Търсене

Лилит въздъхна тежко. "Дано той скоро се осъзнае и си намери жена, която проявява поне капка загриженост за него."

- Ни най-малко не ти се подигравам. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен защо влагаш толкова смисъл в небивалици като тези, рано или късно ще бъдат забравени, не вярвам някой да се интересува истински. Ако се тревожех тол…

Силиа ядно въздъхна. - Стига си говорила глупости, Лилит. Вярвам в уменията на Крис и знам, че ще се справи с евентуална заплаха. Пък и вече ти казах, че нямам навик да следя хора.

Беатрис извъртя очи. - Не знаех, че си склонен да се подиграваш на момиче в беда. - скръсти ръце тя. - Арус няма да ми помогне, най-много да си навлече гнева на лейди Кнов, а и вероятно всички там го познават. Дали Пейтъ…

Лилит се изсмя. "Ако ти пукаше толкова за горкия Крисчън колкото твърдиш, щеше да си отишла в таверната и да си се поинтересувала дали още е там."

- Все още смятам, че трябва да изпратим Арус. - с насмешка отвърна Крисчън. - Той е ненадминат в това да извади от кожата му всеки.

Силиа въздъхна. - За разлика от теб, Лилит, аз не следя хората. Как бих могла да знам, че са били все още в таверната? Не очаквам някой да ми съобщава подобни неща.

- Точно затова трябва да си ти. Моля те, онзи нещастник си го заслужава така или иначе, дори и ти смяташ така. - примоли се жената.

Крисчън се засмя. - Наблюдавайки невероятните събития от тази вечер, се налага да се съглася. - отвърна мъжът.

Лилит се изсмя. "Ами не. В таверната са от няколко дни, как не си разбрала?"

Беатрис се доближи до Крисчън. - Съжалявам, но погледни този коняр. Не мисля, че лейди Кнов дори би му позволила да присъства, независимо какво ще ѝ кажа.

Силиа сбърчи вежди. Не разбираше какви ги говори Лилит. - Лилит, добре ли си? Тримата бяха в таверната за нощ. - сви рамене принцесата.

Лилит се доближи до Силиа. "Колко пъти посети Крисчън в таверната? И като цяло защо въобще не ги приюти в безлюдния си замък?"

Далия извъртя очи, все още пиклата не се беше разциврила, което си беше цяло чудо, но вероятно бе въпрос на време. На всичкото отгоре, проклетника Арус никакъв го нямаше.

- Добре. - изрече Евдемия и започна да танцува с Халон.

Халон успя в последния момент да се отдръпне, преди тези тъпаци да съсипят обувките му. Той се доближи до Евдемия. - Да танцуваме?

Силиа въздъхна. - Надявам се да си прав. - изрече Силиа само и само да не се заяжда с него.

Каво са източи на земята на булката на Курвито на обувките и са смя като запъртък и си зе кончото и Курвито и играха яко въртележка по чепаре.

- По-долен си и от най-долните хора, но както и да е. Свикнахме, че си побъркан отвъд поправяне, затова не виждам смисъл да ти обръщаме каквото и да е внимание.

Беатрис присви очи, наблюдавайки този луд коняр. Определено нямаше да свърши работа за приема на лейди Кнов, щеше да стане за абсолютно посмешище, Пейтън щеше да изглежда светец пред него.

- Не би го направил. - изсумтя Аджакс. - Няма да намери друг като мен, колкото и да търси. Дъртият козел просто се прави на интересен, ама няма да му се получи.

Каво си въртя яко чепарете и говори. - Але булче аз си имам права ве аз не съм долен курвотоп като курвата ве. - зверски каза Каво и жули яко чекии на булката на Курвито на сурата.

Халон скръсти ръце. - И това няма как да стане, побъркан изрод такъв! И щом курвите нямат права, то значи ти също нямаш.

Силиа въздъхна. - Тогава си пропиляваш шанса да си върнеш силите обратно. - изрече принцесата. - Ами ако Хенар Всевишният реши да отнеме и останалите ти сили и те остави да живееш като най-обикновен човек? След 50-60 год…

Каво би чинела. - Але булче ней тъй ве курвите права нямат ве то туй си са е явило на кончовения бог не си изкарвай много остата булче щото Курвито и тебе ше та зима за една яка булка и ше та помпи яко в гъзарете да та п…