Странноприемницата

Крисчън се обърна към лисицата.
- И двамата? Аз лично нищо не съм казал. - с насмешка отвърна той. - Би било интересен обрат на събитията, признавам, че не се бях замислял досега за тази възможност.

- Ти не си с всичкия си! - повиши леко тон Нана.

- Знам ли? - усмихна се мъжът. - Не искам да ти върна устройството на гнома, не е като да нямаш мотив...

Нана се размърда неудобно на стола си. Наемният убиец и пред други ли смяташе да я заплашва?
- Постъпката ти действително ме дразни много и никога не съм го крила! - отсече лисицата. - Ако исках обаче да ти сторя нещо, защо щях да нападам онази Силиа? Щях просто да използвам каквото и да е това нещо върху теб.

Орландо присви очи.
- Крис, ще трябва да се съглася с нея тук. Наистина си полудял. Преди поне бяха по-сговорчиви тия жени които чукаш, да умреш ли искаш? - изсмя се мъжът.

- Уви, точно защото не искам да умирам все още, се намираме в тази ситуация, приятелю мой. - засмя се Крисчън.

Нана извъртя очи, сетне отпи от виното си.
- Както и да е, не съм аз. - студено продължи тя. - През половината време дори не знам за какво говорите, нито познавам хората, които споменавате.

- Знам, шегувах се. - с насмешка въздъхна Крисчън. - Това обаче никак не променя положението ми. Дори и никой от вас да не разнесе тази история, все някой от участниците ще го направи публично достояние на някое събиране. Не само няма да мога да изчистя името си, а и Силиа ще страда ненужно, при положение, че е напълно невинна във всичко това.

Орландо не беше сигурен какво да отговори на това, бе направил всичко, което можеше, но получаването на информация от Арабела беше почти невъзможно.
- Съжалявам, ако все пак науча нещо полезно, ще те уведомя. - отвърна мъжът, сетне хвърли една малка кесия със злато на бара и си тръгна. Нямаше търпение да се прибере при Закиел и да го покани да излязат на вечеря. Този път шефът му вече трябваше да се съгласи!

Крисчън въздъхна и изпи почти недокоснатата си чаша на екс.
- Това не беше особено продуктивно. - сви устни той.

- Все още ли не искаш да обмислиш предложението ми? - усмихна се чаровно лисицата. - Не изглежда да ти остават много други опции.

Крисчън щракна с пръсти, за да привлече вниманието на съдържателя, сетне кимна към бутилката с вино, за да си поръча още една чаша.
- Предложението ти е почти толкова нелепо, колкото измислицата ти за станалото.

- Не бързай да ме отхвърляш отново. Помисли, никога няма да научиш името на този, който я е нападнал. От друга страна, тя ще вярва, че си ти до края на живота си. Наистина ли така си представяш отношенията ви от тук нататък? - тихо се засмя лисицата.

- Не е задължително това да е вярно. - поклати глава в отрицание чернокосият мъж. - Относно отношенията ми с нея, няма ли да пострадат повече, ако се съглася на приумицата ти? - засмя се той.

- Възможно е, но пък ще получиш това, което искаш - ще изчистиш името си. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Крисчън въздъхна тежко и не удостои лисицата с отговор. Вместо това допи и втората си чаша, сетне извади пълна кесия със злато, оставяйки я на тезгяха.
- Но Крис, това е прекалено много, дори и за напитките на дамата. - възрази съдържателя на таверната.
- Искам и стая за вечерта. - усмихна се мъжът. - Трябва да стигне.
- В такъв случай да, заповядай. - възрастният мъж подаде в ръцете на Крисчън един ръждив ключ. Все пак, стаите в тази странноприемница никак не бяха луксозни.

Нана също допи виното си и повдигна вежда. Щеше да се отърве най-сетне от наемния убиец?!
- Тук ли ще живееш вече? - изсмя се лисицата. - За мен е добре дошло, вероятно след като онази Силиа разтръби на всички какво си ѝ сторил, ще е единствената ти опция.

Крисчън поклати глава.
- Не, ела. Искам да ти покажа нещо. - усмихна се приветливо той.

Нана присви очи, но все пак стана от стола си и последва наемния убиец към стаята, която беше наел току-що. Не разбираше какво го прихваща, но тук беше пълно с хора, ако пробваше да я нападне, щеше да може да намери помощ.

Силиа беше дошла в таверната да пие. Не можеше повече, искаше в нещо да удави нестихващата си мъка. Не ѝ пукаше, че не може да се напие, поне щеше да си отиде от този свят от алкохолно натравяне. Беше спряла да брои чашите с абсент, а барманът я гледаше със смесица от възхищение и притеснение. Беше направила цял списък с потенциални извършители и мотивите им, но не можеше да посочи нито един. Най-виновни в очите ѝ изглеждаха Лилит и баща ѝ. От проклетата Нана бе разбрала, че Крис е в дома ѝ, явно талисманът още бе в него. Лилит също имаше мотив, но Силиа си мислеше, че тя би ползвала отварата, за да спи с него, а не да го кара да я напада. Баща ѝ също бе заподозрян, но не можеше да разбере защо му бе да прави това, вместо просто да я убие, както искаше.
- Е, има ли значение? - изхълца тя и довърши чашата си, като една струйка абсент се стече по брадичката и шията ѝ. - Така и така ще се умира, поне да е с нещо хубаво.