Евент: Трето парти на кралица Клара

Евдемия дойде и поздрави останалите без Свинята Каво. 

Катрин въздъхна и извади от кошницата си продуктите, както и посуда. Трябваше да приготви първо рибата. 

- Разбира се. - чаровно се усмихна Арус. - Искам единствено да не ви липсва нищо, наистина не знам какво виждате в това ужасно кралство, та не се преместите за постоянно на юг. - въздъхна търговецът. Такива хубави жени не трябваше да живеят в мизерия, като тази.

Дейвид въздъхна. Трябваше да си намери някой, който да опита салатата преди него. Определено не му се умираше все още.

- За добро или лошо, това е родното ми кралство и си го искам обратно. Проблемите му ще са временни и се дължат предимно на некомпетентното управление на онази нещастница Клара. - ядно отвърна тя.

- Че то възможно ли е? - сбърчи вежди Силиа. - Да, повечето имаме гражданства, но не знам, вилната зона и е все пак това - вилна зона. Място за отдих, докато разчистваме чудовищата из ловната ви зона. 

Каво са източи на земята и напрай знаци на курвата да са яви да го ближи. Каво игра гол казачок. 

Елвира от време на време поглеждаше какви ги вършеше Катрин на онази маса. Надяваше се Дейвид да не вземе да се отрови тази вечер. 

Катрин бе взела замразена риба, за да я нареже по-лесно на кубчета. Подправи я с подправките, които бе взела със себе си и се приближи до огъня, за да започне да я пържи. 

- А защо не би било възможно? Далия, Крис и Моника са от Шиера. Прекрасната лисичка Нана е от... забравих откъде беше всъщност, но така или иначе всички определено подобриха стандарта си на живот, откакто живеят в Кросфайър Муунлайт. - намигна ѝ Арус и се обърна към Серена. - Звучи ми доста трудоемко, аз лично не бих се занимавал. Има доста по-доходоносни възможности на юг.

Халон погледна към Катрин и очите му се разшириха от ужас. Та това си бе същинско престъпление срещу храната! 

- От Валдора е "прекрасната лисичка". - направи кавички Силиа. 

Серена усети странна миризма на пържена риба и погледна към Катрин. Не беше чула разговора ѝ с Дейвид от предното събиране и не знаеше какво се случва. Горката Катрин, изглежда беше полудяла. Тя се обърна към Арус.
- Знам, че никога няма да ме разбереш, но за мен това е важно. Вярвам, че ще се справя един ден и това е съдбата ми. - отсече тя. 

Докато рибата се пържеше, Катрин изми айсберг салатата. Обръщаше и внимание на тигана.

- Щом така смяташ. - сви рамене Арус и се обърна към Силиа. - Да, Валдора, благодаря ти. Познаваш я доста по-добре от мен, явно. - усмихна се той.

Нана тихо изсумтя. Не разбираше какво цели търговецът на роби с тези думи. 

Силиа се изсмя.
- Аз? Не, просто запомних родното ѝ място, тъй като там е пълно с такива като нея. - извъртя очи принцесата. - Опасявам се, че сред присъстващите тук, бодигардът ти най-добре я познава. 

Аша усети миризмата на риба и се намръщи.
- Тя трябва ли наистина да прави това? 

Афсол сви рамене.
- Не разбрах много от предишното парти, но явно да. - отвърна принцът. 

- А за него е ясно. - засмя се Арус, отпивайки от виното си. - Да му се не види и на късмета, всички прелестни създания за него се лепват и за мен не остава почти нищо.