Странноприемницата

- При други обстоятелства бих се съгласил с теб. - засмя се Крисчън. - Но не е възможно. Конър се омъжи, не мисля, че вече го вълнуват подобни истории. - с подигравателен тон продължи той.

Орландо повдигна вежди учудено.
- Долният парцал се е омъжил?! А на мен ми разправяше, че не харесвал мъже, знаех си, че през цялото време ме е лъгал! Нещастник, всичко което му се случи, му беше малко! - разгневи се Орландо.

- Не мислите ли, че се отклонявате доста от същинската история? - намеси се Нана. Не познаваше твърде добре тъмния елф, но не смяташе да слуша за любовния му живот. - След като не е той и не вярвате на моята версия, кой според вас би могъл да го стори?

- Всичко в твоята "версия" е нелепо. - засмя се Крисчън, макар и новополучената информация никак да не му харесваше.

- Аз също не знам, захарче. - отвърна Орландо. - За съжаление, в тази ситуация без името на клиента ще трябва сами да го намерите. Единственото, което знам е, че живее в Еритос в момента, но това не помага особено.

- Еритос няма много жители, които имат зъб на онази Силиа. Както и да го погледна, не виждам кой друг има мотив да стори това, освен тя самата. - лисицата смяташе да настоява. В един момент, без нова информация, наемният убиец щеше да започне да гледа на нещата по нейния начин.

- Не съм особено съгласен. - отвърна Орландо. - Разбирам защо ти се иска да е тя, но в никой случай не е такъв човек. Преди това беше станала жертва на делюзиите на долния парцал Конър, който използваше нея, за да задоволява желанията си към шефа ми, тъй като имат еднакъв цвят на косата. Ако той не го е сторил, наистина не мога да предположа кой би бил. За всеки случай мога да изпратя телеграма на Арчибалд, ако искате. - Орландо нямаше търпение да изпрати надзирателя по следите на тъмния елф.

Нана присви очи. Изобщо не ѝ харесваха намеците на този мъж относно нея и наемния убиец.
- Не ми се иска каквото и да било. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Просто не виждам друго обяснение.

Крисчън се засмя.
- По принцип бих бил във възторг от това предложение, но нека имаме малко уважение към горкия съпруг на тъмния елф. - подигра се той. - Познавам го, не би позволил на... половинката си да свърши подобно нещо. А и подозирам, че дори и двамата заедно не биха могли да си позволят специалитетите на Арабела.

- И това го има. - замисли се Орландо. - То тези в Еритос не са ли доста бедни по принцип? Това може да ви помогне, вижте кой от тях има пари да си позволи такава покупка от Шиера.

- В такъв случай е още по-странно. - намеси се Нана. - Не знам колко струва това нещо, но онези в Еритос едва си купуват храна, не виждам как някой от тях може да си позволи подобно нещо. Живях известно време там, повярвайте ми, ужасно е.

- Не съм сигурен за точната цена, но стоките на Арабела обикновено стигат девет-цифрени суми в злато. Едва ли са много хората, които могат да си купят подобно нещо. Кралицата им чиста ли е?

- Кралицата на Еритос нехае за кралството си и не съм сигурен, че помни името ми, както и това на Силиа. - засмя се Крисчън. - Бих заподозрял Камила, съветницата ѝ, но не мисля, че е способна да стигне чак до там. - поклати глава в отрицание мъжът. - А и не помня да съм я наскърбявал някога.

Орландо се замисли, сетне вдигна поглед към странната жена с Крис.
- А ти? Доста ожесточено искаш да хвърлиш вината върху други. - засмя се той. Искаше да види как ще реагира, ако я провокира. Все още не разбираше защо Крис дори я е довел, обикновено не го занимаваше с жените си.

- Аз? - повдигна невярващо вежди лисицата. - Вие полудяхте ли и двамата? Никога не бих похарчила изкараното си с толкова труд злато за подобна простотия!

Крисчън се обърна към лисицата.
- И двамата? Аз лично нищо не съм казал. - с насмешка отвърна той. - Би било интересен обрат на събитията, признавам, че не се бях замислял досега за тази възможност.

- Ти не си с всичкия си! - повиши леко тон Нана.

- Знам ли? - усмихна се мъжът. - Не искам да ти върна устройството на гнома, не е като да нямаш мотив...

Нана се размърда неудобно на стола си. Наемният убиец и пред други ли смяташе да я заплашва?
- Постъпката ти действително ме дразни много и никога не съм го крила! - отсече лисицата. - Ако исках обаче да ти сторя нещо, защо щях да нападам онази Силиа? Щях просто да използвам каквото и да е това нещо върху теб.

Орландо присви очи.
- Крис, ще трябва да се съглася с нея тук. Наистина си полудял. Преди поне бяха по-сговорчиви тия жени които чукаш, да умреш ли искаш? - изсмя се мъжът.

- Уви, точно защото не искам да умирам все още, се намираме в тази ситуация, приятелю мой. - засмя се Крисчън.

Нана извъртя очи, сетне отпи от виното си.
- Както и да е, не съм аз. - студено продължи тя. - През половината време дори не знам за какво говорите, нито познавам хората, които споменавате.

- Знам, шегувах се. - с насмешка въздъхна Крисчън. - Това обаче никак не променя положението ми. Дори и никой от вас да не разнесе тази история, все някой от участниците ще го направи публично достояние на някое събиране. Не само няма да мога да изчистя името си, а и Силиа ще страда ненужно, при положение, че е напълно невинна във всичко това.

Орландо не беше сигурен какво да отговори на това, бе направил всичко, което можеше, но получаването на информация от Арабела беше почти невъзможно.
- Съжалявам, ако все пак науча нещо полезно, ще те уведомя. - отвърна мъжът, сетне хвърли една малка кесия със злато на бара и си тръгна. Нямаше търпение да се прибере при Закиел и да го покани да излязат на вечеря. Този път шефът му вече трябваше да се съгласи!

Крисчън въздъхна и изпи почти недокоснатата си чаша на екс.
- Това не беше особено продуктивно. - сви устни той.