Странноприемницата

Нана отпи от виното си.
- Според мен не е толкова странно. - намеси се в разговора им лисицата. - Наскоро разговарях с "потърпевшата". Аз все още смятам, че тя, или приятелката ѝ Елвира имат пръст в това. Имат и мотив.

Крисчън хвърли остър поглед към Нана.
- Все още ли не си избила тази налудничава мисъл от главата си?

Нана въздъхна.
- Наясно съм, че не ми вярваш, но аз също имам право на мнение и досега не съм чула, или видяла нищо, което да го промени. - невъзмутимо отвърна лисицата и отпи от виното си.

- Разбираемо е, че искаш да защитиш приятеля си, но аз всъщност познавам тази Силиа и мога да ти потвърдя, че не е способна на подобни неща. - отвърна Орландо. - Има в Еритос един тъмен елф обаче, който е изключително долен парцал! Посмя да се сближи с шефа и само ако разбера, че той стои зад това, ще си припомни името, а и други неща на Арчибалд.

Нана изсумтя, чувайки думите на този непознат за нея мъж. Какъв приятел?! Тя изобщо не искаше да бъде близка с проклетия наемен убиец!

- При други обстоятелства бих се съгласил с теб. - засмя се Крисчън. - Но не е възможно. Конър се омъжи, не мисля, че вече го вълнуват подобни истории. - с подигравателен тон продължи той.

Орландо повдигна вежди учудено.
- Долният парцал се е омъжил?! А на мен ми разправяше, че не харесвал мъже, знаех си, че през цялото време ме е лъгал! Нещастник, всичко което му се случи, му беше малко! - разгневи се Орландо.

- Не мислите ли, че се отклонявате доста от същинската история? - намеси се Нана. Не познаваше твърде добре тъмния елф, но не смяташе да слуша за любовния му живот. - След като не е той и не вярвате на моята версия, кой според вас би могъл да го стори?

- Всичко в твоята "версия" е нелепо. - засмя се Крисчън, макар и новополучената информация никак да не му харесваше.

- Аз също не знам, захарче. - отвърна Орландо. - За съжаление, в тази ситуация без името на клиента ще трябва сами да го намерите. Единственото, което знам е, че живее в Еритос в момента, но това не помага особено.

- Еритос няма много жители, които имат зъб на онази Силиа. Както и да го погледна, не виждам кой друг има мотив да стори това, освен тя самата. - лисицата смяташе да настоява. В един момент, без нова информация, наемният убиец щеше да започне да гледа на нещата по нейния начин.

- Не съм особено съгласен. - отвърна Орландо. - Разбирам защо ти се иска да е тя, но в никой случай не е такъв човек. Преди това беше станала жертва на делюзиите на долния парцал Конър, който използваше нея, за да задоволява желанията си към шефа ми, тъй като имат еднакъв цвят на косата. Ако той не го е сторил, наистина не мога да предположа кой би бил. За всеки случай мога да изпратя телеграма на Арчибалд, ако искате. - Орландо нямаше търпение да изпрати надзирателя по следите на тъмния елф.

Нана присви очи. Изобщо не ѝ харесваха намеците на този мъж относно нея и наемния убиец.
- Не ми се иска каквото и да било. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Просто не виждам друго обяснение.

Крисчън се засмя.
- По принцип бих бил във възторг от това предложение, но нека имаме малко уважение към горкия съпруг на тъмния елф. - подигра се той. - Познавам го, не би позволил на... половинката си да свърши подобно нещо. А и подозирам, че дори и двамата заедно не биха могли да си позволят специалитетите на Арабела.

- И това го има. - замисли се Орландо. - То тези в Еритос не са ли доста бедни по принцип? Това може да ви помогне, вижте кой от тях има пари да си позволи такава покупка от Шиера.

- В такъв случай е още по-странно. - намеси се Нана. - Не знам колко струва това нещо, но онези в Еритос едва си купуват храна, не виждам как някой от тях може да си позволи подобно нещо. Живях известно време там, повярвайте ми, ужасно е.

- Не съм сигурен за точната цена, но стоките на Арабела обикновено стигат девет-цифрени суми в злато. Едва ли са много хората, които могат да си купят подобно нещо. Кралицата им чиста ли е?

- Кралицата на Еритос нехае за кралството си и не съм сигурен, че помни името ми, както и това на Силиа. - засмя се Крисчън. - Бих заподозрял Камила, съветницата ѝ, но не мисля, че е способна да стигне чак до там. - поклати глава в отрицание мъжът. - А и не помня да съм я наскърбявал някога.

Орландо се замисли, сетне вдигна поглед към странната жена с Крис.
- А ти? Доста ожесточено искаш да хвърлиш вината върху други. - засмя се той. Искаше да види как ще реагира, ако я провокира. Все още не разбираше защо Крис дори я е довел, обикновено не го занимаваше с жените си.

- Аз? - повдигна невярващо вежди лисицата. - Вие полудяхте ли и двамата? Никога не бих похарчила изкараното си с толкова труд злато за подобна простотия!