Търсене

Юки реши да се прибира. Надяваше се Нана да не я излага повече пред червенокосата жена. Лисицата пожела лека вечер на останалите идиоти, след което реши да остане във вилата си. И без това не изгаряше от желание да вижда…

- Знаете, че предложението ми от преди месеци все още важи. - Крисчън беше почти сигурен, че жената няма да приеме, но все пак не можеше да не я съжалява. Ситуацията ѝ звучеше ужасно.

Аша поклати глава. - Не точно. Трябва да се върна бременна или с бебе в ръце в Милбърн. Тогава ще бъде дадено златото и то не на мен. - въздъхна жената. - Аз няма да получа абсолютно нищо от цялата ситуация, освен други …

- В това не се и съмнявам. И двамата са си лика-прилика според мен. - скръсти ръце Нана.

Дейвид реши да се телепортира обратно в замъка си. Надяваше се Камила да не се мъкне по партитата им повече.

- Разбирам. Но златото ще бъде дадено на Вас, какво Ви спира просто... да не го върнете в кралството?

"Не съм сигурна, че това би го накарало да се спре.", изрече Лилит.

Камила въздъхна, сетне реши да се прибира. Щеше да дразни Дейвид друг път. Тя пожела лека вечер на всички, изпрати въздушна целувка на Дейвид, след което си тръгна.

Аша се изсмя горчиво. - А какво мога да направя? Баща ми никога нямаше да приеме отказ. Никой в Милбърн нямаше. - отвърна принцесата.

- Ако ми плати достатъчно, ще му кажа каквото иска да чуе, дори и да не се е случвало. - отвърна Нана. - Няма нужда да ми се подиграва по този начин.

Елвира реши да си върви. Тя пожела лека вечер на присъстващите, след което си тръгна.

- Тоест Вие няма да получите абсолютно нищо? - за пореден път се учуди Крисчън. - Наистина не разбирам защо се примирявате с това.

"Защото навярно си мисли, че между вас двамата има нещо, но не желаете да споделите.", отвърна Лилит.

Аша поклати глава. - Аз няма да видя и една жълтица. Бебе срещу злато и помощ от страна на крал Селиандър. Няма да ги получа аз, а баща ми. Той никога не би позволил да живея другаде.

- За това съм съгласна. Само не знам защо намира за забавно постоянно да се подиграва с мен, пращайки ме при наемния убиец.

Серена реши да си върви. Поне този път скандалите не бяха взели чак такъв превес. Трябваше скоро да отиде да види тези въпросни чудовища, за които напоследък беше чувала в Еритос. Тя пожела лека вечер на останалите, след…

"Арус е шегаджия, заради това.", засмя се Лилит. "Не е като Крисчън, в това можеш да бъдеш сигурна."

- Не съм особено съгласна относно шефа на проклетия наемен убиец. - изсумтя Нана. - Той също постоянно се подиграва с мен. Вярно е, че си плаща подобаващо за това, но не разбирам държанието му, наистина.

- Защо е нужно да се връщате там? Нима спечеленото злато от тази... сделка няма да е достатъчно, за да живеете добре от тук насетне?

- Нямам избор. - поклати глава Аша. - Свободна? Това е само мечта. Веднага щом се върна в Милбърн, веднага ще ме омъжат за някого.

"Арус, Далия, ти... и то май това.", отвърна разочаровано Лилит.

- Наистина не Ви завиждам. Не мисля, че бих издържал да живея по подобен начин. - изцъка с език Крисчън. - Надявам се скоро да бъдете свободна, след като изглежда, че и Вие не желаете да се намирате в тази ситуация.

- Нима? Повечето ме отбягват, кой знае онази Силиа какво е наговорила на другите за мен. Кои стават? - попита Нана.

"Тия тук са истински сухари и не знаят как да се забавляват. Само някои стават.", изрече Лилит.

Аша беше напълно наясно защо Силиа отбягва този, но щеше да се прави, че не знае. - Ревност. - въздъхна жената. - Разбирам госпожица Елвира, аз съм голяма пречка за нейното щастие.