Партито на Катрин

Каво си въртя яко чепарете и говори.
- Але булче аз си имам права ве аз не съм долен курвотоп като курвата ве. - зверски каза Каво и жули яко чекии на булката на Курвито на сурата.

- Не би го направил. - изсумтя Аджакс. - Няма да намери друг като мен, колкото и да търси. Дъртият козел просто се прави на интересен, ама няма да му се получи.

Беатрис присви очи, наблюдавайки този луд коняр. Определено нямаше да свърши работа за приема на лейди Кнов, щеше да стане за абсолютно посмешище, Пейтън щеше да изглежда светец пред него.

- По-долен си и от най-долните хора, но както и да е. Свикнахме, че си побъркан отвъд поправяне, затова не виждам смисъл да ти обръщаме каквото и да е внимание.

Каво са източи на земята на булката на Курвито на обувките и са смя като запъртък и си зе кончото и Курвито и играха яко въртележка по чепаре.

Силиа въздъхна.
- Надявам се да си прав. - изрече Силиа само и само да не се заяжда с него.

Халон успя в последния момент да се отдръпне, преди тези тъпаци да съсипят обувките му. Той се доближи до Евдемия.
- Да танцуваме?

- Добре. - изрече Евдемия и започна да танцува с Халон.

Далия извъртя очи, все още пиклата не се беше разциврила, което си беше цяло чудо, но вероятно бе въпрос на време. На всичкото отгоре, проклетника Арус никакъв го нямаше.

Лилит се доближи до Силиа.
"Колко пъти посети Крисчън в таверната? И като цяло защо въобще не ги приюти в безлюдния си замък?"

Силиа сбърчи вежди. Не разбираше какви ги говори Лилит.
- Лилит, добре ли си? Тримата бяха в таверната за нощ. - сви рамене принцесата.

Беатрис се доближи до Крисчън.
- Съжалявам, но погледни този коняр. Не мисля, че лейди Кнов дори би му позволила да присъства, независимо какво ще ѝ кажа.

Лилит се изсмя.
"Ами не. В таверната са от няколко дни, как не си разбрала?"

Крисчън се засмя.
- Наблюдавайки невероятните събития от тази вечер, се налага да се съглася. - отвърна мъжът.

- Точно затова трябва да си ти. Моля те, онзи нещастник си го заслужава така или иначе, дори и ти смяташ така. - примоли се жената.

Силиа въздъхна.
- За разлика от теб, Лилит, аз не следя хората. Как бих могла да знам, че са били все още в таверната? Не очаквам някой да ми съобщава подобни неща.

- Все още смятам, че трябва да изпратим Арус. - с насмешка отвърна Крисчън. - Той е ненадминат в това да извади от кожата му всеки.

Лилит се изсмя.
"Ако ти пукаше толкова за горкия Крисчън колкото твърдиш, щеше да си отишла в таверната и да си се поинтересувала дали още е там."

Беатрис извъртя очи.
- Не знаех, че си склонен да се подиграваш на момиче в беда. - скръсти ръце тя. - Арус няма да ми помогне, най-много да си навлече гнева на лейди Кнов, а и вероятно всички там го познават. Дали Пейтън ще съсипе останалата ми репутация, или Арус, крайния резултат за мен ще е един и същ. - изсумтя жената.

Силиа ядно въздъхна.
- Стига си говорила глупости, Лилит. Вярвам в уменията на Крис и знам, че ще се справи с евентуална заплаха. Пък и вече ти казах, че нямам навик да следя хора.

- Ни най-малко не ти се подигравам. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен защо влагаш толкова смисъл в небивалици като тези, рано или късно ще бъдат забравени, не вярвам някой да се интересува истински. Ако се тревожех толкова за репутацията си, щях да съм все още в Шиера. - отвърна той.

Лилит въздъхна тежко.
"Дано той скоро се осъзнае и си намери жена, която проявява поне капка загриженост за него."

- Разбира се, че не ѝ пука за простия слуга. Той е поредното средство за мелодрами за постановките ѝ. - намеси се и Далия.

- Лесно ти е да го кажеш. - извъртя очи Беатрис. - Не ми се обиждай, но ти не си раснал в благородническо семейство, родителите ми са близки с краля, не мога да позволя за мен да се говори какво ли не.

Силиа поклати глава.
- Вие сте напълно луди, това не ме учудва. Не виждам как това, че не съм проверила дали някой си е тръгнал от някаква таверна означава, че не ми пука за него.