Търсене

Елвира дълго се къпа. Не обръщаше внимание на почти горещата вода. Искаше просто да напари тялото си и да се затопли. След като приключи, Елвира с мъка облече халата си. Банята бе обгърната от гъста мъгла. Не можеше да в…

- Добре. - едва успя да отвърне и тя хлопна вратата на банята. Принцът въздъхна. Елвира несъмнено щеше да се почувства по-добре и навярно щеше направо да го убие задето я бе докарал до подобно състояние. Тази мисъл го из…

Елвира отвори очи. Чувстваше се много по-добре, но не достатъчно, за да излее гнева си върху Афсол така, както заслужава. Тя се надигна в леглото си и леко ѝ се зави свят. Добре, щеше да се нахрани, колкото и да не желае…

Афсол успя да я хване, преди да е ударила главата си в пода. Той я вдигна на ръце и веднага я поведе към стаята ѝ. Положи я върху леглото ѝ и я зави. Тя не биваше така рязко да се изправя. Той реши да остане край нея и д…

Елвира махна с ръка. - Няма нужда и сама мога. Жената се изправи рязко от мястото си и пред очите ѝ заиграха десетки черни петна. Тялото ѝ се отпусна и тя се свлече.

- Разбирам. Не знам кога за последно си се хранила, но утре сутрин ще ядеш. - изрече той и допи чая си. - Ще си лягам, нека те съпроводя до стаята ти.

- О, не, не бих могла. - намуси се Елвира. - Само при мисълта за храна ми призлява. Чувствам се зле, не желая да се тормозя и с храна.

Афсол присви устни. Знаеше, че той има голяма вина за състоянието, в което се намираше Елвира. Не желаеше да я гледа по този начин. - Ще помоля Мели да приготви нещо по-силно. - отвърна той. - Състоянието ти не ми харесв…

Елвира започна да разтрива едното си слепоочие. - Така сякаш всеки момент ще умра. Жалко, не се случва. - отвърна тя тихо. - Да ме пита някой защо пих толкова...

Афсол се обърна към нея и се усмихна. - Здравей. Как се чувстваш?

Елвира се бе събудила по едно време и реши, че има сили да изпие отварата, която Афсол ѝ бе донесъл. Жената се почувства малко по-добре. Поне вече не повръщаше толкова често. Тя все още се чувстваше страшно отпаднала. Гл…

Елвира въздъхна и отново затвори очи. Надяваше се скоро да се почувства добре, иначе щеше да се моли да умре.

- Добре. - изрече Афсол и свали часовника от стената. - Ще те оставя да си почиваш. До леглото има кофа, ако ти потрябва, приготвил съм и вода. Ако намериш малко сили в себе си, изпий отварата. Той отвори вратата на стая…

Елвира го изгледа с поглед, който можеше да го изпепели. Заради кого ли се беше докарала до такова безпомощно и унизително състояние? - Не мисля, че стомахът ми ще понесе и капка вода. - изрече тя намусено, когато поглед…

- Аз те доведох. Минах през таверната снощи и те заварих зарината с бутилки алкохол. - отвърна той. - Реших да те доведа тук, защото не бях сигурен дали няма да се влошиш. Доведох и Мели, за да ми помага. Той отиде до но…

Елвира се сепна, когато чу гласа на Афсол. Тя се огледа и осъзна, че се намира в стаята, в която живееше в замъка му. Беше се напила до безпаметност и го беше потърсила? - Аз... не помня как дойдох тук. - отвърна уморено…

Афсол кимна, макар и да знаеше, че тя не го е видяла. - Това би било добре. - тихо изрече той. - Тялото ти има нужда да се възстанови от онова снощи.

Елвира отвори очи и мигом съжали. Беше ѝ лошо. Божества, колко лошо ѝ беше само! Жената изстена тихо, звукът от това засили главоболието ѝ. - Не ми е добре. - изпъшка тя, говорейки на себе си. - Няма да пия повече.

Афсол бе довел Елвира в замъка си и цяла нощ стоя край леглото ѝ, за да я наблюдава. Жената спеше и се събуждаше само за да повърне. Той знаеше, че тя ще се чувства ужасно, когато се събуди изцяло, затова бе приготвил си…

Афсол тежко въздъхна. Джой влезе в библиотеката. - Добре ли сте, господарю? Чух викове и дойдох да проверя какво става. - Всички си тръгнаха. - горчиво се изсмя Афсол. - Тръгнаха си? Не ви разбирам. - Елвира и Силиа напу…

Силиа скръсти ръце. - Ако започнеш да се променяш, ще си помисля. До тогава ще остана във вилата си, за да си върша работата. - изрече принцесата и тръгна да излиза. - Дано ти дойде акълът в главата. Принцесата излезе от…

- Снощи прекалих, признавам. - въздъхна принцът. - Няма нужда да се изнасяш. Поне ти недей.

Силиа сви рамене. - Не знам, но защо не? От както се случи онова с Борто, ти погледна ли я? Не. - отвърна принцесата. - Манията ти вече е излязла извън всякакъв контрол. Забрани на мен и Крис да идваме в замъка ти и щом …

Думите на Силиа изобщо не се харесаха на Афсол. Мисълта, че Елвира може да бъде в леглото с друг мъж и да му се отдава, го караше да се дразни. - Мислиш ли?

Силиа скръсти ръце. - Съмнява ме нещо да ѝ се е случило. По-скоро на жената вече ѝ писна да не ѝ обръщаш и капка внимание и да се държиш като старец, на който младите му са криви. Най-вероятно си е намерила компания за в…