Търсене

Юки се разгневи. - Ако още веднъж посмееш да споменеш името на Долината на Кошмарите, или да твърдиш пред някого, че съм от там, ще ти изтръгна езика, нещастна глупачке! - изсъска жената, сетне изражението ѝ отново преми…

- Присъстващите тук, предимно. - изрече Евдемия. - Не че те интересува моят живот, Свиньо тъпа.

Силиа сви рамене. - Мисли си каквото искаш. И без това всеки си прави погрешни изводи за мен, все едно. - отвърна принцесата. - И не виждам причина да те поръчвам, предвид че трудно би се намерил някой, който наистина да…

Каво говори. - Але курво кви хора ше киризиш ве. - попитливо каза Каво.

- Ако ще означава никога повече да не видя отвратителната ти мутра, с удоволствие бих се затворила в лудницата. - отвърна Евдемия. - Това обаче означава, че няма да видя и други хора, затова за момента ще пропусна.

- Знам ли? - сви рамене Юки. - Не си от най-умните, а и предния път нещо пак ми недоволстваше за това как съм щяла да ти разваля бизнеса с това кралство. Какво ли бих могла да си помисля?

Силиа се засмя. - Ти чуваш ли се? Не ме учудва, че някой те е поръчал, наистина. - отвърна тя. - И защо да те поръчвам на Крис по-точно? Каква е ползата ми да излагам неговия живот на такава опасност? Не съм като теб.

Каво си въртя яко чепарете и говори. - Але курво ква лудница ве с кончито сме си типтоп тебе тряа да та тикаме яко в лудницата дето си курва ама не щеш да клякаш ве курво. - адски каза Каво.

Юки присви очи. - Предвид как си позволяваш да се държиш с мен, започвам да се чудя, дали в крайна сметка не си ти истинската клиентка. Наистина силно се надявам да не си посмяла да поръчаш смъртта ми, защото това би озн…

Евдемия се изсмя. - Направо сте добре, да. Пълни ненормалници сте, затова се връщайте в лудницата и си стойте там, вместо да ни тровите животите с жалкото си съществуване.

Каво смърка яко ама са зачуди напрао крушка стана и говори. - Але курво кво лечение да прая ве аз съм си типтоп не сме болни с кончестър ве. - обясливо каза Каво и си въртя яко чепа да рипа курвата да види чей добре рабо…

Силиа скръсти ръце. - Чудно защо ли. - изрече тя. - И нямам приятелки в Калабрия, освен принцесата.

Юки ядно въздъхна. - Никъде не съм го пращала, всичко това е по негова вина. Изглежда някоя от твоите нови калабрийски приятелки знае за съществуването ми и не е особено съгласна с него.

- Защото си долна, гнусна Свиня! - извика Евдемия. - Върви се лекувай, ненормален изрод такъв!

Силиа поклати глава. - Не ме е изпращал. Както казах - видях, че го завлече нанякъде и толкова. Къде пак го изпрати?

Каво са разплака. - Але курво що ве. - зверски каза Каво.

- Въобще не ми пука, тъпа Свиньо. Нямам никакви намерения да се омъжвам за теб, така че се откажи.

- Ти си наистина глупава. - изкикоти се лисицата. - Както му спасявах живота толкова пъти, също толкова лесно бих могла да го отнема. Междувпрочем къде е наистина? Разбирам, че явно не смее да си покаже носа пред мен сле…

- Животът му определено не ти принадлежи. В достатъчно опасности го забърка. - отвърна Силиа.

Каво говори. - Але курво как с кончито ше прая свадбарето ве аз съм господар на коне не булка на коне ве курво ти си мойто тряа да прайм женене ве господата ше пеят тука свадбени песни кончо може да жени дали му такоз да…

Евдемия се изсмя. - Изобщо не ме вълнува. Ожени се за коня си, ненормална Свиньо.

Дейвид си знаеше. Още не бяха дошли, а вече се изпокараха.

Каво говори. - Але курво как къде ше та поръчваме ве на свадбарето тряа да дояздиш ше прая яка и мила свадба с тебе да пейм иху аху кумбая 5 дена ве. - обясливо каза Каво.

- Пропуснах частта, в която ме интересува какво си рискува. Животът му ми принадлежи така или иначе. Не разбирам ти какво общо имаш. - все така невъзмутимо отвръщаше Юки, разглеждайки ноктите на ръцете си.

Евдемия се изсмя. - Много интересно от къде ще ме поръчвате, тъпаци. Нямате ли си работа в публичния, някой вече може да ви е поръчал. - продължи да се смее елфката.