Търсене
291 поста в „Замъкът на баронет Дейвид Грейвс“
- Някой да вземе токена. Тези морски създания са доста гнусни. - потрепери Камила, в ролята си.
- След като друида заема мястото на липсващата медуза, цялата редица се отправя към водата. Една след друга се сблъскват в невидима стена, дълбоко във водата. Накрая, успяват да я разрушат и син токен се появява пред дру…
Число: [lotto]11&mu4hx1xr-g0ii64[/lotto] - Изглежда магията не ме подведе и този път. - отвърна Юки и използва умението си, за да се трансформира в липсващата медуза.
- Друидът може да пробва да се трансформира в медуза, ако хвърли седем или повече.
Катрин извъртя очи, но реши да не се заяжда с тази тъпачка. Не виждаше смисъл да го прави.
- Това никак не е учудващо, предвид предните ѝ "успехи". - засмя се Камила.
Дейвид въздъхна. - За съжаление, вятърът е изравнил каквито и да е следи по пясъка и следотърсачката не може да намери нищо.
Катрин кимна и взе зарчетата. Надяваше се днес да има повече късмет. Число: [lotto]5&mu4hppla-hxfx8h[/lotto]
- Нека първо дадем шанс на следотърсачката. - изрече той и се обърна към Катрин. - Ако хвърлиш седем или повече, може да пробваш.
- О, това значи е за мен. Бих искала да използвам уменията си на съгледвач, за да я намеря.
- Интересно, това е така. Може би бих могла да се трансформирам в липсващата медуза и така да попълня бройката?
- Точно така. - Дейвид кимна към Блейд. - Една медуза липсва.
- Една медуза липсва? - предположи Блейд. - Би трябвало да са четири, нали?
- Олеле, какво е това? Математическа задача? - Камила не разбираше нищо от математика, тъй като в Еритос нямаше истинско училище, освен това за дракони, където доколкото беше запозната, също не ги учеха на подобни неща.
- На вода, пясък и редица морски животни. Отпред една акула, зад нея два октопода, зад тях три риби, зад тях три медузи, зад тях пет морски звезди, зад тях шест змийорки.
Лисицата продължаваше да не разбира защо този инак нормално изглеждащ човек се унижаваше доброволно, като продължава да стои в нелепия си брак с онзи противен тъмен елф, но нямаше намерение да задълбава повече в тази ист…
Катрин въздъхна и си спомни за горката Силиа. Поне се беше отървала от простотиите на Конър. - Е, на какво попадаме тук?
Блейд се засмя. - Защото си позволяваше твърде много и баща му не беше особено доволен. - отвърна той. - Да, продължаваме на запад.
- Дори не съм сигурна, че искам да знам защо все още си женен за него. - въздъхна за пореден път Юки. - Нека тръгваме на запад, или там където се предполага, че трябва да бъдем.
Дейвид се намръщи. - Много ясно, че ще продължим напред, вместо да се занимаваме с глупостите на Камила. - изрече той. - Поемате на запад и пред очите ви има само пясък и вода, докъдето стигне погледа.
- Да, на мен също ми трябва. Достатъчно губя заради тъпия си съпруг.
- Ами то това злато идва от нашата хазна. - въздъхна тежко Камила. Можеше да похарчи наградите на тези за доста по-продуктивни неща, но уви, Клара така бе решила.
Катрин извъртя очи, сетне въздъхна. Тая наистина беше вещица куртизанка и в реалния живот.
- Няма да е особено забавно, когато не си получа златото, така че продължаваме. - хвърли ѝ остър поглед Юки.
- Аз винаги съм готова и да забравим за тази игра и вместо това да се позабавляваме петимата заедно. - облиза устни Камила.
