Странноприемницата

- Все още ли не искаш да обмислиш предложението ми? - усмихна се чаровно лисицата. - Не изглежда да ти остават много други опции.

Крисчън щракна с пръсти, за да привлече вниманието на съдържателя, сетне кимна към бутилката с вино, за да си поръча още една чаша.
- Предложението ти е почти толкова нелепо, колкото измислицата ти за станалото.

- Не бързай да ме отхвърляш отново. Помисли, никога няма да научиш името на този, който я е нападнал. От друга страна, тя ще вярва, че си ти до края на живота си. Наистина ли така си представяш отношенията ви от тук нататък? - тихо се засмя лисицата.

- Не е задължително това да е вярно. - поклати глава в отрицание чернокосият мъж. - Относно отношенията ми с нея, няма ли да пострадат повече, ако се съглася на приумицата ти? - засмя се той.

- Възможно е, но пък ще получиш това, което искаш - ще изчистиш името си. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Крисчън въздъхна тежко и не удостои лисицата с отговор. Вместо това допи и втората си чаша, сетне извади пълна кесия със злато, оставяйки я на тезгяха.
- Но Крис, това е прекалено много, дори и за напитките на дамата. - възрази съдържателя на таверната.
- Искам и стая за вечерта. - усмихна се мъжът. - Трябва да стигне.
- В такъв случай да, заповядай. - възрастният мъж подаде в ръцете на Крисчън един ръждив ключ. Все пак, стаите в тази странноприемница никак не бяха луксозни.

Нана също допи виното си и повдигна вежда. Щеше да се отърве най-сетне от наемния убиец?!
- Тук ли ще живееш вече? - изсмя се лисицата. - За мен е добре дошло, вероятно след като онази Силиа разтръби на всички какво си ѝ сторил, ще е единствената ти опция.

Крисчън поклати глава.
- Не, ела. Искам да ти покажа нещо. - усмихна се приветливо той.

Нана присви очи, но все пак стана от стола си и последва наемния убиец към стаята, която беше наел току-що. Не разбираше какво го прихваща, но тук беше пълно с хора, ако пробваше да я нападне, щеше да може да намери помощ.

Силиа беше дошла в таверната да пие. Не можеше повече, искаше в нещо да удави нестихващата си мъка. Не ѝ пукаше, че не може да се напие, поне щеше да си отиде от този свят от алкохолно натравяне. Беше спряла да брои чашите с абсент, а барманът я гледаше със смесица от възхищение и притеснение. Беше направила цял списък с потенциални извършители и мотивите им, но не можеше да посочи нито един. Най-виновни в очите ѝ изглеждаха Лилит и баща ѝ. От проклетата Нана бе разбрала, че Крис е в дома ѝ, явно талисманът още бе в него. Лилит също имаше мотив, но Силиа си мислеше, че тя би ползвала отварата, за да спи с него, а не да го кара да я напада. Баща ѝ също бе заподозрян, но не можеше да разбере защо му бе да прави това, вместо просто да я убие, както искаше.
- Е, има ли значение? - изхълца тя и довърши чашата си, като една струйка абсент се стече по брадичката и шията ѝ. - Така и така ще се умира, поне да е с нещо хубаво.

Афсол беше притеснен. Знаеше, че Силиа отива в таверната да пийне нещо, но не се бе прибрала цяла вечер. Принцът влезе вътре и огледа мястото. Забеляза сестра си и се доближи до нея.
- Сил, какво правиш още тук? Нека се прибираме.

- А, не, - завали думите Силиа. - имам още да си допивам. Ще си дойда на сутринта.
Принцесата дори не разбираше с кого точно говори, но ѝ се струваше познат.

Барманът беше друг, предишният си тръгна, тъй като му бе свършила смяната. Той се доближи до двамата с листа, върху който бе записана сметката на Силиа.
- Аз не знам как е жива, господине. Изпила е седемнадесет бутилки абсент.
Афсол не можеше да повярва на ушите си. Изглеждаше пияна, не можеше да повярва, че се е докарала до такова състояние.
- Ще ви платя. - изрече Афсол и се обърна към сестра си. - Тръгваме си и то веднага!

Силиа махна с ръка.
- Добре, добре. - изрече тя и опита да стане, но краката ѝ се бяха схванали и почти не ги усещаше. - Не става, нямам май крака.

Афсол плати на бармана и се обърна към Силиа.
- Глава нямаш, мен ако питаш. - изрече той и помогна на Силиа да се изправи. Принцесата едва се държеше на краката си.
Афсол тръгна с нея към изхода на таверната. Трябваше да се прибере и да накара Исай да ѝ помогне да се изкъпе. Нямаше представа какво да очаква после. Елвира се беше напила доста преди време и се чувстваше зле, не можеше да си представи какво щеше да стане със Силиа след като бе изпила толкова много абсент.

Силиа дойде до странноприемницата и се настани в ъгъла на помещението, след което си поръча направо литър абсент. Всичко в жалкия ѝ живот отново се стичаше, както трябва. 

Лорд Гордън продължаваше да дави мъката си в алкохол. Вече почти не му беше останало злато, но мъжът продължаваше да се напива почти до несвяст. Той седна в ъгъла до някаква русокоса жена, която също пиеше абсент.
- Явно не съм само аз... - под носа си измъмри той, наливайки си от собствената бутилка, която също си бе поръчал.

Силиа леко се подразни, че този баш до нея седна, но все едно - не желаеше проблеми.
- Трябва ли да пиете толкова? - попита тя. 

- Имам си проблеми, момиче. - махна с ръка лордът, отпивайки голяма глътка от чашата си. - Ами ти? Мен укоряваш, а се виж - на годините на дъщеря ми изглеждаш, а си и ти тук...

Силиа едва се сдържа да не се изсмее.
- И аз си имам пробелми. - сви рамене тя и отпи голяма глътка от абсента си. - Проблемите ви нямат ли решение?

- Ами засега нямат. - тежко въздъхна възрастният мъж. - Съпругата ми не желае и да чуе за мен, дъщеря ми също... Съсипах си семейството. Ами твоите?

- Те моите никога не са имали решение, така че... - въздъхна принцесата. - И какво сте сторили, че съпругата ви и дъщеря ви са се отказали от вас?

Лорд Гордън изпи чашата си на екс, сетне си наля нова.
- Знам, че не трябваше да го правя. Със съпругата ми имахме страхотни отношения, но уви, след време започнах да се чудя дали пък не съм си пропилял времето... Срещнах една красива куртизанка, която не работеше в долнопробните публични домове, в които не бих стъпил, заклевам се. Дори не знам как посещенията ми при нея станаха почти ежедневни. - въздъхна той. - Сега нито Клаудия, нито Нана искат да ме видят отново. 

- Нана?! - възкликна Силиа и присви очи. - Това ли е куртизанката? Една розовокоса про... жена?

- Да, познаваш ли я, момиче? - с надежда в гласа попита лорд Гордън. Думите му от по-рано относно публичните домове не бяха истина, но така или иначе се срамуваше да признава, че Нана не е единствената лека жена, с която се беше виждал. Шансът това момиче да познава Клаудия или Беатрис винаги съществуваше, не можеше да си позволи да сподели прекалено много.