Партито на Катрин

Силиа сбърчи вежди. Не разбираше какви ги говори Лилит.
- Лилит, добре ли си? Тримата бяха в таверната за нощ. - сви рамене принцесата.

Беатрис се доближи до Крисчън.
- Съжалявам, но погледни този коняр. Не мисля, че лейди Кнов дори би му позволила да присъства, независимо какво ще ѝ кажа.

Лилит се изсмя.
"Ами не. В таверната са от няколко дни, как не си разбрала?"

Крисчън се засмя.
- Наблюдавайки невероятните събития от тази вечер, се налага да се съглася. - отвърна мъжът.

- Точно затова трябва да си ти. Моля те, онзи нещастник си го заслужава така или иначе, дори и ти смяташ така. - примоли се жената.

Силиа въздъхна.
- За разлика от теб, Лилит, аз не следя хората. Как бих могла да знам, че са били все още в таверната? Не очаквам някой да ми съобщава подобни неща.

- Все още смятам, че трябва да изпратим Арус. - с насмешка отвърна Крисчън. - Той е ненадминат в това да извади от кожата му всеки.

Лилит се изсмя.
"Ако ти пукаше толкова за горкия Крисчън колкото твърдиш, щеше да си отишла в таверната и да си се поинтересувала дали още е там."

Беатрис извъртя очи.
- Не знаех, че си склонен да се подиграваш на момиче в беда. - скръсти ръце тя. - Арус няма да ми помогне, най-много да си навлече гнева на лейди Кнов, а и вероятно всички там го познават. Дали Пейтън ще съсипе останалата ми репутация, или Арус, крайния резултат за мен ще е един и същ. - изсумтя жената.

Силиа ядно въздъхна.
- Стига си говорила глупости, Лилит. Вярвам в уменията на Крис и знам, че ще се справи с евентуална заплаха. Пък и вече ти казах, че нямам навик да следя хора.

- Ни най-малко не ти се подигравам. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен защо влагаш толкова смисъл в небивалици като тези, рано или късно ще бъдат забравени, не вярвам някой да се интересува истински. Ако се тревожех толкова за репутацията си, щях да съм все още в Шиера. - отвърна той.

Лилит въздъхна тежко.
"Дано той скоро се осъзнае и си намери жена, която проявява поне капка загриженост за него."

- Разбира се, че не ѝ пука за простия слуга. Той е поредното средство за мелодрами за постановките ѝ. - намеси се и Далия.

- Лесно ти е да го кажеш. - извъртя очи Беатрис. - Не ми се обиждай, но ти не си раснал в благородническо семейство, родителите ми са близки с краля, не мога да позволя за мен да се говори какво ли не.

Силиа поклати глава.
- Вие сте напълно луди, това не ме учудва. Не виждам как това, че не съм проверила дали някой си е тръгнал от някаква таверна означава, че не ми пука за него.

- Права си, не съм. - кимна мъжът. - Но титлите са просто едни измислици, никога не съм им придавал особено значение.

Афсол слушаше странния разговор на Крисчън и тази Беатрис. Не разбираше особено много какво говорят, но поне знаеше, че сестра му няма да спи с наемния убиец под неговия покрив за пореден път.

- Аз не се учудвам, че не си проверила, пикло. Даже за мен е съвсем очаквано, след като не е нещо, което може да се използва за ревове, теб не те касае обикновено. - подигра се жената.

- Не съм сигурна как се живее в Шиера, но в Кросфайър Муунлайт уви, тези "измислици" имат доста тежест. Не мога да позволя цялото кралство да твърди, че съм курва и измамница. - изсумтя жената.

- Но ти си измамница. - подсмихна се Крисчън.