Евент: Трето парти на кралица Клара

Дейвид въздъхна и се обърна към Катрин.
- Съжалявам, че те изложих пред присъстващите. Ще ти се реванширам. 

- Наистина няма нужда. - въздъхна Катрин. - Не мисля, че е тайна за някого, че не мога да готвя. 

- Срещата може да се състои. 

- Ти наистина полудя! Тази салата изглежда ужасно съмнителна, сигурно има нещо в нея. 

Евдемия сръга Халон. Този още ли щеше да продължава да се обажда? 

Катрин беше учудена. Дейвид все още ли щеше да ѝ се подиграва? 
- Защо? 

Дейвид въздъхна.
- Защото не е особено редно да си изясняваме отношенията по подобен начин. По-добре да седнем и да поговорим. 

Катрин все още бе изненадана. 
- Това е странно, но добре. Ще се разберем по-нататък. 

Далия не можеше да повярва на това, което виждаше и чуваше. Този ненормален варварин беше унижил това момиче по такъв долен начин и тя все пак прие да се среща с него отново?! Жената започваше да разбира защо тези се водят по акъла на пиклата, явно просто си бяха ниско интелигентни по природа.

Рейс нямаше особена представа какви писма чака господарката му, но изпълни заповедта ѝ да ѝ ги донесе, когато пристигнат. Робът се бе задъхал.
- Тръгнах веднага след като ги доставиха. Това е всичко. - изрече той. 

Каво напрао са кефи на макс че зоба яко и мило нещо салата ама са активира щото простите робини пак не я прайха добре. Каво си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай света и каза бай на мацките ама кат минаваши покрай курвата са изпърдя волканично.

Силиа взе писмата от роба си и му благодари, след което отвори едното и започна да го чете. Проклетите строители най-сетне си бяха свършили работата. 

Лилит не можеше да повярва, че виждаше и най-вече чуваше Рейс. Изобщо не приличаше на онзи зеленчук, в който се бе превърнал.
"Докато беше при мен номера ли ми въртеше, Рейс? Не приличаш на онова, което беше преди време." 

Рейс не можеше да повярва, че попадна на предишната си господарка. От толкова много време не се беше случвало.
- Не се възстанових благодарение на вас. - изрече робът и отстъпи. Не желаеше тази жена да има шанс да го докосне. 

Силиа вдигна поглед за кратко от писмата и забеляза неприятното смущение у Рейс.
- Свободен си, Рейс. Кажи на Клеодора да опакова малко багаж и да дойде.

Рейс само това и чакаше. Той побърза да си тръгне.

Афсол се учуди. Силиа, Клеодора и багаж? Принцът се доближи до сестра си.
- Лоши новини? Ще бягаш ли някъде? 

- Не, напротив - чудесни новини. Най-сетне си имам изцяло мое място и мога да се махна от тук. - усмихна се широко принцесата. - Къщата ми е готова, отивам да я видя. 

- Къщата ти? - учуди се Афсол. 

Аша дочу тази новина и едва сдържа усмивката си. По-добре тази да я нямаше наоколо, за да спре Силас да мечтае за нея. 

- Чудо голямо. - изсмя се Далия, чувайки думите на пиклата. - Вероятно и от там ще успеят да те отвлекат. Честичко ти се случва. - присмя се жената.

- Смей се колкото искаш, тъпа краво. - изсмя се принцесата.
Изобщо не я интересуваше какво щяха да говорят тези. Най-сетне можеше да се махне. 

- Трябва да се прибереш за последното парти. - напомни ѝ Афсол. 

- Но аз не се смея. - опонира Далия. - Констатирам факти, не е много умно от твоя страна да си сама където и да било. С твоя интелект не си в безопасност в кралства пълни с жители, а какво остава ако си сама. 

- Ще видим как ще се стекат нещата. - изрече Силиа и се обърна към Далия. - Не виждам ти за какво се тревожиш за моята безопасност, тъпачке.