Странноприемницата

Силиа сви рамене.
- Виното вече започва да говори, нямам представа какви глупости дрънкаш. - въздъхна принцесата. - Да се надявам Крис да те убие? О, не, изобщо. Много добре знам какво ще стане после - ще се изправи пред невероятната ти приятелка Юки. Може и да се надявам на това, но далеч не се надявам Крис да го стори. Все някак ще намериш края си.

Изглежда тази Силиа нямаше намерение да разкаже сама за историята с нападението и Нана не успяваше да се докопа до повече информация, без да издаде, че знае за случилото се.
- Ето! Значи си признаваш, че искаш смъртта ми! Дори не знам защо се държиш толкова ужасно с мен, никога не съм те докосвала. - изсумтя лисицата.

Силиа се засмя.
- Сякаш бих ти позволила. - изрече тя. - Достатъчно е какво стори срещу Крис и как се опита да застанеш между нас. Знам, че за вас е непонятно подобно нещо, но всяко нещо си има последствия.

- Единствено не разбирам защо моите последствия включват да съжителствам против волята си с наемния убиец. - извъртя очи Нана. - Ако аз "заставам между вас", тогава той какво прави?

Силиа поклати глава.
- Не питаш когото трябва, опасявам се. Аз не командвам Крис, въпреки че явно всички имате такова мнение. - извъртя очи принцесата. - И между какво застава той? Между теб и скъпите ти клиенти? Едва ли го интересува особено кой идва да ти вдига краката.

- Не съм сигурна дали го интересува или не, но заради него не получавам никакво злато. - скръсти ръце лисицата.

- Горката. - засмя се Силиа. - Не разбирам обсесията ви с това злато, но изглежда е поредната кофти черта на расата ви. - продължи да се смее принцесата.

Нана не разбираше какво ѝ е толкова смешно на тази. Изобщо не се държеше като скоро нападната, а и продължаваше да защитава наемния убиец, който уж обвиняваше в изнасилване. Всичко това ѝ се струваше доста съмнително. В ума на лисицата все повече започваше да се прокрадва мисълта, че Силиа и Елвира наистина са измислили историята с нападението.
- Всички имаме нужда от злато, аз не разбирам как в Еритос сте доволни да живеете в мизерия и студ постоянно.

- Такива са условията. - сви рамене Силиа.
Нямаше за какво повече да остава, тази и без това я дразнеше. Принцесата извади кесията си.
- Ще платя и сметката на драгия лисугер. И без това явно скоро ще обеднее. - изсмя се тя, след което остави поисканата сума злато от бармана и помоли Исай да я последва към вилата на Афсол.

Нана не отвърна на Силиа, но разбира се ѝ позволи да плати сметката. Лисицата допи чашата си, сетне отиде да вземе касетката с вино за къщата си. Тази наистина се държеше подозрително, но не планираше засега да споделя с наемния убиец. Първо щеше да реши как да доукраси историята, за да го накара да страда. И без това си го заслужаваше, задето не ѝ връщаше талисмана и си позволяваше да я заплашва.

Крисчън се беше разбрал с Орландо да се срещнат в таверната в Кросфайър Муунлайт, когато има нова информация за сребърния прах. За негова изненада, Нана бе настояла също да отиде с тях. В крайна сметка наемният убиец се съгласи, лисицата така или иначе знаеше историята. Двамата седяха на бара и пиеха вино, чакайки Орландо да се появи.

- Този твой приятел, когото чакаме, ще успее да разкрие истината за цялата тази история? - с недоверие в гласа попита лисицата.

- В противен случай бих имал доста сериозни проблеми. - горчиво се засмя Крисчън.

Орландо влезе в таверната в Кросфайър Муунлайт и сбърчи нос. Това място бе толкова некултурно, не разбираше защо на Крис му харесва да пие тук. Още повече, беше довел някаква жена със себе си. Мъжът извъртя очи, сетне се приближи до тях.
- Здравей, Крис. Трябва да призная, че не очаквах да имаме... допълнителна компания. - той хвърли остър поглед към розовокосата жена. Приличаше на свръхестествените същества, които гонеха в отбора на Закиел. Всъщност, тъкмо си спомни, че Крис бе споменавал някоя си лисица Юки. Сигурно това беше тя.

Нана се усмихна.
- Просто дойдох, за да пия безплатно. Можете да си представите, че не съм тук.

Орландо не обърна особено внимание на жената, все пак не се интересуваше никак от такива като нея.
- Крис, сигурен ли си, че искаш да обсъждаме това пред нея? Ти сам ми каза предния път, че в никакъв случай не желаеш да се разчува за това. Всичките ми старания на вятъра ли ще отидат? - укори го той.

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Нана знае за историята. Можем да говорим пред нея. - невъзмутимо отвърна той. - Откри ли нещо ново?

Орландо сбърчи вежди. Нана?! Тази не се ли казваше Юки? Дори и онзи Минамото но Райко нямаше чак такива странни вкусове.
- Не много. - с въздишка отвърна той. - Примесът от сребърен прах се е продавал наистина в Еритос, но засега е бил купен само от един клиент. Проблемът е обаче, че примесът е собственост на хората на Арабела, а тя много държи на дискретността на клиентите си. Съжалявам Крис, приятели сме, но не е в близките ми планове да умирам, преди шефа да се е съгласил да излезе с мен на среща.

Крисчън се замисли. Новините, че е имало само един купувач бяха добри, но без името му, тази информация не бе от никаква полза.
- Предполагам би било прекалено наивно да вярвам, че Старейшините имат начин да убедят Арабела да им предостави тази скромна информация?

Орландо поклати глава.
- Ако ставаше въпрос за някой от нашите, вероятно щяха да се жегнат. Дори и да бях изпълнил мечтите си и с шефа да бяхме заедно, се опасявам, че дори той не би могъл да ги принуди, нито да убеди някой от нейните хора да ни даде информацията. Не съм сигурен какво още мога да направя по този въпрос, честно казано. - присви устни мъжът.