Странноприемницата

Преди да отвърне на лорд Гордън, Крисчън забеляза, че една жена се спъна пред тях. Той стана от стола си и се втурна да провери дали всичко е наред. Чу звук от строшено стъкло, надяваше се да не се е наранила.
- Добре ли сте? - попита той, сетне осъзна с кого говори и леко се стъписа. - Силиа?

Гордън изцъка с език. Тази жена им беше прекъснала разговора на най-важното. Мъжът продължи да пие уискито си.

Елвира дочу счупването на чаши и вдигна поглед, след което забеляза Силиа да седи пред Крисчън и още някакъв мъж.
- О, мамка му. - измърмори под нос маркизата и стана веднага от мястото си.
Приближи се с бързи крачки до Силиа. Беше пребледняла.
- Добре, ще си вървим. - изрече тя.
- А чашите? - намеси се барманът, все още сърдит.
- Ще ви ги платя. - изрече Елвира. - И ще ви помоля за две бъчви бяло вино до вилата на Елвира Голдлийф.
Маркизата хвана Силиа за ръка.
- Добре ли си?

- Да си вървим. - най-накрая беше намерила дар словото си.

- Разбира се. - Елвира бе отделила малко злато в една кесия и го тръшна на бара. - За чашите, виното и бъчвите.
Тя хвана Силиа под ръка и я отведе от таверната. Как беше пропуснала това?

Докато двете жени си тръгваха, Гордън се обърна към Крисчън.
- Крис, ще ми помогнеш нали? Ще идеш ли при Нана?

Крисчън въздъхна тежко и взе чашата си от тезгяха, сетне я допи на екс.
- Ще ида. - сухо отвърна той.

- Благодаря ти. - усмихна се възрастният мъж. - Кои бяха тези двете? Защо така се изнизаха? Познаваш ли ги?

- Бегло. - излъга Крисчън. За разлика от лорд Гордън, той нямаше намерение да споделя проблемите си с другия мъж. - Вероятно се стреснаха от случилото се с чашите. Може да се случи на всеки.

- Както и да е. Благодаря ти. Някой ден ще дойда в имението при Арус да се видим и ще ми кажеш какво е казала Нана. - усмихна се Гордън и потупа Крисчън по рамото, сетне си тръгна от таверната, без да плати.

Крисчън изцъка с език и плати и сметката на лорда, заедно със своята. Не очакваше да срещне Силиа тук, но може би по-добре, че не успя да разговаря с нея. Ситуацията можеше да ескалира по ужасен начин. Той се запъти към имението на Нана.

Афсол предполагаше, че тези шпиони ще са в странноприемницата. Трябваше да ги намери. Той влезе в таверната и огледа присъстващите. Забеляза двама мъже в ъгъла на таверната.
- Две халби тъмен ейл. - поръча на бармана.
Взе чашите и се доближи до мъжете, сетне сложи чашите пред тях.
- Защо баща ми е изпратил едни от най-добрите шпиони на Леона?
- За да се увери, че всичко е наред. - усмихна се Дрейк - гигантският мъж.
- Как разбрахте какво се случва с Аша?
- Какво ли не се говори по онези партита. - отвърна другият, Афсол не можеше да си спомни името му. - Сестра ви е жива, нали?
Принцът стисна ръце в юмруци.
- Трябваше ли да стигате до такава крайност? Едва оцеля. - изсумтя принцът.
- Нареждания на крал Селиандър. - отвърна Дрейк.
- Колко от вас има още?
- Само ние сме. - отвърна другият и посочи Дрейк. - Останахме тук откакто се оженихте за принцеса Аша. Изпращаме постоянно доклади на крал Селиандър и следваме инструкциите му. Не беше наредил нищо, до сега.
Афсол си пое дълбоко дъх.
- Върнете се в Ефос и предайте на баща ми, че ще изпълня онова, което иска. Няма да му се опълчвам повече. - отвърна принцът. - Щом иска наследник, ще си го получи. Просто ще ми трябва малко повече време.
Дрейк кимна.
- Предполагам ще бъде доволен да научи това.
- Искам да напуснете това място.
- О, защо? Как ще следим прогреса, ако ни няма? - усмихна се другият мъж.
- Няма нужда да следите нищо повече. Предавам се. Не мога да позволя Силиа да страда още заради нещо, което не я касае. - отвърна пораженчески Афсол. - Ще направя онова, което иска и ще изпратя Аша и семейството ѝ обратно, когато стане ясно, че е бременна.
Дрейк и партньорът му се спогледаха.
- Добре. Ще очакваме новини. Ако се наложи да се върнем и научим, че нищо не е било изпълнено, крал Селиандър навярно ще нареди нещо още по-ужасно.
- Знам. - отвърна принцът и реши да си върви.
Това беше краят за него. Елвира никога повече нямаше да го погледне, но не можеше да позволи тя или Силиа да пострадат още.

Силиа и Исай дойдоха до таверната. Принцесата си поръча бяло вино и барманът я изгледа подозрително. Явно още не беше забравил историята с чашите. Тя седна на бара, а Исай остана до нея.

Нана беше дошла в таверната, за да вземе поръчката си за къщата, но реши да седне и да изпие нещо преди да се върне. И без това отдавна имаше нужда да избяга далеч от досадния наемен убиец. Лисицата си поръча чаша вино, сетне се огледа. С недоволство забеляза, че седи точно до Силиа и някаква непозната за нея жена.
- Ти? - присви очи лисицата.

Силиа се обърна към дразнещо познатия глас на Нана и извъртя очи.
- Но разбира се, страхотният ми късмет. - изсумтя принцесата.

- По-скоро моя. - въздъхна лисицата. - Разбира се, тъкмо ще се отърва от него за малко и ще срещна вместо това теб. - измърмори под носа си тя, отпивайки от виното си.

- Нямам представа за какво говориш. - въздъхна Силиа. Не биваше да си поръчва втора чаша, трябваше доста по-рано да си тръгне.

Нана реши все пак да не издава, че знае за случилото се между наемния убиец и тази.
- За невероятния ти приятел. - изсумтя лисицата. - Защо не го убедиш да се прибере вече в собствения си дом, вместо упорито да виси в моя? Омръзна ми от заплахите му.

Силиа присви очи. Крисчън беше при Нана?
- Той не е ли в собствения си дом? - изсмя се горчиво тя. - Купил ти е имение, какво му пречи да стои там? И не знам защо си мислиш, че би ме послушал.
Защо, по дяволите, трябваше всички да я карат да се вижда с Крисчън?

- А не те ли слуша за всичко, винаги? - скръсти ръце лисицата. - След като иска къщата за себе си, можеше да не ми я подарява изобщо, мен тази ситуация никак не ме устройва.