Странноприемницата

Афсол беше притеснен. Знаеше, че Силиа отива в таверната да пийне нещо, но не се бе прибрала цяла вечер. Принцът влезе вътре и огледа мястото. Забеляза сестра си и се доближи до нея.
- Сил, какво правиш още тук? Нека се прибираме.

- А, не, - завали думите Силиа. - имам още да си допивам. Ще си дойда на сутринта.
Принцесата дори не разбираше с кого точно говори, но ѝ се струваше познат.

Барманът беше друг, предишният си тръгна, тъй като му бе свършила смяната. Той се доближи до двамата с листа, върху който бе записана сметката на Силиа.
- Аз не знам как е жива, господине. Изпила е седемнадесет бутилки абсент.
Афсол не можеше да повярва на ушите си. Изглеждаше пияна, не можеше да повярва, че се е докарала до такова състояние.
- Ще ви платя. - изрече Афсол и се обърна към сестра си. - Тръгваме си и то веднага!

Силиа махна с ръка.
- Добре, добре. - изрече тя и опита да стане, но краката ѝ се бяха схванали и почти не ги усещаше. - Не става, нямам май крака.

Афсол плати на бармана и се обърна към Силиа.
- Глава нямаш, мен ако питаш. - изрече той и помогна на Силиа да се изправи. Принцесата едва се държеше на краката си.
Афсол тръгна с нея към изхода на таверната. Трябваше да се прибере и да накара Исай да ѝ помогне да се изкъпе. Нямаше представа какво да очаква после. Елвира се беше напила доста преди време и се чувстваше зле, не можеше да си представи какво щеше да стане със Силиа след като бе изпила толкова много абсент.

Силиа дойде до странноприемницата и се настани в ъгъла на помещението, след което си поръча направо литър абсент. Всичко в жалкия ѝ живот отново се стичаше, както трябва. 

Лорд Гордън продължаваше да дави мъката си в алкохол. Вече почти не му беше останало злато, но мъжът продължаваше да се напива почти до несвяст. Той седна в ъгъла до някаква русокоса жена, която също пиеше абсент.
- Явно не съм само аз... - под носа си измъмри той, наливайки си от собствената бутилка, която също си бе поръчал.

Силиа леко се подразни, че този баш до нея седна, но все едно - не желаеше проблеми.
- Трябва ли да пиете толкова? - попита тя. 

- Имам си проблеми, момиче. - махна с ръка лордът, отпивайки голяма глътка от чашата си. - Ами ти? Мен укоряваш, а се виж - на годините на дъщеря ми изглеждаш, а си и ти тук...

Силиа едва се сдържа да не се изсмее.
- И аз си имам пробелми. - сви рамене тя и отпи голяма глътка от абсента си. - Проблемите ви нямат ли решение?

- Ами засега нямат. - тежко въздъхна възрастният мъж. - Съпругата ми не желае и да чуе за мен, дъщеря ми също... Съсипах си семейството. Ами твоите?

- Те моите никога не са имали решение, така че... - въздъхна принцесата. - И какво сте сторили, че съпругата ви и дъщеря ви са се отказали от вас?

Лорд Гордън изпи чашата си на екс, сетне си наля нова.
- Знам, че не трябваше да го правя. Със съпругата ми имахме страхотни отношения, но уви, след време започнах да се чудя дали пък не съм си пропилял времето... Срещнах една красива куртизанка, която не работеше в долнопробните публични домове, в които не бих стъпил, заклевам се. Дори не знам как посещенията ми при нея станаха почти ежедневни. - въздъхна той. - Сега нито Клаудия, нито Нана искат да ме видят отново. 

- Нана?! - възкликна Силиа и присви очи. - Това ли е куртизанката? Една розовокоса про... жена?

- Да, познаваш ли я, момиче? - с надежда в гласа попита лорд Гордън. Думите му от по-рано относно публичните домове не бяха истина, но така или иначе се срамуваше да признава, че Нана не е единствената лека жена, с която се беше виждал. Шансът това момиче да познава Клаудия или Беатрис винаги съществуваше, не можеше да си позволи да сподели прекалено много. 

Силиа се намръщи. Защо всеки трябваше по някакъв начин да е замесен с онази противна лисица?
- За мое огромно съжаление, да. - изрече тя и допи чашата си с абсент. Желанието ѝ да се напие започна да се изпарява, направо вече искаше да умре. - Честно казано, вече не се учудвам на реакцията на съпругата и дъщеря ви. Точно това заслужавате, задето сте посмял да се занимавате с тази противна нещастница! 

Възрастният мъж отново въздъхна.
- Знам, че не съм в правото си, но ти изглежда не познаваш Нана толкова добре, както аз. Тя е великолепна, никога досега не съм се чувствал така с жена! Тя наистина ме разбираше. 

Силиа не успя да се сдържи и се засмя.
- Ама разбира се, че това е правила. Да ви кажа честно - изобщо не ѝ е пукало за проблемите ви. Държала се е мило с вас, което силно ме изненадва, за да печели злато. Изобщо не е мила, както я представяте, даже напротив! 

- Момиче, не разбирам защо говориш така по неин адрес. - навъси вежди лорд Гордън. - Тя не е такава, знам че и ти като мен си предубедена към куртизанките и интелекта им, но те уверявам, че Нана е различна. Ако имаш възможност да прекараш повече време с нея, ще разбереш. Аз уви изпуснах шанса си...

Силиа махна с ръка.
- Изобщо не съм предубедена към куртизанките. - изрече тя. - И аз съм посещавала такива навремето. Също така, по-добре да умра, отколкото да прекарвам време в компанията на тази проклетница. Разбира се, че ще се държи мило с клиентите си, все пак от вас печели. Вие сте този, който не се е сблъсквал с истинската ѝ същност.