Странноприемницата

- Звучи интересно. - отвърна Крисчън, стараейки се да сдържа смеха си. - Но струваше ли си да захвърлите живота си, заради нея?

Силиа горчиво се изсмя.
- Не е като да има полза от това, Елвира. Трудно се напивам. - въздъхна тя. - Може би трябваше да помоля Дракона на Дъгата за по-слаба толерантност към алкохол.

- Ако днес трябваше да взема решението, сигурно нямаше никога да ида при нея. - въздъхна лордът. - Спрях да я посещавам вече, но е късно. Клаудия никога няма да ми прости. Пък и чух от други тук в таверната, че сега не работи. Имала проблеми със сводника си. - с тъга в гласа продължи Гордън. Не беше спрял да посещава Нана по собствено желание, но вече му бе трудно да си позволи тарифата ѝ от милион злато на час.

Крисчън се задави със собствената си чаша алкохол и се закашля.
- Извинявайте, имала е проблеми с кого? - невярващо повтори той.

Елвира отпи от чашата си и блажено въздъхна. Трябваше да помоли бармана да ѝ изпратят няколко бъчви към вилата.
- Моля те, само не унивай. Не искам да съсипвам всичко, но тези дни изглеждаш по-добре.

- И аз не знам, не ходя при нея, така чух от други. - намусено отвърна Гордън, взирайки се в новата чаша уиски, която си беше поръчал. - По някаква причина някакъв мъж е започнал да живее при нея. Кой друг може да е?

- Не се чувствам така. - изрече Силиа и отпи голяма глътка от чашата си. - Не знам и дали ще се почувствам.

- Сигурен съм, че за всичко това вероятно има доста по-правдоподобно обяснение. - неловко се засмя Крисчън. Силно подозираше Арус в разпространението на тези нелепи слухове, но уви, не можеше да го докаже.

Елвира въздъхна. Знаеше, че Силиа ще започне да живее живота си, както преди.
- Донякъде разбирам. - тихо изрече тя. - Защо не посетиш Матилда? Сега имаме повече информация, можеш да ѝ разкажеш всичко, което знаеш. Не бива да се затваряш в себе си и да слушаш тъмните си мисли.

- Жалко би било, ако се е омъжила. - въздъхна Гордън. - Беше от малкото читави в кралството, след като Делина се отказа.

Силиа отпи няколко големи глътки от виното си.
- Знаеш, че не мога. Наистина ме е страх братята ми да не научат. Не желая нещо лошо да се случи с Крис, още не съм сигурна какво се случва изобщо. - въздъхна принцесата.

Крисчън присви очи. Делина се бе отказала преди доста време. Изглежда лорд Гордън бе излъгал по-рано и имаше доста повече опит с куртизанките, отколкото искаше да признае.
- Не вярвам, че се е омъжила. - продължи да се смее той. - Така сериозно би лимитирала възможностите си, по начина, по който я описвате, не звучи като такава жена.

- И аз това казах, но явно е вярно, че в момента не живее сама. - отвърна Гордън и отпи от уискито си. - За мен е без значение, не трябва да се виждам повече с нея.

- Мислила ли си кой може да е дал на Крисчън тази отвара? - попита Елвира и отпи от виното си.

- Не знам какво бих могъл да Ви посъветвам. - отвърна Крисчън.

- Не искам да ме съветваш момче, исках да си излея мъката. Клаудия и Беатрис, дъщеря ми, така или иначе никога повече няма да ме погледнат. Като остана без злато, Нана също няма да ме погледне.

- Мислих, но не мога да намеря солиден заподозрян. - въздъхна Силиа. - Нана, Лилит и Далия биха имали най-сериозен мотив, но не разбирам защо. Визирам тях, защото мисля, че може да се е случило в имението. Някой на когото вярва може да му е дал тази отвара.

- Не съм сигурен единствено защо в този сценарий се налага да оставате без злато. След като веднъж сте съумял да изградите бизнес, защо не продължите?

- На тия години къде да тръгвам да градя? - завайка се Гордън. - Освен да стана престъпник, или да започна да се занимавам с роби като Арус... Сетих се къде съм те виждал! Ти не си ли онзи с Арус?!

Елвира наклони глава.
- От тези трите мисля, че само Лилит би действала толкова подмолно. Далия би ли направила подобно нещо? Тя се смята за много велика, надали щеше да те наранява по този начин. Навярно би дошла със свита слуги и би те наказала по друг начин. - сви рамене Елвира.

Преди да отвърне, Силиа дочу повишаване на тон откъм бара. Принцесата погледна натам, но нищо не ѝ направи впечатление.
- Не мисля, че е Далия. Не виждам причина да го прави, наистина. Тя е просто проклета крава, никога досега не е правила нещо срещу когото и да е. Пък и с нея не сме имали тежки пререкания, само типичните ѝ глупости. - въздъхна Силиа. - Остават Лилит и Нана, но там не съм сигурна.

- Лилит е подмолна. Защо да не го направи? - изсъска Елвира. - Може да му е дала отварата, след което да му е наредила първо да бъде с нея, а след това да дойде при теб. Та тя си позволи да ме изнудва преди време - да спя с нея или да се прибирам чисто гола! Вярвам, че е способна на какво ли не.

- Да съм с Арус? - изсмя се с глас Крисчън. - Уверявам Ви, че Арус и аз имаме чисто професионални отношения. Нищо повече, надявам се и така да си остане за в бъдеще.

- Лилит изобщо не съм я отписала. Нана... не знам. Техните отношения ужасно много ме объркват. Но тя търси някакъв талисман в Крис. Не знам дали не би му дала подобна отвара, за да си го вземе обратно, а няма как да го питаме. - въздъхна Силиа. - Не че и бих искала.

Лорд Гордън махна с ръка.
- Да де, ти не си ли Крис, бодигарда му? Съжалявам още веднъж за дрехите ти, наистина ще ги платя.