Странноприемницата

- Не искам да ме съветваш момче, исках да си излея мъката. Клаудия и Беатрис, дъщеря ми, така или иначе никога повече няма да ме погледнат. Като остана без злато, Нана също няма да ме погледне.

- Мислих, но не мога да намеря солиден заподозрян. - въздъхна Силиа. - Нана, Лилит и Далия биха имали най-сериозен мотив, но не разбирам защо. Визирам тях, защото мисля, че може да се е случило в имението. Някой на когото вярва може да му е дал тази отвара.

- Не съм сигурен единствено защо в този сценарий се налага да оставате без злато. След като веднъж сте съумял да изградите бизнес, защо не продължите?

- На тия години къде да тръгвам да градя? - завайка се Гордън. - Освен да стана престъпник, или да започна да се занимавам с роби като Арус... Сетих се къде съм те виждал! Ти не си ли онзи с Арус?!

Елвира наклони глава.
- От тези трите мисля, че само Лилит би действала толкова подмолно. Далия би ли направила подобно нещо? Тя се смята за много велика, надали щеше да те наранява по този начин. Навярно би дошла със свита слуги и би те наказала по друг начин. - сви рамене Елвира.

Преди да отвърне, Силиа дочу повишаване на тон откъм бара. Принцесата погледна натам, но нищо не ѝ направи впечатление.
- Не мисля, че е Далия. Не виждам причина да го прави, наистина. Тя е просто проклета крава, никога досега не е правила нещо срещу когото и да е. Пък и с нея не сме имали тежки пререкания, само типичните ѝ глупости. - въздъхна Силиа. - Остават Лилит и Нана, но там не съм сигурна.

- Лилит е подмолна. Защо да не го направи? - изсъска Елвира. - Може да му е дала отварата, след което да му е наредила първо да бъде с нея, а след това да дойде при теб. Та тя си позволи да ме изнудва преди време - да спя с нея или да се прибирам чисто гола! Вярвам, че е способна на какво ли не.

- Да съм с Арус? - изсмя се с глас Крисчън. - Уверявам Ви, че Арус и аз имаме чисто професионални отношения. Нищо повече, надявам се и така да си остане за в бъдеще.

- Лилит изобщо не съм я отписала. Нана... не знам. Техните отношения ужасно много ме объркват. Но тя търси някакъв талисман в Крис. Не знам дали не би му дала подобна отвара, за да си го вземе обратно, а няма как да го питаме. - въздъхна Силиа. - Не че и бих искала.

Лорд Гордън махна с ръка.
- Да де, ти не си ли Крис, бодигарда му? Съжалявам още веднъж за дрехите ти, наистина ще ги платя.

Крисчън въздъхна.
- Няма нужда да се притеснявате за нищо и никакви си дрехи. - отвърна той. - Все пак да отговоря на въпроса ви, да, аз съм.

- В такъв случай искам да те питам, как е Беатрис? Дъщеря ми добре ли е в дома ви? Много съжалявам, че я изпратих там да бъде прислужница, но вече не мога да върна времето назад.

Елвира въздъхна.
- Все някога ще ни се удаде възможност. Все някой ще организира парти, на което ще сме събрани всички. - изрече жената и допи виното си.

- Беатрис е добре. В последните няколко дни съм навън... по работа и не съм я виждал, но последно не изглеждаше да има някакви сериозни притеснения. - отвърна Крисчън.

Силиа разтърка чело с ръка и изпи останалото си вино.
- Не ми напомняй, моля те. Още отсега ме заболя глава. - изрече тя и погледна празните чаши. - Искаш ли още вино?

- Крис, ти имаш злато, сигурен съм. Можеш ли да ми направиш услуга?

- Разбира се. - усмихна се Елвира.

Крисчън предполагаше, че това е моментът, в който бащата на Беатрис ще му поиска пари.
- Зависи за какво става въпрос, милорд.

- Можеш ли да посетиш Нана и да я попиташ дали ми е обидена, задето спрях да ходя при нея? Моля те, не искам жената да остава с впечатление, че вече не я харесвам.

Силиа кимна и взе празните чаши. Тя тръгна към бара и накрая се препъна в нещо, загуби баланс и едва не падна пред Крисчън.
- Извинявайте. - изрече тя и погледна към мъжете, в които едва не се удари. Очите ѝ се разшириха от ужас и тя изпусна чашите, които се счупиха на пода.
- Ама госпожице, защо ми счупихте чашите? - намуси се барманът.