Лятната вила на Афсол Фингел

- Наистина звучи странно. - изрече Аша. - На принцеса Силиа не ѝ е харесало това, предполагам. 

"Ако реши да ти сподели, ще го направи.", изрече Лилит. 

- Кълна се, че имаше напълно невинно, а и смея да твърдя доста нелепо обяснение. - тихо се засмя Крисчън. - Но уви, Вие сама знаете от къде идва неприязънта на Елвира към Вас, предполагам сте наясно защо попаднах в това недоразумение. - отвърна той. Нямаше нищо общо с истинската причина Силиа да го отбягва, но бе единственото, което можеше да каже на съпругата на Афсол за момента.

- Разбира се. - отвърна Нана. Не искаше да си навлече гнева на Юки. - Тя поне е разумна, за разлика от някои други тук.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките кат минаваши покрай курвата са изпърдя мощно да си знай напрао да я отвей пръднята.

Аша беше напълно наясно защо Силиа отбягва този, но щеше да се прави, че не знае.
- Ревност. - въздъхна жената. - Разбирам госпожица Елвира, аз съм голяма пречка за нейното щастие. 

"Тия тук са истински сухари и не знаят как да се забавляват. Само някои стават.", изрече Лилит.

- Нима? Повечето ме отбягват, кой знае онази Силиа какво е наговорила на другите за мен. Кои стават? - попита Нана.

- Наистина не Ви завиждам. Не мисля, че бих издържал да живея по подобен начин. - изцъка с език Крисчън. - Надявам се скоро да бъдете свободна, след като изглежда, че и Вие не желаете да се намирате в тази ситуация.

"Арус, Далия, ти... и то май това.", отвърна разочаровано Лилит. 

- Нямам избор. - поклати глава Аша. - Свободна? Това е само мечта. Веднага щом се върна в Милбърн, веднага ще ме омъжат за някого. 

- Защо е нужно да се връщате там? Нима спечеленото злато от тази... сделка няма да е достатъчно, за да живеете добре от тук насетне? 

- Не съм особено съгласна относно шефа на проклетия наемен убиец. - изсумтя Нана. - Той също постоянно се подиграва с мен. Вярно е, че си плаща подобаващо за това, но не разбирам държанието му, наистина.

"Арус е шегаджия, заради това.", засмя се Лилит. "Не е като Крисчън, в това можеш да бъдеш сигурна." 

Серена реши да си върви. Поне този път скандалите не бяха взели чак такъв превес. Трябваше скоро да отиде да види тези въпросни чудовища, за които напоследък беше чувала в Еритос. Тя пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към вилата си.

- За това съм съгласна. Само не знам защо намира за забавно постоянно да се подиграва с мен, пращайки ме при наемния убиец. 

Аша поклати глава.
- Аз няма да видя и една жълтица. Бебе срещу злато и помощ от страна на крал Селиандър. Няма да ги получа аз, а баща ми. Той никога не би позволил да живея другаде. 

"Защото навярно си мисли, че между вас двамата има нещо, но не желаете да споделите.", отвърна Лилит. 

- Тоест Вие няма да получите абсолютно нищо? - за пореден път се учуди Крисчън. - Наистина не разбирам защо се примирявате с това. 

Елвира реши да си върви. Тя пожела лека вечер на присъстващите, след което си тръгна. 

- Ако ми плати достатъчно, ще му кажа каквото иска да чуе, дори и да не се е случвало. - отвърна Нана. - Няма нужда да ми се подиграва по този начин.

Аша се изсмя горчиво.
- А какво мога да направя? Баща ми никога нямаше да приеме отказ. Никой в Милбърн нямаше. - отвърна принцесата. 

Камила въздъхна, сетне реши да се прибира. Щеше да дразни Дейвид друг път. Тя пожела лека вечер на всички, изпрати въздушна целувка на Дейвид, след което си тръгна.

"Не съм сигурна, че това би го накарало да се спре.", изрече Лилит. 

- Разбирам. Но златото ще бъде дадено на Вас, какво Ви спира просто... да не го върнете в кралството?