Странноприемницата

Крисчън продължи да се смее тихо.
- Нима? Различна как?

Силиа сви рамене.
- Не съм сигурна. Каквото и ти, но голямо. - отвърна принцесата и не обърна внимание на присъстващите.

Елвира тръгна към бара, но не обърна внимание на седящите хора там. Тя се обърна към бармана.
- Две чаши бяло вино. Едната нормална, другата голяма. - изрече жената.

- Твърди, че е лисица. Не знам дали е вярно, или лъже, но то в Перлата има елфки, така че не бил се учудил. - ожесточено продължи да обяснява Гордън. - Не брои всяка минута като жените там, дава да правиш всичко, което искаш. Такива куртизанки има рядко тука.

Елвира взе чашите и се върна при Силиа.
- Ето. - изрече тя и връчи чашата на приятелката си. - Не се наливай много обаче.

- Звучи интересно. - отвърна Крисчън, стараейки се да сдържа смеха си. - Но струваше ли си да захвърлите живота си, заради нея?

Силиа горчиво се изсмя.
- Не е като да има полза от това, Елвира. Трудно се напивам. - въздъхна тя. - Може би трябваше да помоля Дракона на Дъгата за по-слаба толерантност към алкохол.

- Ако днес трябваше да взема решението, сигурно нямаше никога да ида при нея. - въздъхна лордът. - Спрях да я посещавам вече, но е късно. Клаудия никога няма да ми прости. Пък и чух от други тук в таверната, че сега не работи. Имала проблеми със сводника си. - с тъга в гласа продължи Гордън. Не беше спрял да посещава Нана по собствено желание, но вече му бе трудно да си позволи тарифата ѝ от милион злато на час.

Крисчън се задави със собствената си чаша алкохол и се закашля.
- Извинявайте, имала е проблеми с кого? - невярващо повтори той.

Елвира отпи от чашата си и блажено въздъхна. Трябваше да помоли бармана да ѝ изпратят няколко бъчви към вилата.
- Моля те, само не унивай. Не искам да съсипвам всичко, но тези дни изглеждаш по-добре.

- И аз не знам, не ходя при нея, така чух от други. - намусено отвърна Гордън, взирайки се в новата чаша уиски, която си беше поръчал. - По някаква причина някакъв мъж е започнал да живее при нея. Кой друг може да е?

- Не се чувствам така. - изрече Силиа и отпи голяма глътка от чашата си. - Не знам и дали ще се почувствам.

- Сигурен съм, че за всичко това вероятно има доста по-правдоподобно обяснение. - неловко се засмя Крисчън. Силно подозираше Арус в разпространението на тези нелепи слухове, но уви, не можеше да го докаже.

Елвира въздъхна. Знаеше, че Силиа ще започне да живее живота си, както преди.
- Донякъде разбирам. - тихо изрече тя. - Защо не посетиш Матилда? Сега имаме повече информация, можеш да ѝ разкажеш всичко, което знаеш. Не бива да се затваряш в себе си и да слушаш тъмните си мисли.

- Жалко би било, ако се е омъжила. - въздъхна Гордън. - Беше от малкото читави в кралството, след като Делина се отказа.

Силиа отпи няколко големи глътки от виното си.
- Знаеш, че не мога. Наистина ме е страх братята ми да не научат. Не желая нещо лошо да се случи с Крис, още не съм сигурна какво се случва изобщо. - въздъхна принцесата.

Крисчън присви очи. Делина се бе отказала преди доста време. Изглежда лорд Гордън бе излъгал по-рано и имаше доста повече опит с куртизанките, отколкото искаше да признае.
- Не вярвам, че се е омъжила. - продължи да се смее той. - Така сериозно би лимитирала възможностите си, по начина, по който я описвате, не звучи като такава жена.

- И аз това казах, но явно е вярно, че в момента не живее сама. - отвърна Гордън и отпи от уискито си. - За мен е без значение, не трябва да се виждам повече с нея.

- Мислила ли си кой може да е дал на Крисчън тази отвара? - попита Елвира и отпи от виното си.

- Не знам какво бих могъл да Ви посъветвам. - отвърна Крисчън.