Партито на Катрин

"Странно ми е, честно казано. Не я виждам да получава особено много кой знае какво. Единствените, които ѝ обръщат по-специално внимание, когато се случи нещо такова са Елвира, братята ѝ и Крисчън. Евентуално Евдемия, но толкова."

- Надявам се. Залагам здравето си на това. - засмя се Крисчън.

- Нищо няма да ти стане на здравето, не се безпокой. Лейди Кнов е приятелка на семейството ми, а и както казах, ти си млад и красив, не вярвам да ти се обиди. Пейтън е достатъчно глупав, така че със сигурност ще се изложи много повече.

- Можеш да ползваш и други методи. - изрече Силиа тихо.

- Като фалоси ли? Пробвах. Помагат до някъде, но друго си е с мъж. - въздъхна Елвира. - Казвам ти вече ще го изнасиля.

Крисчън повдигна вежда.
- Много повече? Аз не планирам изобщо да се излагам. - засмя се отново той.

- Ще разчитам на това, аз все пак имам още повече интерес всичко да мине добре. - отвърна Беатрис. - Отсега нямам търпение да видя как този идиот ще се изложи пред толкова много благородници! - жизнерадостно отвърна жената.

Силиа отново се засмя.
- Надявам се не го мислиш сериозно. Ще се превърнеш в Лилит, пък и тогава Афсол ще се побърка още повече и навярно ще пожелае да прекратите отношенията си. - изрече принцесата. "А други планове имам за вас.", мислено добави тя.

- Вероятно си права, не съм разговарял много с него лично, но не изглеждаше особено психически стабилен.

- Умее да заблуждава в това. - изсумтя жената. - Но да, идиотът си е идиот. Плюс това, както казах, помощта ти няма да бъде безплатна. Можеш да помислиш какво ще искаш, стига да е по силите ми, ще го изпълня.

Елвира се засмя.
- Разбира се, че се шегувам, макар и да е ужасно неуместна шега. - отвърна маркизата. - Нямам намерение да го наранявам.

Силиа кимна.
- Радвам се, за което.

- Не се тревожи относно това. - отвърна Крисчън.

- Парфюмерията ти няма ли да отваря скоро?

- Ще отвори, когато имам достатъчно наличност от всеки един парфюм, който съм намислила да създам. - отвърна принцесата. - Трябва да им измисля и имена, не може да са без.

- Не съм разтревожена. - сви рамене Беатрис. - Няма да го забравя, а за теб винаги ще е полезно да имаш приятели сред благородниците.

- Предполагам това отнема най-много време. - въздъхна маркизата.

- За съжаление, да. - изрече Силиа. - Имам само две-три имена.

- От общо колко? - полюбопитства жената.

- Сред тях вероятно имам повече врагове, към днешна дата. Оказва се, че не се обичат особено, та често ползват скромните ми услуги. - през смях отвърна Крисчън.

- От около шестдесет. - въздъхна пораженчески Силиа.

- Не съм поръчвала ничия смърт, съжалявам. - отвърна Беатрис. - С моя ужасен късмет, със сигурност ще ме заловят и ще прекарам остатъка от живота си в някоя гнусна тъмница. Не, не, не. - жената потрепери от погнуса.

Елвира подсвирна.
- Бая са. Вярвам обаче, че ще измислиш имена за всички.

- Обикновено моята роля е да подсигуря, че клиентът ми няма да бъде свързан. - продължи да се смее Крисчън.

Лилит въздъхна.
"Арус все още не се е появил. Наистина, ако искате, ще ви телепортирам в имението, когато се прибирам."