Партито на Дейвид

- Не говори така. Язък за прекрасната ти съпруга, която желае да има дете от теб, което да продаде за злато. - изрече Елвира. - Каква любов само.

Каво говори.
- Але булче ся няма права курвата щото е долен курволък ве като дигнем свадбарето вечи ше става уважаема госпожа булка на господар на коне и ше дояздят правата ве. - обясливо каза Каво.

- Това са пълни глупости, Каво. Евдемия си има права като всички нас. Сватба с теб няма да ѝ донесе нищо позитивно.

Дейвид отиде да си налее още вино. Тези трудно се издържаха без алкохол.

- Тя може да желае много неща, но това, което иска няма да се изпълни. - отвърна Афсол. - След година ще може да се омъжи за друг, от когото да забременее.

Каво говори.
- Але булче как ве ше става напрао позитивна курвата булка мила напрао ше я носят на ръце селяндурите ве ся само я пълнят с кереч и я препсуват. - зверски каза Каво.

- Това го правиш само ти, Каво. Никой друг не е нападал Евдемия по какъвто и да е начин, нито я е обиждал.

Каво стана крушка и говори.
- Але булче къде съм нападал простата курва ве само лъжи прай тя. - адски каза Каво.

- Пепел ти на езика, как може да говориш така за скъпата си Аша? - изрече Елвира. - Трябва да се бориш за нея и любовта ѝ всеки ден. Това е най-чистата любов, която някога съм виждала, не бива да я изгубваш.

Катрин скръсти ръце.
- Нима не я нападна преди малко? Спънахте я, свърши на главата ѝ, това не е нападение? - извика момичето.

Афсол въздъхна.
- А аз мислех, че искаш Аша да се разкара по-бързо. - отвърна той. - Вече не разбирам какви са желанията ти, съответно не бих могъл да ги изпълня, ако са толкова противоречиви.

Каво говори.
- Але булче ней ве тя курвата яко са напрай ве. - зверски каза Каво.

Елвира сви рамене.
- Няма нужда да ми изпълняваш желанията. Разбрах, че не съм ти интересна, пък и не мога да се сравнявам с прекрасната ти съпруга. - изрече жената. - Хубаво е, че си намерил любовта в нея. Тя е уникално чаровно създание - прилича на ревлив трол.

- Тя си е в правото. - изрече Катрин. - Поведението ти спрямо нея е повече от отвратително и с цялата се наглост смееш да твърдиш, че си го била заслужила.

Нана се изненада, когато Юки се свърза с нея чрез телепатичната връзка, която създанията като тях имаха едни с други. Не разбираше защо трябва да дойде в някакво малко кралство и да се преструва на болна и слаба. Тя се огледа наоколо, търсейки Юки с поглед, когато я намери, побърза да се приближи до нея.

- Да. - съгласи се Афсол. Не намираше смисъл да опровергава твърденията на Елвира повече. - Права си за всичко, което каза.

Каво говори.
- Але булче ем тя е долен курволък ве напрао прай заслуженост. - обясливо каза Каво.

- Прекрасно. - усмихна се лисицата. - Добре дошла, намерих кой да се погрижи за теб, вече няма нужда да се тревожиш.

- Евдемия не е нищо подобно и не заслужава подобно отношение. - изсъска Катрин. - Погрижи се за психиката си, Каво, имаш спешна нужда от това.

- Аз доста се тревожих... - отвърна Нана, стараейки се да звучи болнаво, но не беше сигурна как да го постигне. Частта, в която бе доста по-слаба от Юки беше истина, но определено не се чувстваше, сякаш е на прага на смъртта.

Каво говори.
- Але булче за курвата тряа да са погрижа аз ве да ней вечи караконжол. - обясливо каза Каво.

- Евдемия не е нищо такова и определено няма нужда от твоята загриженост и помощ. Справя си се добре и сама.

- Не се и съмнявам. - тя се обърна към наемния убиец. - Това е Нана, тя е само на триста и петнадесет години. Няма да оцелее сама дълго, така че се надявам, че няма да ме подведеш и да причиниш смъртта ѝ, защото посмееш ли, ще ти се стъжни.

Каво са смя.
- Але булче как са прай сама курвата ве нал я киризиш как пада патрава й не знай де ходи. - адски са смя Каво.

Катрин скръсти ръце.
- Нима вие не я спънахте? - вирна вежда момичето.