Евент: Трето парти на кралица Клара

Катрин се плесна по челото.
- Каво, ти наистина не си наред. 

Каво са изпърдя мощно напрао зафунтя яко на чесън и говори.
- Але булче не ве туй е добро нещо тоз крадливия серсем Дейвит е пълен минус ве много си изкарва остата ама ше го пишим да яде клона. - обясливо каза Каво.

Юки проклинаше усиленото си обоняние, защото вонята на чесън вече се беше разнесла из цялата местност. Лисицата се опитваше да изключи сетивата си, но безуспешно. 

- Щом ти харесва... - измърмори Катрин. 

- Разбира се, че ще му хареса. Той е побърканяк, това не бива да ви учудва. 

Курвито щеши да помпи булката си в гъзарете ама кончо го спря. Каво говори.
- Але булче недей си изкарва остата ве ти прай салата на мойто Курви после ти го бутнахме яко за здраве. - сексиво каза Каво.

- Може да оставите малко за онази дрипла. Предполагам, че в крайно бедното ѝ кралство нямат читава храна, затова това ще ѝ хареса. - изсмя се Елвира. 

Аша се засмя.
- Милбърн може и наистина да е крайно бедно кралство, но никога не сме били в недостиг на хранителни продукти, както тук. Щом на теб ти харесва бъркоча на приятелката ти, яж го ти. Аз нямам намерение да опитвам тази помия! 

Афсол въздъхна. Надяваше се тези двете да не ескалират.
- Дами, моля ви, няма нужда от подобни спорове. 

"Нямам представа как изглежда това ядене, но миризмата на чесън наистина се усеща навсякъде. Дори не знам как постигна това, Катрин.", изсмя се Лилит. 

Дейвид въздъхна и се обърна към Катрин.
- Съжалявам, че те изложих пред присъстващите. Ще ти се реванширам. 

- Наистина няма нужда. - въздъхна Катрин. - Не мисля, че е тайна за някого, че не мога да готвя. 

- Срещата може да се състои. 

- Ти наистина полудя! Тази салата изглежда ужасно съмнителна, сигурно има нещо в нея. 

Евдемия сръга Халон. Този още ли щеше да продължава да се обажда? 

Катрин беше учудена. Дейвид все още ли щеше да ѝ се подиграва? 
- Защо? 

Дейвид въздъхна.
- Защото не е особено редно да си изясняваме отношенията по подобен начин. По-добре да седнем и да поговорим. 

Катрин все още бе изненадана. 
- Това е странно, но добре. Ще се разберем по-нататък. 

Далия не можеше да повярва на това, което виждаше и чуваше. Този ненормален варварин беше унижил това момиче по такъв долен начин и тя все пак прие да се среща с него отново?! Жената започваше да разбира защо тези се водят по акъла на пиклата, явно просто си бяха ниско интелигентни по природа.

Рейс нямаше особена представа какви писма чака господарката му, но изпълни заповедта ѝ да ѝ ги донесе, когато пристигнат. Робът се бе задъхал.
- Тръгнах веднага след като ги доставиха. Това е всичко. - изрече той.