Странноприемницата

- Интересно. Значи вероятно той е сводника, с когото горката Нана има проблеми в последно време. - лорд Гордън вече доста се бе напил.

Трябваше ли да я учудва, че Крисчън е станал сводник на тая ненормалница?
- Не разбирам за какво му е да е сводник на тая, но няма и да се учудя. - въздъхна Силиа. 

- Нана със сигурност печели доста, но наистина е жалко, ако има проблеми поради това... - унесено отвърна възрастният мъж. - Познавам Крис и Арус от години, не са лоши хора. 

- Все едно. - изрече Силиа. Настроението ѝ съвсем се беше скапало. 

Лорд Гордън допи бутилката си с абсент и с тъжно изражение установи, че няма повече алкохол. Тъй като не можеше да си позволи да си купи повече за тази вечер, мъжът реши да си легне в стаята, която от край време обитаваше.
- Хубаво си говорихме момиче, аз ще те оставям... - мъжът бавно стана и с разкривена походка се запъти към частта със стаите. Разбира се, в опиянението си, беше забравил да плати бутилката с абсент, която продължаваше да стои на масата на русокосата жена.

- Ама много хубаво, пак трябваше да слушам за тази нещастница. - изсумтя Силиа. 
Принцесата тежко въздъхна. Вече не знаеше какво да си мисли. Може би беше най-добре да прекрати отношенията си с Крисчън след като се разбереше истината зад нападението ѝ. Не мислеше, че може да се занимава с простотиите около Нана повече. Тя допи и тази бутилка, след което си поръча още една. 

Силиа не бе си тръгвала от таверната. Хубаво ѝ беше да си пие и да си поспива няколко часа, затова си бе наела и стая. Барманите вече я гледаха подозрително и се обзалагаха кога точно ще умре от алкохолно натравяне. Не че пиеше по три литра абсент, но обръщаше по пет-шест малки бутилки. Най-сетне бе успяла донякъде да потуши нестихващата болка в сърцето си, или пък беше толкова пияна, че не можеше да чувства повече. Чудеше се как така Афсол все още не бе тръгнал да я търси, но ѝ беше все тая.

Лилит бе дошла до таверната и си поръча чаша уиски. Изненада се, когато видя Силиа, но нищо, щеше да я подразни.
"Здрасти, госпожице Дърво.", изрече жената и седна срещу нея. "Проблеми в рая?"

Силиа извъртя очи. От всички ненормалници точно тази ли трябваше да дойде?
- Какво искаш? 

Лилит сви рамене.
"Минавах от тук, не предполагах, че ще те видя.", отвърна тя и отпи от чашата си. "Мисля, че имам лоши новини за теб."

Силиа извъртя очи.
- Нямам време да се занимавам с теб, идиотке. Какво искаш?

"Не съм аз идиотката, а ти.", изрече Лилит и повиши глас. "Стотици пъти ти казвах какво ще стане, ако не се усъвършенстваш, но ти не повярва. Любимият ти Крис се премести да живее при Нана. Стана бая време вече."

Силиа изсумтя. Хайде пак тази история. Явно беше истина, тъй като трети идиот го твърдеше. Трябваше ли реално да я интересува? И без това никога не е била сред приоритетите му.
- И? Аз какво трябва да направя?

Лилит се засмя. Някои от присъстващите бяха обърнали внимание към тях.
"Не знам, скъпа. Може би е добре да ме послушаш и да знаеш как да задоволяваш мъж, за да не те напусне и следващия.", отвърна Лилит.

Силиа извъртя очи.
- Не е това причината, идиотке. - изсъска Силиа. Хората наоколо нямаха ли си друга работа? - Не съм го вързала, за да му казвам къде да ходи и какво да прави. И като го знам колко го е грижа за проблемите на противните ти приятелки, няма да се учудя да ѝ помага с кой знае какво.

"С каквото и да е, навярно е много по-забавно от това да си прекарва времето с теб, госпожице Дърво.", присмя се Лилит. "Аз ти казвах какво да направиш, ти не, та не. Сърбай си сега попарата."

Силиа започваше да се дразни. Защо трябваше всичко да обръщат към нея? Защо да беше нейна вината, че Крисчън не ѝ обръщаше внимание?
- Не те разбирам какви глупости говориш, Лилит, но нямам намерение да ги слушам.

"Казвам, че ако продължаваш да си седиш като дърво в леглото няма да задържиш мъж за дълго там.", присмя се жената. "Даже се чудя как си задържала и Крисчън толкова дълго време."

Силиа нямаше намерение да слуша тази. Тя се изправи от масата, но залитна и падна на задника си. Надигна се и злобно изгледа близките присъстващи, които едва сдържаха смеха си.
- Това не те интересува, курво смотана. Моят живот си е мой, не разбирам ти къде се месиш. - изсъска принцесата и залитайки се отправи към стаята, която си бе наела.

Лилит въздъхна и допи чашата си.
"Никога няма да се оправи тази.", изрече тя и се доближи до бара. 
Остави чашата си и барманът я напълни.
"Дочух разговора ви. Този Крисчън, който споменавахте бодигардът на Арус ли е?"
"Същият.", кимна Лилит и прие чашата с уиски.
Барманът погледна към стълбището, сякаш можеше да види Силиа там.
"Че с тази ли излиза сега? Вярно, хубавичка е, ама чак толкова. Нещо не ѝ е наред май."
"То кога ли ѝ е било нещо наред.", засмя се Лилит. "Излизаше. Сега излиза с една доста по-красива и екзотична жена. Дървото си изтърва шанса, ама така е, като не чува."
Лилит допи уискито си и после си тръгна.