Партито на Дейвид

Афсол въздъхна отново.
- Да, нормално е, когато съпругата ти наистина е бременна, а Аша определено не е, затова моля те, спри с тази глупост. - отвърна принцът. - Казах ти какво породи в мен поне малко щастие, от както се случи всичкото това.

- Единственото, на което "държа" е да не замесваш невинни хора. Виж, аз бях виновен за всичко. Вината, че не проучих клиента си е изцяло моя, Силиа няма нищо общо. - отвърна той.

- И по какъв начин това е уважение, Каво? - повиши тон Катрин. - Това е същинско унижение и накрая очакваш Евдемия да се съгласи да се омъжи за теб, как да стане?

- Да речем, че казваш истината. Това не променя факта, че смее да ми търси сметка за неща, които не я касаят. - сви рамене жената. - След като не я касаят, ще се постараеш да не се меси.

- А защо не вземеш съпругата си с теб? Така може да имате нещо като меден месец и ще сте спокойни. - подхвърли Елвира.

Каво говори.
- Але булче лесно ве курвата идва да доязди и викваме кончо той може да жени мойто кончи е много добро кончи и прайм жененето и после пейм кумбаято лей са руйна рикийка 5 дена и курвата яко кляка да и го нафарфорим в анала сичките звънчета и ни гълта кереча посли ве. - обясливо каза Каво и пляска.

- В мечтите ти вероятно се случва точно това, но в действителност никога не би се случило, защото Евдемия никога не би ти станала съпруга.

- Решението за това с кого ще разговаря Силиа не принадлежи на мен, нито на когото и да било, освен нея. Не бих могъл да ти обещая подобно нещо. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Каво пуска сълзички.
- Але булче що ве. - попитливо каза Каво.

- Не виждам причина да правя това. Тя е последният човек, който искам да е с мен на това пътуване. - отвърна Афсол. - Елвира, моля те, вече спри с това.

- Сериозно ли питаш? Ти би ли се оженил за някой, който се държи така отвратително с теб? Съмнява ме. - изрече момичето. - Евдемия никога не би ти обърнала внимание.

На Юки никак не ѝ се харесваше, че и този смее да ѝ отвръща на въпреки. Щяха да видят тия двамата.
- Добре, както и да е. - пренебрежително махна с ръка лисицата, сякаш вече не се интересуваше от този спор. - Нека не се занимаваме с глупости, има нещо друго, за което исках да говоря с теб, аз ще се оправя сама с идиотите от Калабрия.

Каво говори.
- Але булче да ве то аз не ща курвата да зимам за булка такоз патраво нещо как да ща ама вечи с кончо и го бутнахме зверски в анала няма как ве. - тъжливо каза Каво и плака реки.

- Много интересно от къде идва тази ти простотия. Никъде не е казано, че трябва да вземеш Евдемия за съпруга, затова я остави на мира.

Крисчън повдигна вежда. Обикновено молбите на Юки не бяха особено приемливи за човешките възможности. Той въздъхна.
- Зависи за какво става въпрос. Както сама се убеди, явно не ме бива в убийствата на демони. - нервно се засмя мъжът.

- Не искаш скъпата ти съпруга да бъде неотлъчно до теб? - засмя се Елвира. - Толкова бързо ли ти омръзна тя?

Каво плака океани.
- Але булче как да ней казано ве кончовения бог гой повелял каза ве иначе ше ма лупат яко. - зверски каза Каво.

Катрин се засмя.
- Ами значи ще те бият, тъй като Евдемия никога не би приела да ти стане съпруга, за да те спаси. - отвърна графинята. - Даже най-вероятно би те пребила заедно с този твой бог.

Афсол въздъхна.
- Ясно, няма да спреш. - отвърна унило той. - Няма как да ми омръзне нещо, към което първоначално не съм изпитвал интерес.

Елвира се ядоса.
- Явно не си изпитвал достатъчно интерес към мен, че ме замени толкова бързо с някаква, за която даже се ожени. - извика жената.