Партито на Дейвид

Каво говори.
- Але курво как с кончито ше прая свадбарето ве аз съм господар на коне не булка на коне ве курво ти си мойто тряа да прайм женене ве господата ше пеят тука свадбени песни кончо може да жени дали му такоз да жени курво. - обясливо каза Каво.

- Животът му определено не ти принадлежи. В достатъчно опасности го забърка. - отвърна Силиа.

- Ти си наистина глупава. - изкикоти се лисицата. - Както му спасявах живота толкова пъти, също толкова лесно бих могла да го отнема. Междувпрочем къде е наистина? Разбирам, че явно не смее да си покаже носа пред мен след простотията, която свърши, но да изпрати жена си да ми се прави на интересна е... не особено мъдър избор.

- Въобще не ми пука, тъпа Свиньо. Нямам никакви намерения да се омъжвам за теб, така че се откажи.

Каво са разплака.
- Але курво що ве. - зверски каза Каво.

Силиа поклати глава.
- Не ме е изпращал. Както казах - видях, че го завлече нанякъде и толкова. Къде пак го изпрати?

- Защото си долна, гнусна Свиня! - извика Евдемия. - Върви се лекувай, ненормален изрод такъв!

Юки ядно въздъхна.
- Никъде не съм го пращала, всичко това е по негова вина. Изглежда някоя от твоите нови калабрийски приятелки знае за съществуването ми и не е особено съгласна с него.

Силиа скръсти ръце.
- Чудно защо ли. - изрече тя. - И нямам приятелки в Калабрия, освен принцесата.

Каво смърка яко ама са зачуди напрао крушка стана и говори.
- Але курво кво лечение да прая ве аз съм си типтоп не сме болни с кончестър ве. - обясливо каза Каво и си въртя яко чепа да рипа курвата да види чей добре работата.

Евдемия се изсмя.
- Направо сте добре, да. Пълни ненормалници сте, затова се връщайте в лудницата и си стойте там, вместо да ни тровите животите с жалкото си съществуване.

Юки присви очи.
- Предвид как си позволяваш да се държиш с мен, започвам да се чудя, дали в крайна сметка не си ти истинската клиентка. Наистина силно се надявам да не си посмяла да поръчаш смъртта ми, защото това би означавало, че си доста по-тъпа, отколкото предполагах.

Каво си въртя яко чепарете и говори.
- Але курво ква лудница ве с кончито сме си типтоп тебе тряа да та тикаме яко в лудницата дето си курва ама не щеш да клякаш ве курво. - адски каза Каво.

Силиа се засмя.
- Ти чуваш ли се? Не ме учудва, че някой те е поръчал, наистина. - отвърна тя. - И защо да те поръчвам на Крис по-точно? Каква е ползата ми да излагам неговия живот на такава опасност? Не съм като теб.

- Знам ли? - сви рамене Юки. - Не си от най-умните, а и предния път нещо пак ми недоволстваше за това как съм щяла да ти разваля бизнеса с това кралство. Какво ли бих могла да си помисля?

- Ако ще означава никога повече да не видя отвратителната ти мутра, с удоволствие бих се затворила в лудницата. - отвърна Евдемия. - Това обаче означава, че няма да видя и други хора, затова за момента ще пропусна.

Каво говори.
- Але курво кви хора ше киризиш ве. - попитливо каза Каво.

Силиа сви рамене.
- Мисли си каквото искаш. И без това всеки си прави погрешни изводи за мен, все едно. - отвърна принцесата. - И не виждам причина да те поръчвам, предвид че трудно би се намерил някой, който наистина да е способен да те убие, а нямам намерение да се забърквам там с онази Долина, от която си.

- Присъстващите тук, предимно. - изрече Евдемия. - Не че те интересува моят живот, Свиньо тъпа.

Юки се разгневи.
- Ако още веднъж посмееш да споменеш името на Долината на Кошмарите, или да твърдиш пред някого, че съм от там, ще ти изтръгна езика, нещастна глупачке! - изсъска жената, сетне изражението ѝ отново премина в спокойно, макар и злокобно усмихнато. - Определено не си водя погрешни изводи за теб - наистина си тъпа.

Лилит дойде и поздрави присъстващите. Явно не беше изтървала нищо особено - скандали, както винаги.

Каво говори.
- Але курво къв живот прайш ти ве курвенски само да та помпят яко в анала да ти праят гъзарете попски ръкав. - зверски каза Каво.

- Не си от там? Споменаваш я доста често, как да не си направи човек погрешни изводи? - изрече Силиа и се отдръпна от тази, явно нямаше да ѝ каже нищо полезно.

Евдемия се изсмя.
- Този живот го живееш ти, Свиньо Курвенска. - отвърна елфката. - Изобщо не ме замесвай в него и си гледай собствения си задник.

Юки присви очи. Тази не можеше наистина да е толкова глупава, вероятно го правеше нарочно. "Добре. И без това ще се отрази на също толкова плиткоумния ти любим." Помисли си лисицата и си наля амброзия. Надяваше се наемният убиец скоро да реши да се появи.