Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- Чудесно, чистачът е втрещен от уплаха и признава, че е убиецът. Прорезните рани обаче са само за заблуда, истинската опасност е пергамента, който групата прочете. Той бе посипан с опасна отрова. Има два начина да бъде …
Силиа не знаеше на какво да се надява с късмета си днес. Тя взе заровете и ги хвърли. Число: [lotto]9&mrdp53z5-tqbsvt[/lotto]
- Алхимик действително би имал предимство тук. Ако хвърлиш поне три, заплахата ти ще успее. - усмихна се Арус.
- Заплахи действат добре. Бих искала да го заплаша, че ще го обезобразя с киселинна отвара, която изваждам от чантата си.
- Достойнството на крадеца е прекалено наранено, за да е в състояние да стори това. - засмя се Крисчън.
- Прекрасно. - усмихна се Арус. - Чистачът ви поздравява, но е доста мнителен и шансът да излъже е голям. Може би някой от вас знае какво да прави в подобна ситуация?
- Разбира се. - усмихна се Алиса. - Довеждам останалите в щаба на гвардията, за да разговаряме с чистача.
Групата благодари на Дорийн и се отправя към столицата. - Госпожица Алиса може да ни насочи към щаба на гвардията.
- Предполагам че трябва да го посетим тогава. - отвърна Нана.
- Нима крадецът има нужда от нещо повече от удоволствието, дарено му от старицата Дорийн? Но добре, в името на добрата воля на боговете, старицата признава, че има син, който всъщност купува пергаментите от нейно име. Си…
- Поласкан съм от щедростта на боговете. - въздъхна Крисчън. - След бурната си авантюра, крадецът нищичко ли не получава?
Арус се изсмя с глас. - Колко жалко, крадецът, макар и ловък и хитър, не успява да се измъкне от ласките на старицата Дорийн и се налага да прекара нощта с нея. Може да бъде благодарен, че не е красива жена-алхимик, рица…
Крисчън се изсмя с глас, сетне хвърли заровете. Разбира се. Число: [lotto]3&mrdo4qyf-l42ko1[/lotto]
- Уточнение за групата. Старицата Дорийн е с липсваща ръка и зъби, но изключително много си пада по млади мъже. Ако крадецът хвърли поне деветнаседет, може и да успее да устои на напористите ѝ ласки. - злокобно се усмихн…
Крисчън поклати глава няколко пъти. - Разбира се. Всъщност, имаме нужда от помощ, имаме въпроси относно пергамент, който сте закупили наскоро. - отвърна Крисчън.
- Старицата Дорийн излиза и поглежда жената-алхимик с навъсени вежди. "Ще разговарям само с мъжа." Обявява тя.
- Не, но боговете биха си позволили да коментират това. Прекалено много е. - засмя се Арус.
Нана потрепери. Защо от всички видове герои, Арус трябваше да избере именно някаква дъртофелница? Нарочно ли го правеше?! - Надявам се тази Дорийн да няма какво да каже относно облеклото на лечителите в това кралство. - …
Крисчън присви очи. Познавайки Арус, имаше лошо предчуствие за тази история от тук насетне, но уви, дамите го бяха избрали за разказвач. - Предполагам, че задружната ни група се отправя към адреса на... старицата Дорийн.
- Търговецът е убеден от авторитета на жената-рицар и споделя, че купувачът е недъгава старица на име Дорийн. - усмихна се победоносно Арус. В интерес на групата е да се запъти към дома ѝ, чийто адрес получават от продав…
Алиса се зарадва, това звучеше лесно. Тя хвърли заровете. Число: [lotto]5&mrdnsj4m-r99cg0[/lotto]
Арус се усмихна. И така, или иначе, следващата част от историята беше посветил изцяло на Крис. За да си знае, както се изразяваше конярят Каво често. - Така е! Рицарите се ползват с доста голямо доверие сред обществото. …
- В такъв случай искам да пробвам аз. Нали работя в гвардията, може да ми се има доверие! - усмихна се Алиса. Май вече разбираше как се играе.