Търсене

- А то какво всъщност ѝ има на поведението? Според мен е прекрасна. - закачи я Арус.

Силиа сви рамене. - Честно казано, нямам представа. Не намирам особена промяна в поведението ѝ.

- Да се спре с кое? - засмя се Арус.

Силиа въздъхна. - Защото са опасни. Едва не си изгуби живота, търсейки безполезни камъни за едната. На другата ѝ купи къща, вярвайки че това ще я накара да се спре. - извъртя очи принцесата.

Крисчън отдавна беше решил да не слуша нелепостите на Арус и се бе отдалечил с чашата си с вино.

- Плащам му повече от добре, аз самият знам какво е да бъдеш беден. - засмя се Арус. - А защо да не се занимава с тях? Те са красиви, той обикновено няма много други претенции.

- И другото намирам за опасно, не съм особено сигурна защо продължава да го върши, явно не му плащаш задоволотелно. - отвърна принцесата. - А занимаването с лисугерите след всичко, което му причиниха няма да разбера изоб…

- Но ти мистериозно намираш проблем само с едното? - повдигна вежди Арус. - Причината за това също ми е ясна, не се безпокой.

Силиа присви очи. - И двете са сравнително опасни. - отвърна принцесата.

- Както и аз самият нямаше да съм тук, ако той отсъстваше, когато ученичката му Рин ме нападна. - отвърна невъзмутимо Арус. - Животът не е особено безопасен никъде, а Крис е достатъчно възрастен да взима сам решения за с…

Катрин почти бе готова със салата си. Сега трябваше само да настърже сиренето, което бе купила и да я разбърка.

Елвира въздъхна. На този етап не мислеше, че за Катрин има спасение. - Дано си прав. - изрече накрая тя.

Силиа въздъхна. Разбираше, че Крисчън е просто слуга, но наистина ли не означаваше нищо? И той беше човек, все пак. - Заради едната от тях можеше да останеш без бодигард. - отвърна принцесата.

- Бих го нарекъл мотивиращо. Може би това ще я накара да се усъвършенства и да не е такова бедствие в кухнята.

- Аз и в нея не се съмнявам, но питам теб в момента. - засмя се Арус. - Не разбирам защо виждаш невероятно красиви създания и от устата ти излизат толкова оскърбяващи слова. - престори се на обиден търговецът.

- Това не е ли малко долно?

Дейвид сви рамене. - Защото това ще отговори на въпроса ми колко отчаяно би искала да е с мен, предполагам. - отвърна той.

Елвира се засмя. - Тогава защо я накара да приготви това?

Силиа скръсти ръце. - Не бих ги определила като прекрасни създания, даже изобщо. - отвърна тя. - Трябва да питаш Лилит относно възползването. Не вярвам тя да е пропуснала шанс да спи с тях.

- Но защо реагираш така остро? - усмихна се Арус. - Не са ли прекрасни създания? И казваш, че в тази Валдора има още повече от тях? Не може да не си се възползвала, щом си била там.

Дейвид кимна. Не виждаше особено добре какво вършеше Катрин сега. - Честно казано, ще е чудо да оцелея след тази уникална вечеря. Явно имам смъртно желание без дори да желая смъртта си все още.

Каво са разплака щото са сети че булката на Курвито много долно нещо съд напрай и зе мангизата за свадбарето с Курвито Каво пада и става и плака океани.

- Опит с лисугерите? По-добре да умра! - изсъка Силиа.

- Тази трябва да я съдят! - измърмори съвсем тихо Халон. Това не приличаше особено много на готвене.

Арус повдигна вежда. - Нима? От опит ли го казваш? Изненадваш ме все по-приятно. - засмя се той.