Евент: Трето парти на кралица Клара

Катрин бе готова със салатата си. Тъй като използва недоразмразена сьомга, тя се бе опържила до черно отвън, а вътре бе сурова и гумена. За повече вкус ѝ бе добавила повече мед, оцет, чесън и канела, защото мислеше, че ще неутрализира горчивия вкус. Сьомгата имаше вкус на сладко-кисело-солено-горчив кошмар с вкус на изгоряло. Не бе измила добре и зелената салата - тя нагарчаше и бе останал пясък, беше я нарязала и на големи парчета, неудобни за ядене. Част от листата даже бяха увехнали, а други кафяви и лигави. Крутоните, които бе приготвила вкъщи бяха изгорени до въглен и за да ги омекоти ги бе напръскала с вода, което ги направи твърди като камък отвън и лепкави и влажни отвътре. Катрин беше прецакала и дресинга на салатата - бе сложила много чесън, майонеза и лимонов сок. Не успя и да го разбие добре, което го накара да стане на бучки и да се отделят мазнина и вода. Бе решила да замаскира този провал като налее и малко мляко, но това направи соса рядък и подозрителен на вид. Вместо пармезан бе купила евтино сирене и бе настъргала твърде много от него, а преди да го добави го бе и осолила, защото ѝ се стори недостатъчно солено. И тъй като се бе изнервила, бе разбъркала салатата по-агресивно, което я направи на каша - топлата, мазна сьомга разтапяше всичко, а сосът се смеси с водата от салатата. Накрая салатата Цезар изглеждаше като топло-студена лепкава маса, миришеща на чесън, изгоряло и риба.
- Готово. - изрече тя и се доближи до Дейвид, поднасяйки му купичката. 

Халон се приближи леко до Дейвид и едва не припадна. Това наистина си беше престъпление! 

Дейвид погледна към салатата и премигна няколко пъти. Катрин се шегуваше.
- Добре, къде е истинската? - засмя се той. 

Каво жули яко чекии пак добра салата беши давала булчето ама тряаши да раздава на чилядта тука да зобат сичките.

Катрин сбърчи вежди.
- Какво искаш да кажеш? Това е салатата, друга няма. 

Нана се стараеше да не чува простотиите на търговеца Арус, но слуха ѝ за нейно съжаление бе прекалено добър. Лисицата реши да отвлече вниманието си и се загледа в една от беднячките, която беше... сготвила нещо. Какво беше това? Приличаше на същество, размазано от някой от Долината на Кошмарите.

- А, значи не се шегуваш? - усмивката на Дейвид замръзна и той въздъхна. - Виж, Катрин, ако си решила да ме тровиш, просто кажи. 

- По-добре вземи тази салата и утре заведи дело. - посъветва го Халон. - Това е бедствие. 

Каво кряка като гъсок.
- Але булче ти само съд знайш да прайш ве туй е добро нещо салата е прайла булчето Катрин кви сте патрави борсуци. - зверски каза Каво и са цъкцъка.

- Ти защо се обаждаш? - обърна се Катрин към Халон, а след това и към Дейвид. - Няма ли да я опиташ? 

Дейвид отново погледна салатата. Катрин сериозна ли беше? 
- Много ме интересува как си оцеляла сама без робите си, Катрин. - изрече той. - Честно казано, страх ме е да го опитам това. 

- И с право. - продължи да се меси Халон. - Момиче, ти вампири ли ще убиваш? То мирише на чесън, не се трае! 

Каво говори.
- Але булче стига са прай на булчето Катрин ве тя е добро булче. - яко и мило каза Каво.

- Тогава за какво ме кара да я правя тая салата? Искаше да е тук, за да бъдеш уж сигурен, че никой друг нямало да я сготви вместо мен, бла бла. - намръщи се Катрин. 

- И ето затова не е добре да си беден. - измънка под носа си Нана. - Всички намират за забавно да се подиграват с теб. 

- Радвам се, че си го прозряла. - отвърна Крисчън, дочувайки думите на лисицата. - А смятах Дейвид за възпитан. Тази постъпка от негова страна спрямо горкото момиче наистина е... неразбираема.

Дейвид въздъхна.
- Дано вкусът е по-добър от визията. - изрече мъжът и заграби от салатата.
Веднага след като пое хапката в устата си, езикът му започна да пари от всичката сол. Катрин солта от морето ли бе сложила тук? Той не усещаше почти нищо друго, освен сол, изгоряло и чесън. Дъвчеше някаква гумена подметка, но не можеше да каже дали беше рибата или гадните крутони, или нещо друго гадно. Накрая усети... канела?
- Канела? 

Халон беше сащисан.
- Трябва ли да викаме лечител? 

- Не. - отвърна Дейвид.
Надяваше се езикът му да не се разяде от всичката тази сол.
- Ужасна е, но благодаря за опита. 

- И ти искаше да живея тук! - скръсти ръце Нана. - Не че ти и приятелите ти не се подигравате с мен и там, но това е наистина ужасно. Сега разбирам характера на онази дъртофелница, то тук изглежда други, освен луди няма.