Странноприемницата

Силиа се намръщи. Защо всеки трябваше по някакъв начин да е замесен с онази противна лисица?
- За мое огромно съжаление, да. - изрече тя и допи чашата си с абсент. Желанието ѝ да се напие започна да се изпарява, направо вече искаше да умре. - Честно казано, вече не се учудвам на реакцията на съпругата и дъщеря ви. Точно това заслужавате, задето сте посмял да се занимавате с тази противна нещастница! 

Възрастният мъж отново въздъхна.
- Знам, че не съм в правото си, но ти изглежда не познаваш Нана толкова добре, както аз. Тя е великолепна, никога досега не съм се чувствал така с жена! Тя наистина ме разбираше. 

Силиа не успя да се сдържи и се засмя.
- Ама разбира се, че това е правила. Да ви кажа честно - изобщо не ѝ е пукало за проблемите ви. Държала се е мило с вас, което силно ме изненадва, за да печели злато. Изобщо не е мила, както я представяте, даже напротив! 

- Момиче, не разбирам защо говориш така по неин адрес. - навъси вежди лорд Гордън. - Тя не е такава, знам че и ти като мен си предубедена към куртизанките и интелекта им, но те уверявам, че Нана е различна. Ако имаш възможност да прекараш повече време с нея, ще разбереш. Аз уви изпуснах шанса си...

Силиа махна с ръка.
- Изобщо не съм предубедена към куртизанките. - изрече тя. - И аз съм посещавала такива навремето. Също така, по-добре да умра, отколкото да прекарвам време в компанията на тази проклетница. Разбира се, че ще се държи мило с клиентите си, все пак от вас печели. Вие сте този, който не се е сблъсквал с истинската ѝ същност.

Гордън поклати глава в отрицание. 
- Аз я познавам добре, все пак я посещавах почти ежедневно. Разбира се, че златото е важно, инак тя не би могла да се издържа. - отвърна той. - Нана е мила и наистина се интересуваше от проблемите ми, за разлика от съпругата ми, която вечно ме обвиняваше за всичко. 

- Разбира се, че ще се "интересува", нали от това си вади хляба? - Силиа направи кавички с ръце. - С вашето държание, не се учудвам, че съпругата ви не ви е обръщала внимание или ви е обвинявала. Не разбирам как всички си губите акъла по тая непрокопсаница. - изсумтя принцесата.

- Всички? - повдигна вежди лорд Гордън, след което отново отпи от чашата си. - Аз не познавам другите клиенти на Нана, но тя винаги казваше, че не я посещават твърде много хора. Затова и тарифата ѝ беше толкова висока, но я разбирам. Момиче, защо говориш така за горката жена?

- Горката жена... - изсмя се Силиа. - Божества, а мен обвиняват, че правя магии. Грам не разбирам как ще искаш да купиш дом на тая ненормалница, която ти изпиваше енергията. Че даже и ще живееш с нея. Всички сте си изгубили акъла по тая противна нещастница. 

Лорд Гордън беше започнал да се напива и леко заваляше думите си.
- Ама момиче, аз не съм ѝ купил дом, нито живея с нея. - повдигна отново вежди той. - Крис живее с нея. Още не съм му платил дрехите... - отнесено отвърна мъжът.

Силиа извъртя очи. Бе склонна да вярва, че онази идиотка си е измислила, че Крисчън е при нея, но и този твърдеше същото. 
- Разбира се, той също не е наред. - изсумтя принцесата. 

- Той не ми го спомена като пихме одеве, но после разбрах. - бавно издиша Гордън. - Вероятно не е искал да се почувствам зле, заради симпатиите си към Нана. Предполагам си заслужавам тази съдба, задето въобще посмях да се виждам с нея... 

- Кое не ви е споменал? Че не е наред ли? - вирна вежда принцесата и си поръча друга бутилка абсент. - И да, то до това води да се виждаш с тая противна нещастница. Горката ви съпруга, която и да е.

- Че живее с Нана. - с горчив тон се изсмя Гордън. - Съпругата ми Клаудия е прекрасна жена, тя също не заслужава това, което ѝ причиних. Осъзнавам го, но няма да се лъжа. Ако имах достъп до златото си, вероятно щях да продължа да посещавам Нана. 

- Като сте идиот... - отпи от чашата си Силиа. - Но това мен по никакъв начин не ме интересува, връзвайте ѝ се, само не разбирам после защо мрънкате.

- Клаудия не трябваше да научава за това. - изхълца Гордън, вече доволно почерпен. - Дори не съм сигурен Беатрис как е разбрала.

- Беатрис? - сбърчи вежди Силиа. - Това дъщеря ви ли трябва да е?
Тя се изсмя.
- Как очаквате жена ви да не разбере? Истината излиза наяве на тоя свят рано или късно. Не мога да повярвам, че не се разкайвате за действията си. Съжалявате, че вече нямате пари, а не за това, че сте разбил семейството си.

- Беатрис е дъщеря ми, да. - бавно кимна лорд Гордън. - Всичко това се случи заради нея! Ако Клаудия беше спряла да ме укорява за начина ми на възпитание, никога нямаше да погледна друга жена. Не, че не обичам и двете, но ти не ме разбираш. Само Нана ме разбираше... Какво като съм дал малко злато... - въздъхна отново той. 

- Права е била. Никога нямаше да погледнете друга, ако я обичахте, ама къде ти. - изрече Силиа. - Дори не съм сигурна, че искам да разбирам още един идиот, който се мъкне след полата на онази нещастница.

- Така говориш, защото си млада още. След години е друго, момиче. - провлачи възрастният мъж. - Нана никога не ме укоряваше за нищо. Плюс това е млада и красива. Не, че Клаудия не е красива, но определено не е първа младост вече...

Силиа извъртя очи. Тоя беше явно също толкова противен, колкото и онази нещастница.
- И защото не е първа младост е заслужила подобно отношение?! - вирна вежда Силиа. - Добре че ви е зарязала. По-добре късно, отколкото никога.

- Не говори така момиче, аз държа на съпругата си. - отвърна Гордън, наливайки си нова чаша. - Не съм... Чак толкова глупав. Знам, че Нана не ме обича, макар и да имам чувства към нея. Надявам се поне Крис да е спазил обещанието си и да ѝ е казал истинската причина, заради която спрях да я посещавам...

Силиа отново се изсмя.
- Направо държите на съпругата си. Защото държите на нея ѝ изневерявате и изпитвате чувства към някаква противна куртизанка? Тая наистина ви изпива мозъците. - продължи да се смее Силиа, сетне отпи от чашата си. - Спокойно, сигурна съм, че Крис е предал съобщението ти.

Гордън повдигна вежда.
- Как знаеш? - с провлачен говор попита той.

Силиа сви рамене.
- Живее при нея, купи ѝ дом, добри приятели са си, ще ѝ е казал.