

- Недей да изтърпяваш това, защото се налага. Ако искаш да спра, кажи веднага. - изрече Силиа.
Принцесата взе двете тънки клечки, които Мели бе направила за подобни ситуации.
- Застани в удобна за теб поза. - каза ѝ тя, докато покриваше клечките с памук и марли.
Знаеше колко е важно доверието в тази интимна ситуация и нуждата на Катрин да знае, че има пълен контрол над нея. 

Катрин съвсем леко се надигна, след което легна по корем на леглото. Тя придърпа възглавницата си и зарови лице в нея, стискайки я. 

След като Силиа приготви клечките, тя започна да разнася от мехлемите по тях.
- Може ли да сваля бельото ти и да започна? 

Катрин стисна още по-силно възглавницата и надигна леко глава.
- Да.

Принцесата внимателно повдигна нощницата на Катрин до кръста ѝ, след което внимателно смъкна и бельото ѝ.
- Може ли да разтвориш още малко краката си? 

Тялото на Катрин бе започнало да трепери, когато Силиа свали бельото ѝ. Момичето разтвори крака и стисна очи. Изпитваше смесица от чувства - унижение, страх и срам. 

Силиа вече виждаше по-добре външните наранявания. Бяха започнали да хващат корички, но тях щеше да третира последни.
- Започвам. - изрече принцесата и внимателно проникна в ануса на Катрин с клечката и я завъртя, за да може мехлемът хубаво да се разнесе из вътрешността.

Тихите хлипания на Катрин попиваха във възглавницата. Макар и да бе с лечебна цел, чувството нещо отново да проникне в нея беше повече от отвратително. 

Силиа внимателно извади клечката от Катрин и я остави върху кърпата, която бе сложила до себе си. После щеше да ги дезинфекцира. Вътрешните наранявания щяха да минат по-бавно. По марлите имаше кървави следи.
- И другата. - изрече принцесата и проникна във влагалището на Катрин с другата клечка, след което отново я завъртя, за да се разнесат мехлемите добре. 

Катрин продължи да хлипа във възглавницата. Защо тя трябваше да е обект на пободно унижение? 

Силиа извади и тази клечка. По нея също имаше следи от кръв. Принцесата сви устни. Негодникът, който бе причинил това на Катрин трябваше да бъде намерен.
- Сега ще намажа външните и приключвам.
Принцесата взе мехлема от шкафчето и заграби с пръст от него, след което внимателно го разнесе по ануса и влагалището на момичето. Вдигна обратно бельото ѝ и смъкна нощницата надолу.
- Готово. - изрече принцесата и побърза да покрие клечките с кърпата. - Ще се наложи да се повтаря поне още два-три дни по два пъти. - нямаше защо да ѝ спестява и това. 

Катрин продължи тихо да хлипа. Мехлемите я караха да усеща някаква приятна студенина. 

- Не си спала цяла вечер и знам, че не можеш. Отварата ще ти помогне да поспиш малко. 

Катрин се надигна леко и се обърна по гръб на леглото. Сълзи още се стичаха от очите ѝ.
- Каза, че се казва Иан. - започна момичето и стисна очи. - Заради Дейвид... Трябва да му предам съобщението, че Иан го търси.