Търсене

Орландо поклати глава. - Ако ставаше въпрос за някой от нашите, вероятно щяха да се жегнат. Дори и да бях изпълнил мечтите си и с шефа да бяхме заедно, се опасявам, че дори той не би могъл да ги принуди, нито да убеди ня…

Крисчън се замисли. Новините, че е имало само един купувач бяха добри, но без името му, тази информация не бе от никаква полза. - Предполагам би било прекалено наивно да вярвам, че Старейшините имат начин да убедят Арабе…

Орландо сбърчи вежди. Нана?! Тази не се ли казваше Юки? Дори и онзи Минамото но Райко нямаше чак такива странни вкусове. - Не много. - с въздишка отвърна той. - Примесът от сребърен прах се е продавал наистина в Еритос, …

Крисчън поклати глава в отрицание. - Нана знае за историята. Можем да говорим пред нея. - невъзмутимо отвърна той. - Откри ли нещо ново?

Орландо не обърна особено внимание на жената, все пак не се интересуваше никак от такива като нея. - Крис, сигурен ли си, че искаш да обсъждаме това пред нея? Ти сам ми каза предния път, че в никакъв случай не желаеш да …

Нана се усмихна. - Просто дойдох, за да пия безплатно. Можете да си представите, че не съм тук.

Орландо влезе в таверната в Кросфайър Муунлайт и сбърчи нос. Това място бе толкова некултурно, не разбираше защо на Крис му харесва да пие тук. Още повече, беше довел някаква жена със себе си. Мъжът извъртя очи, сетне се…

- В противен случай бих имал доста сериозни проблеми. - горчиво се засмя Крисчън.

- Този твой приятел, когото чакаме, ще успее да разкрие истината за цялата тази история? - с недоверие в гласа попита лисицата.

Крисчън се беше разбрал с Орландо да се срещнат в таверната в Кросфайър Муунлайт, когато има нова информация за сребърния прах. За негова изненада, Нана бе настояла също да отиде с тях. В крайна сметка наемният убиец се …

Нана не отвърна на Силиа, но разбира се ѝ позволи да плати сметката. Лисицата допи чашата си, сетне отиде да вземе касетката с вино за къщата си. Тази наистина се държеше подозрително, но не планираше засега да споделя с…

- Такива са условията. - сви рамене Силиа. Нямаше за какво повече да остава, тази и без това я дразнеше. Принцесата извади кесията си. - Ще платя и сметката на драгия лисугер. И без това явно скоро ще обеднее. - изсмя се…

Нана не разбираше какво ѝ е толкова смешно на тази. Изобщо не се държеше като скоро нападната, а и продължаваше да защитава наемния убиец, който уж обвиняваше в изнасилване. Всичко това ѝ се струваше доста съмнително. В …

- Горката. - засмя се Силиа. - Не разбирам обсесията ви с това злато, но изглежда е поредната кофти черта на расата ви. - продължи да се смее принцесата.

- Не съм сигурна дали го интересува или не, но заради него не получавам никакво злато. - скръсти ръце лисицата.

Силиа поклати глава. - Не питаш когото трябва, опасявам се. Аз не командвам Крис, въпреки че явно всички имате такова мнение. - извъртя очи принцесата. - И между какво застава той? Между теб и скъпите ти клиенти? Едва ли…

- Единствено не разбирам защо моите последствия включват да съжителствам против волята си с наемния убиец. - извъртя очи Нана. - Ако аз "заставам между вас", тогава той какво прави?

Силиа се засмя. - Сякаш бих ти позволила. - изрече тя. - Достатъчно е какво стори срещу Крис и как се опита да застанеш между нас. Знам, че за вас е непонятно подобно нещо, но всяко нещо си има последствия.

Изглежда тази Силиа нямаше намерение да разкаже сама за историята с нападението и Нана не успяваше да се докопа до повече информация, без да издаде, че знае за случилото се. - Ето! Значи си признаваш, че искаш смъртта ми…

Силиа сви рамене. - Виното вече започва да говори, нямам представа какви глупости дрънкаш. - въздъхна принцесата. - Да се надявам Крис да те убие? О, не, изобщо. Много добре знам какво ще стане после - ще се изправи пред…

- След като ме заплашва, вероятно има намерение и да го стори. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен ме лъжеш. Преди малко звучеше странно, казвайки, че не би наранил някого просто така. Явно преди се е случвало. …

Силиа присви очи. Беше ли се издала за нещо? - Да, права си. Въпреки че притежава онова устройство не те е наранил, нали? Значи не ти мисли злото, за разлика от теб. - извъртя очи принцесата.

Нана присви очи. - Така като чувам тона ти, сама не си вярваш на това, което твърдиш. - изсмя се лисицата. - Ти го познаваш по-добре от мен, изглежда знаеш нещо повече.

- Просто сте луди. Крис не би наранил някого просто така. Силиа отново почувства как студена пот избива по тялото ѝ. Защо не можеше да говори неща, които бяха истина, без да си припомня ужаса, който изживя?

- Има място, разбира се, но вероятно и те, както аз, се страхуват от него. - сви рамене Нана.