Странноприемницата

- По-скоро моя. - въздъхна лисицата. - Разбира се, тъкмо ще се отърва от него за малко и ще срещна вместо това теб. - измърмори под носа си тя, отпивайки от виното си.

- Нямам представа за какво говориш. - въздъхна Силиа. Не биваше да си поръчва втора чаша, трябваше доста по-рано да си тръгне.

Нана реши все пак да не издава, че знае за случилото се между наемния убиец и тази.
- За невероятния ти приятел. - изсумтя лисицата. - Защо не го убедиш да се прибере вече в собствения си дом, вместо упорито да виси в моя? Омръзна ми от заплахите му.

Силиа присви очи. Крисчън беше при Нана?
- Той не е ли в собствения си дом? - изсмя се горчиво тя. - Купил ти е имение, какво му пречи да стои там? И не знам защо си мислиш, че би ме послушал.
Защо, по дяволите, трябваше всички да я карат да се вижда с Крисчън?

- А не те ли слуша за всичко, винаги? - скръсти ръце лисицата. - След като иска къщата за себе си, можеше да не ми я подарява изобщо, мен тази ситуация никак не ме устройва.

- Щом все още се занимава с теб, защо изобщо мислиш, че ме слуша? Не си взе поука от глупостите на Юки и сега започна и на теб да помага. - изсумтя принцесата.
Отново започваше да се ядосва, а изобщо не трябваше. Тя отпи от виното си.

- Помощ? - изсмя се с глас лисицата, сетне отпи от чашата си. - Иска ми се да беше наистина доброжелателен и да ми помагаше. Вместо това обаче получавам единствено заплахи. Дори клиентите ми не желаят да ме посещават, докато е там. Дори не знам какво му хрумна този път. - излъга Нана. Ако успееше да убеди тази Силиа да говори с наемния убиец, може би поне можеше да го разкара от къщата си.

- А не е ли помощ, противен лисугер? Излъга се, че си болна и ти помогна, а ти се хранеше с енергията му. Не стига това, спаси те от гнома, после ти намери дом, който разбира се, не е бил по лисичите ти стандарти. Накрая ти взе имение и все още си недоволна. Твърде много за просто един враг. - изсумтя Силиа. - Чудя му се изобщо за какво ти помага. Разбира се, никога няма да разбера.

Нана се ядоса, тази изобщо не ѝ помагаше.
- Разбира се, че ще съм недоволна. Аз съм млада и красива, не е странно, че съм получила тези неща досега. Това обаче не го спира да се държи ужасно с мен, включително и сега, когато се самопокани в дома ми. - въздъхна тя, след което отново отпи от виното си. - Не знам какво си направила, но се надявам да му се извиниш скоро, за да мога отново да бъда свободна. На всичкото отгоре отказва да ми върне талисмана!

- Не разбирам защо очакваш да се държи добре, предвид как ти се държиш. - извъртя очи Силиа. - Нямам за какво да се извинявам, предвид че нищо не съм му направила. Дори не комуникирам с него.

Нана въздъхна.
- Точно затова! - възкликна лисицата. - Омръзна ми от прищевките му и постоянно променящото му се настроение. Онзи ден дори се опита да ме нападне, добре че успях да се измъкна навреме! - изсумтя тя. Беше преувеличила малко, но наемният убиец си го заслужаваше.

- Да те нападне? - вирна вежда Силиа. - Крис не би сторил подобно нещо.
За миг, тя застина. Споменът от онова, което изживя я връхлетя и бързо отмина. Тя с трепереща ръка взе чашата си с вино и отпи няколко големи глътки. Казаното от нея хем ѝ се струваше истина, хем лъжа.

- Разбира се, че би го сторил. Той е наемен убиец, за него изобщо не е проблем. Сигурна съм, че точно затова държи талисмана в себе си. Просто не искаше гномът да ме убие, преди да има шанс да го стори лично. - продължи Нана. - Страхувам се да живея с него, а той отказва да си тръгне. Дори и Арус не успя да го убеди!

- Тогава не знам какво очакваш, че аз мога да направя. - изрече Силиа, опитвайки се да запази спокойствие. - Също така, все още не те е убил, явно далеч няма такива намерения. А талисмана навярно използва, за да се предпази от теб. Ясно ни е на какво си способна.

- За разлика от Арус, той слуша теб доста повече. - отвърна лисицата. - Многократно се извиних за това, което сторих и казах, че повече няма да го правя. Не знам защо сте толкова злопаметни и двамата...

- Защото не ти вярваме? Ще прощаваш, лиси. Не знам за него, изглежда ти вярва доста повече отколкото аз. - изрече Силиа и показно почти събра палеца и показалеца си. - Ей толкова не вярвам, че няма да посмееш да нараниш някого. Няма да бъде присъщо за расата ти.

- Расата ми с нищо не ви е виновна. - навири нос Нана и продължи да пие от чашата си. - Дори виното тук е ужасно, жалко че се налага да купувам него, след като заради твоя приятел клиентите ме отбягват.

Силиа сви рамене.
- Не е моя вината. - отвърна тя и отпи от чашата си, сетне си поръча още една.

- Не съм казала, че е твоя. Негова е. - въздъхна Нана. - Толкова много бутилки от хубавото ми вино заминаха, заради него... - продължи да мрънка лисицата.

- Сякаш не можеш да си купиш други. - извъртя очи Силиа. - Никой не ти е виновен. Толкова ли нямаш достатъчно място в това така прекрасно имение, че някакви хора вече те отбягват? - изсмя се принцесата.

- Има място, разбира се, но вероятно и те, както аз, се страхуват от него. - сви рамене Нана.

- Просто сте луди. Крис не би наранил някого просто така.
Силиа отново почувства как студена пот избива по тялото ѝ. Защо не можеше да говори неща, които бяха истина, без да си припомня ужаса, който изживя?

Нана присви очи.
- Така като чувам тона ти, сама не си вярваш на това, което твърдиш. - изсмя се лисицата. - Ти го познаваш по-добре от мен, изглежда знаеш нещо повече.

Силиа присви очи. Беше ли се издала за нещо?
- Да, права си. Въпреки че притежава онова устройство не те е наранил, нали? Значи не ти мисли злото, за разлика от теб. - извъртя очи принцесата.

- След като ме заплашва, вероятно има намерение и да го стори. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен ме лъжеш. Преди малко звучеше странно, казвайки, че не би наранил някого просто така. Явно преди се е случвало. Знам много добре, че и ти на това се надяваш, но няма да ви го позволя!